Общественото мнение у нас към работещите в държавната администрация е подвластно на няколко стереотипа. В някои отношения то наподобява предубежденията към ромите, които са нарочени за „мързеливи“ и „не работят“, „само крадат“ или „раждат деца, за да живеят от социални помощи“. С подобни митологеми е обраснала и администрацията, която винаги е „раздута“, в нея работят „хранени хора“, които „всъщност нищо не работят“, само „получават заплати, които ние им изкарваме“, защото са „калинки“ (прозвище за некомпетентност по името на печално известната с фалшивата си диплома Калина Илиева, която обаче беше ръководител на ДФ „Земеделие“, а не редови служител).
Дали от мързел да проверяват фактите, дали от дефицит на критично мислене или просто от желание да се харесат на аудиторията, но медиите ретранслират безкритично тези митологеми (почти е невъзможно да се намерят публикации, илюстриращи обратното), а често участват и в тяхното създаване.
В отношението към държавната администрация виждаме нагледно как работи матрицата на един феномен, описан от някои автори като „бедни срещу бедни“ или „работещи срещу работещи“. В същината му е стремежът да се настройват едни срещу други групи граждани със сходни проблеми, които не са на върха на обществената пирамида. Често и самите управляващи стимулират подобни разделения, за да не се търсят обществените недъзи в системни причини. В медийни публикации се стига до твърдения, че съществуват нови класи – на всички работещи от една страна и на държавни служители от друга (e-vestnik)[1]. Според медията, „калинкизираната“ администрация няма работа, а само получава, докато всички останали са „длъжници“ – плащат наеми, осигуровки и данъци.
В безброй публикации е широко застъпена и панацеята, че всичко ще се оправи, когато въведем митичното електронно правителство. Тогава досегът с омразната администрация няма да е необходим, връзката ще бъде опосредствана чрез екрани и монитори, респективно няма да има нужда от много служители. В целия процес някакви хора ще бъдат необходими главно да администрират процеса и да поддържат системите – това ще са ИТ-специалисти, символът на успеха в съвременното българско общество.Малцина си дават сметка, че досегът с администрацията в такава утопия може да заприлича на отношенията ни с редица компании, с които общуваме посредством кол-центровете. Връзката с тях е опосредствана дистанционно, често губим време за свързване с оператор, от който обичайно ще получим стандартизирани отговори. Подобна връзка е тотално дехуманизирана и подхожда повече на отношения между потребител и клиент, отколкото между гражданин и държава.
200 хил. или 400 хил. са чиновниците
Митът, че администрацията е безбройна, попива в благодатната почва на такива настроения. Много често дори и в авторитетни медии се смесват понятия като държавна администрация, работещи в държавни фирми или на държавна работа. Слага се знак за равенство между държавен служител и всеки, който получава заплатата си през бюджета.
Подобна некомпетентност често идва от най-високи нива. Емблематичен е случаят с изявлението на съпредседателя на партия „Продължаваме промяната“ Асен Василев пред bTV от декември 2021 г., с което той анонсира предстоящото съкращение на 30 000 души[2] от държавната администрация като част от програмата на формиращата се коалиция с „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“. По думите на Василев това е около 15% от администрацията, което означава, че, според него, тя е с численост от около 200 000 души.
В действителност по това време общият брой на държавната администрация, според НСИ, е 98098души[3], като трябва да се има предвид, че почти постоянно има около 11 хил. свободни места. Факт, с който Василев би трябвало чудесно да е запознат, тъй като съвсем доскоро е бил служебен министър на финансите.
Изявлението се превръща във водеща новина за останалите медии, като повечето се задоволяват да цитират казаното от Василев, но някои и творчески го доразвиват – „Асен Василев обеща да съкрати 30 000 чиновници“ (economic.bg)[4]; „Асен Василев: До края на 2022 г. ще намалим държавната администрация с 15%“, („Офнюз“)[5]; „Новото правителство ще уволни 30 000 души от държавната администрация“ (fakti.bg)[6]; „В Холандия администрацията била 25 000, а в България – 200 000, цели дирекции произвеждали мистика“ („Флагман“)[7] и пр. Единствените, които аргументирано опонират на твърденията на Василев са представители на синдикатите[8][9]. Това, което медиите правят в най-добрия случай, е да отразят полемиката между двете страни, без да направят собствена проверка на фактите и да влязат във функциите си на „четвърта власт“. Разбира се, на страниците им са си проправяли път и по-бомбастични твърдения от тези на Асен Василев, като в някои публикации „броят“ на държавните служители е стигал и до… половин милион!
