На 15 септември 1973 г. в една от съблекалните на закрития стадион „Чили” в Сантяго, превърнат от чилийската военна хунта в концлагер за 5000 арестанти, осмина офицери изтезават, пребиват и накрая убиват свободния глас на Чили – певеца, поета, композитора, режисьора Виктор Хара.
На следващия ден, 16 септември 1973 г., неговото тяло заедно с телата на още няколко жертви е открито захвърлено край оградата на Централните гробища в Сантяго. Откарват ги в гробищната морга, която в онези дни на масови убийства е препълнена с трупове – окървавени и често обезобразени, те лежат дори в канцелариите, коридорите и по стълбището…
23-годишният тогава служител на гражданския регистър към моргата Ектор Ерера разпознава трупа на Виктор, въпреки полепналата пръст по кървавите рани. Той вече знае за заповедта всички мъртви, чиито роднини не ги вземат до три дни, да бъдат погребвани в масови безименни гробове. И на 18 септември – деня националния празник на Чили, младежът с натежало сърце отива лично в дома на семейство Виктор и Джоан Хара, където вече е само Джоан с двете малки дъщерички и с една приятелка за опора.
Ектор се представя, казва къде работи и приятелката бързо отвежда децата в другата стая. След това гостът съобщава черната вест на Джоан, която, разтърсена, хваща ръцете му, скрива лицето си между дланите му и там се разридава, за да не чуят децата…
Години по-късно Ектор Ерера ще каже, че това е бил най-тежкият момент в живота му. В Чили днес всички го познават като човека, благодарение на когото се знае къде е погребан Виктор Хара. Иначе певецът на Чили щеше да е един от хилядите „безследно изчезнали”…
А Джоан Хара е безкрайно уважавана и обичана от чилийците – една смела, достойна жена, не само успяла да съхрани паметта за любимия си мъж и в Чили, и по света, но и винаги упорито борила се за справедливост за всички жертви на хунтата.
Тогава, на 18 септември 1973 г., тя отива с Ектор в моргата, намират заедно трупа на Виктор и, както Ектор разказва по-късно, „тя приклекна до него и изми със сълзите си кръвта от лицето му”… След като уреждат формалностите по разпознаването на тялото, по удостоверяването чрез брачно свидетелство, че го получава съпругата на мъртвеца, по поставянето му в ковчег, Джоан и Ектор го погребват в стена с каменни ниши в Централните гробища на Сантяго, отредена от военните за идентифицираните жертви след преврата. Монтират и плочата с името на Виктор, на която е изписана датата на раждането му – 28 септември 1932 г., а датата на смъртта е хипотетична – 14 септември 1973 г., защото нито Джоан, нито Ектор знаят тогава кога точно е убит. Тя само знае, че е бил на стадиона – получила е вест от него по един от затворниците, когото са пуснали.
Десетилетия по-късно ще се разбере, че Виктор Хара е убит на 15 септември 1973 г. след жестоки мъчения. Всички обстоятелства и точните извършители на престъплението ще се установят по време на дълъг, продължил над десетилетие съдебен процес, на който ще свидетелства и Ектор Ерера. Но най-важно ще се окаже свидетелството на войник наборник, присъствал на самото убийство и посочил поименно извършилите го осмина офицери.
В рамките на този процес през 2009 г. бе ексхумирано тялото на Виктор Хара за подробна аутопсия и съдебна експертиза, която установи многобройни натрошени кости в цялото тяло и откри в него 44 куршума…
След това се състоя поклонение пред тленните останки на Виктор, на което редом до Джоан застана и тогавашната президентка на Чили Мишел Бачелет. А после ковчегът премина с масово възпоменателно шествие из Сантяго до Централните гробища, където Виктор Хара беше погребан с почести вече на отделно място, близо до онази стена с ниши, в която бе лежал в продължение на 36 години. Впрочем, и докато е в нишата, неговата плоча никога не остава без цветя, сложени от незнайни хора, дори и по време на 17-годишната диктатура, когато това далеч не е безопасно…
Когато преди 50 години Джоан и Ектор затварят онази плоча на нишата, държалият се дотогава младеж рухва емоционално и започва да ридае. Тогава Джоан, невероятната Джоан, английската балерина, избрала Виктор и Чили за своя любов и направила с последвалите си изяви по цял свят, също и в България, изключително много за разрастване на наистина невиждана международна солидарност с чилийски народ, окуражава младия Ектор така: „Няма да помним Виктор мъртъв. Ще го помним винаги как пее”.
