„Тръмпизъм по бразилски”. Това определение доминира из световните медии, отразяващи разигралите се в неделя, 8 ноември, събития в центъра на столицата на Бразилия. Хиляди привърженици на бившия президент на страната – ултрадесния Жаир Болсонаро, които отказват да признаят победата в изборите през октомври м. г. на левия му съперник Лила да Силва, встъпил в длъжност точно преди седмица, на 1 януари, нахлуха в следобедните часове вчера на Площада на трите власти. Там са разположени сградите на двете камари на Конгреса, на Върховния съд и на президентския дворец „Планалто”. Болсонаристите щурмуваха и трите институции, като нахлуха и вилняха в трите.
Снимките и видеата, които те си направиха и разпространиха из социалните мрежи напомниха много кадрите от превземането на Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 г. от привърженици на загубилия американските избори през 2020-та експрезидент Доналд Тръмп. Оттам и масовите паралели за „тръмпизъм по бразилски”.
Впрочем, самият Болсонро, който дойде на власт през 2018 г., след като преди това с недоказани обвинения в корупция конкурентът му Лула бе лишен от право да участва в изборите и пратен в затвора, на свой ред носи прозвището „тропическия Тръмп”. Така е заради политическия му профил и посланията, материализирали се през четирите години на неговото управление в остра вътрешна поляризация, разделение на нацията с език на омразата, насъскване към употреба на насилие за заглушаване на опонентите, насърчаване на саморазправите и т. н. Чрез агресивни манипулации в медии и социални мрежи Болсонаро и неговата линия съумяха да внушат на много по-широки кръгове от населението извън преките си идейно мотивирани фенове, че алтернативата с връщането на Лула ще потопи страната в „комунизъм”, хаос и корупция, а „мързеливите” ще живеят „на гърба на обществото” при съживяване на социалните програми. Нагнетена беше и омраза към Върховния съд, който през март 2021 г. анулира присъдите на Лула и така стана възможно той да се състезава във вота за нов президент през октомври 2022-ра, че и да го спечели, макар и едва с 1,8%.
Инфарктният балотаж между Лула и Болсонаро нагледно демонстрира колко сериозно е разделена и поляризирана Бразилия. Болсонаро така и не призна официално резултатите и победата на опонента си, а болсонаристи започнаха протести още веднага след изборите, определяйки ги като „измамни”. Тогава имаше и доста буйни пътни блокади с тирове. Те постепенно бяха премахнати, защото породиха гражданско недоволство, но болсонристите продължиха с другата си любима протестна форма – постоянни лагери край военни казарми, с които се настоява за намеса на армията, тоест за военен преврат, с цел да се попречи на „престъпното и измамно управление” на Лула.
Точно от най-големия такъв лагер, разположен край армейския Генерален щаб в столицата Бразилия, тръгна и буйното болсонаристко шествие на 8 януари, завършило с щурма на най-висшите държавни институции на Площада на трите власти. А малко преди това шествие да поеме към целта си, то бе подсилено с хора от пристигнали от вътрешността на Бразилия около стотина автобуса. Което очевидно говори за организация и координация на последвалите събития, вече открито определяни като опит за държавен преврат.
По целия маршрут към Площада на трите власти шествието е било съпровождано, но не и възпряно от полицейски части на федералния столичен окръг, който е със статут на самостоятелна единица и се управлява от местен губернатор. Губернаторският пост е зает от привърженика на Болсонаро – Ибанеис Роша. А за полицията в столицата отговаря държавният секретар Андерсон Торес, бивш министър на правосъдието в правителството на Болсонаро. В момента Торес се намира в САЩ. На американска територия от 30 декември се подвизава и самият Болсонаро – той замина за Орландо, Флорида, за да не участва в церемонията по встъпването в длъжност на Лула на 1 януари и да не се налага да му слага президентската лента, както постановява конституцията. (В крайна сметка лентата бе поставена на Лула от представителка на пъстра гражданска група, символизираща многообразието на бразилския народ – б. а.).
