Повече от десетилетие управляващите, без значение на техния цвят, не само допускат, но и сами са инициатори на обществен разговор, в който държавните служители са наричани пренебрежително „бюрократи“, „чиновници“, дори „паразити“. В същото време това са работeщи, без чийто труд държавата не може да съществува – социални работници, експерти по пенсионно дело, професионалисти по кадастър и геодезия, статистици и много други.
През 2012 г. бяха извършени генерални промени в законодателството, което регламентира трудовите права на заетите в държавните институции. Тези промени са известни като „реформата Дянков“ и доведоха до драстично орязване правата на служителите. Именно това разминаване между публичните възприятия и реалната работна среда е причината за провеждане на проект, който да регистрира недостатъците на нормативната уредба и да завърши с предложения за коригиране на проблемните законови текстове. Като една от дейностите по проекта беше проведено социологическо проучване между държавни служители, основни изводи от което сочат високо недоволство сред тях от конкретни условия на труд. В проучването взеха участие 1229 души от различни администрации и с различни длъжности.
„Търсим високообразовани кадри“
Именно такива са заетите в държавните институции. В извадката, сред която е проведено допитването, 92% са с висше образование, а трима от тях са с докторска степен. Това е очаквано с оглед на факта, че често образователната степен е изискване за заемане на определена длъжност.
Подобно на професията на медицинските сестри и учителите държавната администрация е силно феминизирана – почти 90% са жени. Макар българското законодателство да определя равностойни условия на труд на половете, често това са само декларативни записи, тъй като майчинството предопределя по-висока уязвимост на жените. Те са тези, които се грижат повече за децата и за болните членове на семейството, следователно имат нужда от по-голяма подкрепа, за да са наистина равнопоставени на работното място.
За държавните служители няма клас прослужено време
Нерядко работодателите търсят начин да не плащат допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а междувременно работодателските организации упражняват натиск това доплащане въобще да бъде отменено. За държавата като работодател тези щения са факт от 11 години, когато тогавашният финансов министър Дянков отмени класа за държавната администрация. Така трудовите възнаграждения там бяха на практика замразени дълги години, тъй като единственият компонент, който задължително увеличаваше приходите от труд, беше премахнат.
Бизнесът твърди, че това е архаизъм, което беше опровергано от анализ на системите за заплащане в няколко други държави. Поради всички тези причини 83% от анкетираните настояват в спешен порядък да бъде възстановено това доплащане, което отразява по-големия опит, резултат от дългогодишна работа.
Основен проблем за работещите е и начинът, по който се изплащат трудовите възнаграждения. Малко известен факт за хората извън администрацията е, че с „реформата Дянков“ беше постановено, че служителят получава гарантирано едва 70% от заплатата си. Останалите 30% се разпределят спрямо резултатите от годишните атестации, а понякога и това не се прави. В допълнение тези оценки (отново според анкетираните) са изключително необективни, а няма и възможност за ефективното им преразглеждане. Това поставя държавните служители в зависимост от техните ръководители, които по този начин имат възможност да ги наказват, ако не изпълнят разпореждания, включително когато те са свързани с по-слаб контрол върху определени икономически субекти.
Заетите в държавните институции изразяват най-голямо неудовлетворение от грижата за здравето им от страна на техния работодател – 70% от всички анкетирани. За разлика от работещите в множество частни компании, в администрацията няма допълнително здравно осигуряване, а при сегашното състояние на здравната система в България тази допълнителна придобивка се оказва базова. Всъщност се оказва, че дори задължителните профилактични прегледи се провеждат до голяма степен формално – изследват се кръв и урина, евентуално е осигурен преглед при офталмолог, но няма никакви допълнителни прегледи при медицински специалисти.
В противовес на масово разпространеното мнение за „привилегированите“ държавни служители, самите те изразяват най-високо неудовлетворение именно от липсващите допълнителни придобивки. Това е резултат именно от неравнопоставеността на администрацията, която по закон няма право да сключва колективни трудови договори със заложени подобни клаузи. По този начин се спестяват средства на бюджета, което обаче по никакъв начин не способства за по-високата мотивация на служителите, включително в ключови контролни и регулаторни органи.
От нивото на трудовото възнаграждение са недоволни 40% от анкетираните. Тук трябва да се обърне внимание на факта, че през последните 4 години Синдикатът на административните служители „Подкрепа“ проведе няколко едночасови ефективни стачки в различни институции, вследствие на което заплатите в тях бяха увеличени. И все пак оценки „добро“ и „отлично“ заплащане във въпросника са давали основно служители на ръководни позиции.
Държавните служители няма да мълчат повече
Дългогодишното пренебрегване на техния труд води до ескалиране на недоволството и тихите коментари в коридорите вече започват да стават все по-явни и непримирими. Над 1/3 от всички анкетирани имат над 20 години опит в администрацията, като основната възрастова група е в обхвата 45-54 години. Това са служители в разцвета на силите си и с богат трудов стаж. Условията им на труд и възнагражденията обаче се разминават с техните отговорности, поради което незаетите щатни бройки в цялата държавна администрация към 2021 г. са 11 411.
Тук е мястото да споменем поредния зловреден слух, който се разпространява без да среща и една критична дума – администрацията ни не е 600 хил., не е и 1 млн. души. Заетите места на всякакви нива в държавната администрация и във всички институции общо е малко под 132 хил. души.И тук трябва да се прави разлика между ръководства със значителни възнаграждения и всички останали, които работят ежедневно, за да съществуваме като общество често срещу обидно ниски заплати.
Противно на общоприетото схващане държавните служители не искат просто повече пари, а достойно отношение към себе си. В голямата си част те са удовлетворени от характера на работата си, като отново са регистрирани различия в оценките на ръководните длъжности, инспекторите и експертите. Подчертана е липсата на ефективна комуникация между ръководствата и служителите по места – над 46% смятат, че тук съществуват значителни пропуски.
Цели 36% от анкетираните отговарят, че не разполагат с необходимите ресурси, за да изпълняват служебните си задължения. Често става въпрос за хартия за принтер, компютър, карта за градски транспорт или служебен автомобил, за да стигнат до обектите, които трябва да инспектират. Обобщаващата оценка е категорична – общо 76% от всички смятат, че условията на труд в институциите не могат да се определят като „достойни“.
Да, наистина работата в администрацията има и своите преимущества, най-малкото защото не може да бъде в сивия сектор. Но както се вижда от анализа, по редица други показатели, държавните служители имат по-малко права от работещите в частния сектор (или поне онази част от него, която е изцяло „на светло“).
Ако държавните ни служители са обезправени, как биха могли те да бъдат двигател за защита на правата на всички останали граждани? Този въпрос все по-често и по-силно ще бъде задаван в публичното пространство, в рамките на задаващата се предизборна кампания и на следващото правителство, което и да е то.
*Тази публикация достига до читателите с помощта на Проект 2021/336371 Decent Work Awareness-Raising for better Functioning Administration (DWARFa) с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, в рамките на 2014-2021 Social Dialogue Decent Work Programme