След време, когато Ектор си дава сметка, че военните са научили за неговата роля в разпознаването и погребването на Виктор Хара, емигрира във Франция – защото не иска и той да стане „безследно изчезнал“… Именно във Франция го издирва Джоан, когато години по-късно заведжа дело за убийството на Виктор и моли Ектор да свидетелства.
96-годишната днес Джоан заслужава огромен поклон доземи за целия ѝ достоен живот, по който тя наистина продължи да върви сякаш прегърната с неизменното светло присъствие на Виктор.
Имала съм щастието три пъти да се срещам с тази прекрасна жена. Първия път беше през 1975 г. в София, на един концерт на участниците в Първия фестивал на политическата песен „Ален мак” в Благоевград, които бяха пристигнали да се представят и в столицата. Сред тях бе и чилийският състав „Апаркоа”, който беше направил песен по последните думи на Алиенде, изречени от него по радиото от обсадения президентски дворец „Ла Монеда” на 11 септември 1973 г.
Джоан беше почетен гост на фестивала и също дойде на концерта в София. Бях 17-годишна. Запознаха ни мои приятели латиноамериканци. Разговаряхме, подарих ѝ мои стихове за Чили и за Виктор. На следващия ден бях и на изпращането ѝ на летището. Запомних бистрия, прозрачен поглед на светлите ѝ, много плакали очи, в които имаше и много сила. Каза, че за първи път след смъртта на Виктор е танцувала именно в България – на хоро с деца в Благоевград…
Следващата ми среща с Джоан беше 30 години по-късно, през 2005 година, в Сантяго, в основаната от нея и дъщерите ѝ Фондация „Виктор Хара”. Припомних ѝ първата ни среща, тя се развълнува. Този път я интервюирах като журналистка. Зададох ѝ много въпроси за Фондацията, за усилията ѝ около търсенето на съдебна справедливост за убийството на Виктор, което тогава все още никак не беше напреднало. За много неща говорихме, но аз най-добре запомних думите на Джоан за това, че хората, които искаме по-добър свят, трябва да се събираме, да общуваме, да се търсим, да се поддържаме, независимо от граници и разстояния, защото само така можем да променим нещо. Напълно съм съгласна с нея и в това, че песните на Виктор днес са даже още по-актуални, отколкото някога…
Третата ми среща с Джоан бе през 2008 г., пак в Сантяго. И не къде да е, а на същия онзи стадион, където е бил убит Виктор. Стадионът вече се казваше „Виктор Хара”. Точно на 28 септември, рождения ден на Виктор, там всяка година се организират концерти в негова памет. И аз се оказах именно на такъв концерт през онази 2008-ма. Където, разбира се, пак се видяхме с Джоан. Аз ѝ бях донесла плик с мои публикации за Виктор, излизали в България, и с един филм, който направихме за възпоменание за него в Софийския университет, организирано няколко месеца по-рано през същата 2008-ма.
Беше изключително изживяване онзи концерт – препълнената с хора зала, много от тях съвсем млади, протягащи ръце да поздравят Джоан, надвикващи се, за да ѝ кажат нещо мило… И всичките с пламнали очи, скандиращи песните на Виктор Хара, изпълнявани от пеещите в негова памет участници в спектакъла…
Джоан беше щастлива. Виктор живееше във всеки един от тези хора там. И в още толкова много други хора в Чили и по света. Които трябва да се събираме, ако искаме светът да е по-добър…
В Чили като дата за възпоменание на гибелта на Виктор Хара е прието да се смята 16 септември – на този ден преди 50 години са открити няколкото трупа на жертви на хунтата, сред които и неговият.
Още от снощи в стадиона „Виктор Хара” в Сантяго вече върви фестивалът „Звездата на надеждата“ в памет на Виктор, който ще продължи до 1 октомври, тоест, в неговите рамки че се отбележи и 28 септември – 91-годишнината от рождението на Певеца на Чили. Междувременно върви и фестивалът на открито „Хиляда китари за Виктор Хара”.
Да го помним как пее…
„Виктор Хара. Животът е вечен” – така се казва излязлата тази година в Чили биография на певеца.
About The Author
