29 май бе един от най-лошите дни на Балканите през последното десетилетие. Видеоматериали, на които се вижда как военнослужещи от КФОР се гърчат от болка на земята и крещят „Ранен съм“; мъже в цивилни дрехи бият тези военнослужещи с големи палки; колите на журналистите са надраскани със сръбски кръст, в който е вградено изразителното послание „Само единството ще спаси сърбите“. На други места, буквата „Z“ е изрисувана върху бронирани автомобили. Със сигурност тези образи ще останат най-дълго в съзнанието на хората. Но историята не е толкова проста, колкото предполагат тези образи.
КФОР обяви, че при сблъсъците са били ранени около 30 техни войници – 11 италианци и 19 унгарци. Сръбските медии също съобщиха, че са били ранени около 52 души. Сред тях е братовчед на мой приятел, който е бил прострелян от член на косовската полиция с истински куршуми – в бедрото, в стомаха и в ръката; докато пиша това, той е в стабилно състояние.
⭕️Footage from the fierce clashes between KFOR forces and the Serbs in #Kosovo. #Serbiapic.twitter.com/kY73WvjaMh
— 🅻-🆃🅴🅰🅼 (@L_Team10) May 29, 2023
След събитията разговарях с добре информирани лица в Косово. Вече знам какво точно се е случило. Не е толкова вълнуващо, колкото някои от историите, разказани в Туитър. Например, не е толкова интригуващо, колкото теориите, че руснаците се крият сред сърбите и използват насилието в Косово, за да отклонят вниманието от влошаващото им се положение в Украйна; не е толкова вълнуващо, колкото идеята, че Вучич организира или инсценира нападения от Белград, за да отклони вниманието от антиправителствените протести.
Всъщност сблъсъците започнаха с нещо доста банално за всеки, който редовно посещава протести (или други събития с много хора): блокирани автомобили. Сръбските протестиращи, които седяха пред сградата на общината в Звечан, са били блокирали две полицейски коли, което е направило невъзможно извеждането им. Поради това мироопазващите сили на НАТО, КФОР, се обръщат към Горан Ракич от „Сръбска листа“, основната сръбска политическа партия в Косово, с молба да накара протестиращите да се отдръпнат и да освободят пътя. Когато Ракич – който е свързан с партията на Вучич в Белград – нарежда на протестиращите да се преместят, те го освиркват и го наричат „предател“. Тъй като тълпата отказва да се махне от пътя, войниците от КФОР напредват с умерена сила. Сърбите отговарят с по-голяма сила. Останалата част от историята ни е известна. Бомби, сълзотворен газ и куршуми.
Тук трябва да бъдат повторени някои важни обстоятелства. През 2013 г. Прищина и Белград проведоха многочасови преговори с посредничеството на върховния представител на ЕС Катрин Аштън с цел нормализиране на отношенията си. В резултат на тези разговори беше подписано известното Брюкселско споразумение. В съответствие с това споразумение правителството на Косово се съгласи да създаде нещо, наречено Асоциация (или Общност) на сръбските общини в северните общини на Косово, където сърбите са мнозинство: Северна Митровица, Зубин Поток, Лепосавич, Звечан, Щръпце, Клокот, Грачаница, Ново Бърдо, Ранилуг и Партеш. И все пак, десетилетие по-късно, Прищина не е създала този орган. Всъщност настоящият лидер на Косово Албин Курти заложи политическата си кариера на противопоставянето на създаването на Асоциацията/общността на сръбските общини.
Разбира се, има и много други неща. Част от проблема с Брюкселското споразумение беше „конструктивната двусмисленост“ на преговорите, която позволи и на сърби, и на албанци да видят това, което искат да видят. За албанската страна Асоциацията на сръбските общини беше едно обикновено (и по същество безсилно) гражданско сдружение; за сърбите тя беше критично важно трето ниво на управление, което щеше да им гарантира определено ниво на защита от мнозинството.
През април Курти обяви, че в общините със сръбско мнозинство в северната част на страната ще бъдат проведени избори. Тогава сърбите заявиха, че ще участват в изборите само и единствено ако Прищина първо създаде Общност на сръбските общини. Когато международната общност, която администрира Косово, даде само най-неясен отпор на обявените от Курти планове – като посочи Брюкселското споразумение, изрази леки резерви към идеята за избори, но по същество не зае твърда позиция – Курти правилно разчете това като мълчалива подкрепа и разбра, че сега може да действа „с пълна газ“ в северната част на страната, както се изрази един косовски сърбин.
Изборите се проведоха в атмосфера, която беше определена от някои като „цирк“. Метални контейнери бяха използвани като избирателни пунктове; една млада сръбкиня изнесе представление, облечена като клоун, пред контейнер за гласуване, озаглавено „Всеки цирк се нуждае от клоун“. В разгара на бойкотираните избори се появи странен наратив: че Вучич в Белград (с Путин зад гърба си) има пълен контрол над сръбското население на Косово и го е накарал да бойкотира изборите. Според тази фантазия косовските сърби щяха да живеят в щастие и хармония в Косово на Курти, ако не беше Вучич, който отказва да пререже конците в Белград. Тази фантазия играе добре срещу Вучич, който заслужава достатъчно критики за много неща, но тя не отразява реалността на място. Повечето косовски сърби, дори и тези, които мразят “Сръбска листа” и Вучич, все още са много по-склонни да се присъединят към който и да е сръбски политик, отколкото към Курти, който е широко възприеман като националист. Както ми каза тази сутрин един косовски сърбин, „в крайна сметка, дори и лично да не харесвам тези хора, ние трябва да се държим заедно. Нямаме никой друг.“
Залогът е и материален. Сумата, която Белград дава на Косово, в момента надхвърля значително тази, която Косово предоставя на общините. Според някои оценки Белград предоставя годишно не по-малко от 200 млн. евро на общините със сръбско мнозинство и на службата за Косово. За разлика от тях правителството на Косово отпуска само около 50 млн. евро на същите тези общини. По този начин парите от Белград поддържат голям брой работни места и средства за препитание, а също така купуват значително политическо влияние. Затова не е чудно, че толкова много сърби в Косово се придържат отчаяно към Белград.
Неотдавнашното насилие се прояви, след като новоизбраните албанци се опитаха да встъпят в длъжност в общините със сръбско мнозинство, подкрепяни от косовската полиция. През последните дни пред общинските сгради в районите с преобладаващо сръбско население бяха издигнати косовски знамена. Виден сърбин от Косово ми казва: „Не забравяйте, че тези общински служби са напълно празни. Там не работят никакви служители – всички сръбски работници са подали оставка – те не предоставят никакви услуги, нямат какво да правят. Всичко това се прави заради символиката и само заради символиката: Косовското знаме на сградата и албанец на поста. А косовската полиция и КФОР охраняват тези символи.“
About The Author
