Канада е страна, която се гордее със своята непредубеденост и толерантност. Тя има и най-либерлните правила за евтаназия в света. Резултатите обаче са откровено ужасяващи.
През 2021 г. повече от 10 000 души или над 3% от всички смъртни случаи в Кнада са сложили край на живота си чрез евтаназия. Това е увеличение с една трета спрямо предходната година. И вероятно ще продължи да нараства. През 2023 г. предстои Канада да позволи на хората да умират и заради психични проблеми.
Наскоро се разчу поразителната история на ветеранката от канадската армия и параолимпийка Кристин Готие. След пет години тежка битка за получаване на стълбищен асансьор за дома ѝ на нея ѝ била предложена изключителна алтернатива. Канадски служител ѝ казал през 2019 г., че щом животът ѝ е толкова труден и тя е толкова „отчаяна“, правителството ще ѝ помогне да се самоубие. „Получих писмо, в което пишеше – ако сте толкова отчаяна, госпожо, можем да ви предложим прислужница, медицинска помощ при умиране“, свидетелства бившата ефрейторка пред канадските депутати.
Г-жа Готие, която е наранила гърба си при инцидент на тренировка през 1989 г., се състезава за Канада на Параолимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро и на Игрите Invictus същата година. Макар да е прикована към инвалидна количка, тя е състезателка по паракаяк със златен медал и спечели сребърен медал, участвайки в женския отбор по хокей на лед на Канада.
Тя е много далеч от представата на повечето хора за безнадежден случай и въпреки това Министерството по въпросите на ветераните на нейното правителство не се поколеба да предположи, че тя би искала да сложи край на живота си, ако битката за получаване на рампа се окаже твърде тежка за нея.
Г-жа Готие наскоро е изразила загрижеността си за това пред канадския премиер Джъстин Трюдо. Той нарече случилото се с нея „абсолютно неприемливо“, но правителството му призна, че нейният случай не е единствен. Още петима военни ветерани, на които е предложена евтаназия, са се обърнали към канадската полиция, чиито служители призоваха и други, третирани по подобен начин, да реагират.
Министърът по въпросите на ветераните Лорънс Маколи се опита да обвини една-единствена служителка, но дори и да е така, тя едва ли си е измислила ужасяващото предложение от нищото.
Алън Никълс, 61-годишен жител на Британска Колумбия, страдал от депресия и други здравословни проблеми. Макар че никой от тези проблеми да не е бил животозастрашаващ,той хоспитализиран през 2019 г. поради опасения, че може да се самоубие. И само месец, след като влязъл в болница, подал молба за евтаназия. Посочил като причина само едно здравословно състояние – загуба на слуха, но това е било достатъчно, за да изпълнят молбата му. „Алън всъщност беше убит“, казва брат му Гари.
Ерин Смит споделя, че нейният 71-годишен баща Род Макнийл е отишъл в болница в Онтарио, след като е паднал. Месец по-късно бил евтаназиран. Тя казва, че лекарите дори не са изискали медицинската му документация от неговия личен лекар. Посочено е, че е бил евтаназиран заради „краен стадий на хронична обструктивна белодробна болест“, каквато аутопсията показва, че не е имал.
Шийла Елсън, майка на 25-годишна жена с церебрална парализа, разказва как лекар от болница в Нюфаундленд обяснил на дъщеря ѝ, че ще бъде „егоистка“, ако не обмисли възможността за евтаназия.
Роджър Фоли, пациент с дегенеративно мозъчно разстройство, тайно записвал персонала в клиника в Лондон, Онтарио, когато споменават евтаназията. В един от записите директорът по етика на болницата казва на г-н Фоли, че ще струва „около 1500 долара на ден“, за да го държи в болницата, добавяйки: „От своя страна аз трява да разбера дали вие имате интерес към асистирана смърт“. Г-н Фоли твърди, че никога преди не е споменавал евтаназията, но от болницата казваха, че няма забрана персоналът да повдига въпроса.
Тези изобличаващи разкази бяха получени при разследване на Associated Press и оттогава споровете около политиката на Канада за правото на смърт се разрастват. Появяват се и допълнителни доказателства, че практиката, която някога е била замислена като последното решение само за най-нелечимите и терминални болести, опасно излиза извън контрол.
В САЩ отдавна са отминали дните, когато американският патолог д-р Джак Кеворкян, пионер на евтаназията, излежа осем години в затвора през 1990-те и 2000-те години, след като неговата смъртоносна помощ за десетки неизлечимо болни хора беше оценена като убийство втора степен. Кеворкян изглежда се наслаждаваше на общественото внимание и виждаше себе си като шампион по асистирано самоубийство. Той позволи на първия си пациент, учителката от Орегон Джанет Адкинс, да сложи край на живота си в задната част на ръждясал микробус „Фолксваген”. Това беше през 1990 г.