Всъщност държавните служители са последните, които могат да разчитат на съчувствие от страна на медиите. Показателна в това отношение е и публикация на българската редакция на „Дойче веле“ от 6 септември 2019 г.[10] по повод подготвяния нов Кодекс за държавна администрация, в който се изисква служителите да отговарят на 11 изисквания за етикет и учтивост. „Не е ли ясно, че словосъчетанието„вежлива калинка“ е оксиморон?“, пита риторично авторът, слагайки знак за равенство между политически назначения на партия ГЕРБ (т.нар. „калинки“) и цялата администрация!
И още от същата публикация: „В България има над 140 000 щатни места за държавни служители. Какво става с намеренията на г-н Дончев за оптимизиране и рационализиране на системата (планираната „първа вълна“ от съкращения в администрацията обхваща едва 1600 души)?“. Виждаме как нескрито се призовава за по-големи съкращения без никакво чувство на солидарност и емпатия, с робуване на някакви неясно какви статистически показатели и без никаква обосновка кой е оптималният брой държавни служители.
Интересно дали с такова бездушие авторът би призовавал към съкращаването на стотици, ако не и хиляди журналисти, коректори, фоторепортери, кореспонденти и др. сътрудници на медиите, което така или иначе се случи в последните 10-12 години. Битува мнение, че обществото ни е все по-податливо на всякакви внушения именно поради дефицита на качествена журналистика. А този дефицит по никакъв начин не се компенсира с по-малко медии и журналисти и с пренатоварването на останалите в професията. Нещо подобно на ситуацията в администрацията…
Раздават си безсрамно високи бонуси
Наред с числеността на държавните служители, друга любима на медиите тема е тази за получаваните от тях бонуси. Емблематична в това отношение е публикация на „Сега“ от 20 януари 2023 г. под заглавието„НАП си е раздала рекордните 35 млн. лв. бонуси“[11]. Редица сайтове (presstv.bg/, dnesnews.bg/, novini247.com) копират дословно „новината“ и я разпространяват, като в някои случаи са използвани „авторски“ заглавия. Призът за журналистическа оригиналност при интерпретирането на информацията безспорно следва да бъде присъден на dnesnews.bg, който за по-голяма конвертируемост в социалните мрежи използва бомбастичното заглавие:„Пълна гуша! Голямо безобразие! НАП си раздаде 35 млн. бонуси“[12].
Какво се спестява на потребителя на информацията, за да бъде тя действително обективно поднесена?
С термина „бонус“ обичайно е прието да се обозначава стимулираща добавка към основното възнаграждение, която се получава при изпълнение на предварително зададени цели и изпълнени конкретни критерии за определен период от време. Макар да са дефинирани като допълнителни възнаграждения и макар да са заплащане „за постигнати резултати“, „бонусите“, изплащани в администрацията не са класическо допълнително материално стимулиране (ДМС), както се сочи в публикациите. Тези „бонуси“ са част от заплатата на служителите и това е последица от предприетата през 2012 г. и силно афиширана медийно тогава реформа (известна като реформата „Дянков“) в заплащането на държавните служители и работещите по трудово правоотношение в държавната администрация.
Основните нововъведения (по същество орязвания) на реформата „Дянков“ включваха премахване на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за заетите в държавната администрация (т.нар. клас „прослужено време“), както и разделянето на индивидуалните заплати на части, от които изплащането на една част (основна) е задължително, а друга част под формата на допълнително възнаграждение за постигнати резултати ще се предоставя в зависимост от степента на изпълнение на длъжността. Изводът е, че коментираните в публичното пространство плащания в НАП, както и във всяка друга администраця, не са някакви извънредни или специални премии, с които бюджетът разточителства своеволно и избирателно.На практика т.нар. „бонуси“ са „отложена“ част от възнаграждението на служителите.
Изборът да се популяризира информация за предоставените „бонуси“ именно в Национална агенция по приходите не е случаен. Той е продиктуван от поне две причини:
– Броят на заетите в приходната агенция е най-голям в сравнение с останалите административни структури.
– НАП е „бирникът“ на държавата и поради тази причина е естествено недолюбвана институция, чиито служители трудно могат да предизвикат обществената симпатия.
Ежегодно вече се популяризира и уточнението, че раздадените през предходната година в НАП „бонуси“ са на рекордна стойност. Това също е факт, но и той има своето логично и лесно обяснение. Ръстът на възнагражденията във всички сектори, в т.ч. и в публичния е наличен и видим. След като средствата за т.нар. „бонуси“ са обвързани процентно със средствата за заплати, то обяснимо е, че ръстът на заплатите води и до ръст на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати. В заключение, може да повторим, че начисляването на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати е естествена последица от модела на заплащане, заложен в нормативната уредба, създадена за реализиране на част от административната реформа от 2012 г. При инициирането ѝ реформата „Дянков“ бе представена като нов модел, при който заплащането „на калпак“ ще се замени с начин на формиране на възнагражденията, който да отразява индивидуалните резултати на всеки от служителите. Въведен бе механизъм, който създава субективна (често политическа) зависимост на служителите от ръководството на съответната административна структура. Частта от заплатата, дължима като допълнително възнаграждение за постигнати резултати, често или не се изплаща въобще, или е в минимални размери.Все неща, които са лесно проверими от медиите, естествено, при минимално желание и професионализъм от тяхна страна.