Големият въпрос след разигралото се на 8 януари на Площада на трите власти е защо местната полиция не е реагирала с необходимата строгост срещу щурма на институциите, а вместо това, както личи от редица кадри, доста полицаи са се прегръщали с болсонаристите. Вярно, има и кадри с насилие от страна на демонстрантите срещу полицаи, които са се опитвали да изпълнят дълга си и да попречат на вандалщините. В социалните мрежи се разпространява например видео как хора от тълпата удрят със сопи конен полицай и коня му, смъкват го на земята и го пребиват.
Пълно е и с видеа от трошене на прозорци и на мебелировка в сградите на Конгреса, Върховния съд, президентския дворец. Някои от нахлулите са се самозаснели как размахват потрети на Болсонаро и го обявяват за своя герой.
Държавното противодействие започна след 18 ч. местно време на 8 януари, когато президентът Лула да Силва разпореди „федерална намеса” в събитията със срок до края на януари. Той издаде заповедта си от селището Араракуара в щата Сао Пауло, където се намираше в неделя, посещавайки пострадал от проливните дъждове през последните дни район. Въведените в действие федерални части започнаха да възстановяват реда на Площада на трите власти след 19 ч. местно време и арестуваха около 300 души от най-вилнеещите.
Във видеообръщението си, с което обяви мярката, Лула нарече участниците в насилствените събития „фашистки вандали” и увери, че всички виновници „ще бъдат идентифицирани и наказани”. Президентът се възмути и от това, че местната столична полиция не е изпълнила задължението си да гарантира сигурността и да предпази институциите. Също така обвини предшественика си Болсонаро, който според него е „избягал в САЩ”, че е „стимулирал нахлуването” в сградите на трите власти.
Късно през нощта, когато болсонаристите вече бяха прогонен и редът беше възстановен, президентът Лула пристигна на място, за да инспектира обстановката. Той се срещна с дошлата също там председателка на Върховния съд Роза Вебер. Разбира се, преди те двамата да влязат в района, той беше проверен от специализираните служби за евентуално заложени експлозиви или други опасности.
Отначало Лула направи бърз оглед на президентския дворец, за да прецени какви са пораженията там. Президентският кабинет не е пострадал, тъй като има сигурна система за заключване и защита. Но е разграбен работният кабинет на първата дама Росанжела Лула да Силва, както и кабинетът на министъра, отговарящ за социалната комуникация, Пауло Пимента.
Изпочупени са повечето прозорци – а конструкцията на двореца е такава, че почти целите му стени са в прозорци. Има много счупени или откраднати компютри от работните помещения, изпразнени чекмеджета и разбити шкафове. Счупени или надраскани са произведения на изкуството – картини и скулптури, които са национално достояние. И някои от тях няма как да бъдат реставрирани.
Лула отиде и във Върховния съд, където също огледа пораженията заедно с Роса Вебер и с двама магистрати. В тази сграда е съсипана т. нар. Зала с бюстове, в която е представена цяла скулптурна галерия с образите на най-важните исторически личности в страната. Разбит е националният герб на Бразилия и е откраднато копие на оригинала на първата конституция. Статуята на известня скулптор Алфредо Сескиати, изобразяваща Темида, е изрисувана с графити. Откраднати са столовете, на които седят 11-те членове на Върховния съд.
Роза Вебер излезе със съобщение, в което обявява, че „историческо наследство на бразилците и човечеството е тежко увредено от престъпници, вандали и антидемократи”.
Лула на свой ред написа в Туитър: „Току-що посетих тази нощ „Планалто” и Върховния съд. Превратаджиите, насърчили унищожаване на бразилско обществено имущество, вече се идентифицират и ще бъдат наказани. Утре ще подновим работата в двореца „Планалто”. Демокрация завинаги. Лека нощ”.
Болсонаро се обади от САЩ в отговор на първото обръщение на Лула, с което бе обявена „федерална намеса”, чак след 21 ч. вечерта, пускайки следния свой коментар в Туитър: „Мирните демонстрации в рамките на закона са част от демокрацията. Разбира се, трошене и нахлуване в обществени сгради, каквото видяхме днес и каквото бе употребено и от левицата през 2013 и 2017 г., е извън правилата.”
Алюзиите, които Болсонаро прави с леви демонстрации от 2013 и 2017 г., са далеч от коректността. Става дума за два протеста в подкрепа на президентката Дилма Русеф. Единият – от 2013 г. – е от края на нейния първи мандат, когато правителството ѝ е подложено на неоснователни и силно политизирани нападки от опозицията в парламента, целящи подкопаване на доверието в нея преди президентските избори през 2014 г. Вторият – от 2017 г. – е проведен срещу отстраняването ѝ от власт през 2016 г. чрез импийчмът също в парламента по скалъпени обвинения в злоупотреби. И в двата случая част от демонстрантите успяват да се покатерят на покривите на двете парламентарни камари – и съответно са свалени от там от полицията. Но няма и помен от нахлуване и трошене на сградите, каквото бе извършено на 8 януари т. г.
В коментара си, с който реагира на изявленията на Лула сега, Болсонаро отхвърля насочените към него „обвинения без доказателства”, отправени „от сегашния ръководител на изпълнителната власт в Бразилия”. Тази формулировка се възприема като първото признание от страна на Болсонаро, че Лула все пак е легитимният президент на страната.
Показателно е, че сега от вандалските действия на болсонаристите се разграничи дори лидерът на Либералната партия на експрезидента Валдемар Коща Нето – същият, който преди това приветстваше „законните протести” на съидейниците си край казармите. Сега Нето написа: „Случилото се в столицата Бразилия е срам за всички нас и не представлява нашата партия, не представлява Болсонаро”.
Всички губернатори на щати, поддържащи Болсонаро, също осъдиха събитията на 8 януари. А губернаторът на федералния столичен окръг Ибанеис Роша отстрани от поста му Андерсон Торес заради бездействието на полицията, макар самият Торес да побърза също да заклейми в Туитър случилото се.
Може да се припомни, че още със сформирането на правителството на Лула, между членовете му са водени дискусии как да се постъпи с протестните лагери около армейския Генерален щаб и около казармите из страната. Министърът на правосъдието Флавио Дино е искал те да бъдат премахнати, докато министърът на отбраната Жозе Мусио е настоявал да не се предприемат конфронтационни действия.
Всъщност в петък, 6 януари, един от тези лагери все пак е бил премахнат – разположеният край казарма в град Бело Оризонте в щата Минас Жераис, третият най-населен щат в страната. И това, разбира се, е породило ответен гняв.
Обстановката в Бразилия остава напрегната и изпълнена с несигурност. Големият залог е армията. Как ще действа тя, едва ли някой може да предскаже категорично. Сред нейните висши чинове има много хора с десни и крайнодесни убеждения. Самият Болсонаро произлиза от нейните среди и в управлението му участваха много бивши военни. Близката история на Бразилия помни и бруталната военна диктатура, установила се с преврата от 1964 г. срещу левия президент реформатор Жоао Гуларт и продължила до 1985 г.
Точно по време на тази диктатура – през януари 1970 г., за участие в нелегална съпротивителна група е арестувана, подложена на жестоки мъчения и хвърлена в затвора и Дилма Русеф. Години по-късно, когато вече е президентка, депутат в парламента е и нейният мъчител. А атакуващи я десни депутати оповестяват гордо, че го приветстват за онова, което ѝ е причинил навремето.
Доста от тези хора и сега са депутати. Болсонаристите и други техни десни съюзници имат мнозинство и в двете камари на Конгреса. А какви вътрешни процеси текат в армията е енигма.
В такава обстановка нищо не е изключено в Бразилия. И никаква безоблачност не очаква управлението на Лула.
About The Author