Не си плащат осигуровките!
Друга основна линия, по която са атакувани държавните служители, са осигуровките, които се внасят директно от работодателя. Представители на работодателски организации, политици и други периодично клеймят „бюрократите“ за това, че не плащат сами осигуровките си. Така например Щерьо Ножаров – преподавател в УНСС и икономически съветник на Българската стопанска камара, пише[13]: „Негово Величество държавният служител по закон има право на задължително социално и здравно осигуряване.“ Всъщност такива са осигурителните права на всеки работник и служител в България. Но университетският представител подчертава, че „всичките тези чантаджии чакат работещото „простолюдие” да ги подсигури“. Всъщност осигуровките се плащат от работодателя, както тези на всички наети лица, но повторена хиляди пъти, тази манипулация оставя трайни следи в общественото съзнание и се заражда напрежение между заетите в частния сектор и работещите на държавна служба.
Същите тези се прокрадват периодично в медиите, като се критикува и настояването на синдикатите осигуровките първо да се включват в заплатите. Проблемът бил, че така или иначе заплатите на държавните служители били високи така или иначе.[14] Доколко журналистът познава темата, която коментира, говори фактът, че на финала споменава доходите на евродепутат, който бил висш чиновник. Депутатите и евродепутатите не са държавни служители.
Впрочем осигуровките се плащат директно само на заетите по служебно правоотношение, които са 67% от всички държавни служители[15]. При наетите на трудов договор осигуровките първо се включват в брутното възнаграждение, след което се отчисляват и отново се внасят от работодателя. Но, както се вижда и от цитатите по-горе, в голяма част от публичните говорители има дефицити дори по отношение на това кои и колко са държавните служители. На този фон знанието за това кой, как и защо покрива осигурителните вноски се оказва висш пилотаж, а това е предпоставка за все по-устойчиво насаждане на митологеми в обществото.
В заключение ще посочим, че очевидно е налице тенденция по създаване на все по-негативен образ на административните служители от публичния сектор в популистко търсене на политически дивиденти, акумулирани от нагласите на обществото. Оплюването на администрацията и хвърлянето на сензационни данни за нейната численост, раздутост и „привилегии“ се използват като аргументация за заклеймяването ѝ като паразитираща клика от мързеливи и некомпетентни „калинки“. На фона на все по-осезаемата икономическа криза, добавена към политическата такава през последните две години, всичко това способства за почти необратимото задълбочаване на започналия преди десетилетия процес на нарастване на недоверието към институциите, а оттам и към всички органи на държавната и местна администрация, с краен резултат отчуждаването на гражданите от собствената им държава.
[1]https://e-vestnik.bg/33623/novite-klasi-na-dlazhnitsite-i-na-darzhavnite-sluzhiteli-na-kogo-mu-e-dobre-v-kriza/
[2]https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/asen-vasilev-predvizhda-se-15-sakrashtavane-v-darzhavnata-administracija-do-kraja-na-2022-g.html
[3]В данните не се включват наетите лица в Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната
[4]https://www.economic.bg/bg/a/view/sykrashtavat-dyrjavnata-administracija-s-15-do-kraja-na-2022-g
[5]https://offnews.bg/politika/asen-vasilev-do-kraia-na-2022-g-shte-namalim-darzhavnata-administrat-766186.html
[6]https://fakti.bg/bulgaria/634947-novoto-pravitelstvo-shte-uvolni-30-000-dushi-ot-darjavnata-administracia
[7]https://www.flagman.bg/article/269787
[8]https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/10473607
[9]https://www.economic.bg/bg/a/view/ministerski-trikove-po-verojatno-e-administracijata-da-narasne
[10]https://www.dw.com/bg/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D1%83%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0%B0%D1%82-%D0%B8-%D1%83%D1%87%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8/a-50322117
[11]https://www.segabg.com/hot/category-economy/nap-si-e-razdala-rekordnite-35-mln-lv-bonusi
[12]https://dnesnews.bg/%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%83%D1%88%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BF-%D1%81%D0%B8-%D1%80%D0%B0/
[13]https://www.bia-bg.com/analyses/view/29141/
[14]https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=103609
[15]Доклад за състоянието на администрацията 2021 г. https://iisda.government.bg/annual_report/564
……………………………………………………………….
*Тази публикация достига до читателите с помощта на Проект 2021/336371 Decent Work Awareness-Raising for better Functioning Administration (DWARFa) с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, в рамките на 2014-2021 Social Dialogue Decent Work Programme