Оттогава 10 щата и окръг Колумбия са избрали да разрешат самоубийството с лекарска помощ. Това са Калифорния, Колорадо, Ню Джърси, Хавай, Мейн, Орегон, Върмонт, Вашингтон, Ню Мексико и Монтана.
През 1950 г. 37% от американците подкрепят евтаназията. Към 1996 г., когато Кеворкян влезе в заглавията, обществената подкрепа скочи до 75% и остава на това ниво до днес.
Някои щати, които са одобрили практиката, впоследствие са приели допълнително законодателство, което прави още по-лесно да сложиш край на живота си.
В Орегон вече дори не е необходимо пациентите да са жители на щата, въпреки че все още трябва да са навършили 18 години и да им остават само шест или по-малко месеца живот. Те обикновено трябва да подадат най-малко три молби, устни и писмени, за асистирана от лекар смърт.
В Калифорния, след като защитници се оплакаха, че някои пациенти са твърде слаби или дезориентирани, за да подпишат окончателна атестация – декларирайки желанието си да умрат – губернаторът Гавин Нюсъм подписа законодателство, което премахва това изискване.
Върмонт премахна изискването от своя закон, изискващо прегледът на пациента от лекар да се извършва лично.
Група от щата Ню Йорк, подкрепяща „Закона за медицинска помощ при умиране“, настоява тяхната мярка да бъде разгледана на следващата законодателна сесия – законопроектът има 72 спонсори.
Лекари и други здравни експерти твърдят, че са дълбоко обезпокоени от основната идея смъртта да се предлага като лек за каквото и да било, и особено за състояния или дори ситуации (като проблема на г-жа Готие да се качва и слиза по стълбите), които са много далеч от края на живота, и че това е унищожаване. Те отбелязват, че предлагането на самоубийство, както се твърди, че правят някои, както и подпомагането му да се случи, нарушава Хипократовата клетва на лекарите, тъй като основната цел на медицината е да удължава живота, а не да го съкращава.
Д-р Трюдо Леманс, професор по здравно право и политика в университета в Торонто, смята, че канадската система може да създаде „задължение за въвеждане на самоубийството като част от лечението на психичното здраве“.
„Представете си, че това се прилага в контекста на психичното здраве. Имате човек, който страда от тежка депресия, търси помощ от терапевт и му се предлага решението да умре. Колко лесно би било да се убедят пациенти, които не са в здрав разум, че самоубийството е добър вариант“, допълва докторът.
Канада също обмисля разширяване на евтаназията за „зрели“ непълнолетни – деца под 18 години, които отговарят на същите изисквания като възрастните.
Лекари и правозащитници се безпокоят, че канадските закони за евтаназията, които лесно се приемат, са особено опасни за хората с увреждания.
Има доказателства, че някои хора с увреждания искат да умрат, само защото не могат да си позволят медицинските сметки.
Професор Тим Стейнтън, директор на Канадския институт за приобщаване и гражданство към Университета на Британска Колумбия, описва канадския закон като „вероятно най-голямата екзистенциална заплаха за хората с увреждания след програмата на нацистите в Германия през 30-те години на миналия век“.
Да те сравняват с нацистите със сигурност е последното, което Джъстин Трюдо и неговите съюзници биха очаквали да чуят, но докато превръщат страната си в Дивия Запад на асистираното самоубийство, те нямат право да претендират за каквото и да било пред човечеството.
По-нататъшното напредване на евтаназията, която според съобщенията е одобрена наскоро дори за диабетици и бездомници в Канада, поставя безброй други дилеми пред останалата част от обществото.
Какво се случва например, когато хората с финансови затруднения не са в състояние да си позволят прекалено високите такси, за да настанят в специализиран дом свой родител или роднина? Медицински подпомаганото умиране може да се превърне в много привлекателен вариант. Същото важи и за персонала на болниците и социалните домове, които се съобразяват с бюджета. В различни доклади се твърди, че те вече оказват натиск върху много болни пациенти и техните семейства, за да помогнат за облекчаване на тежестта върху системата и да изберат „евтиния“ отговор.
Канадско проучване от 2017 г. предполага, че умирането с медицинска помощ може да намали разходите за здравеопазване в страната с до 137 милиона долара годишно.
Американската здравна система също се огъва от застаряващото население и нарастващите разходи за лечение. Затова някои смятат, че този финансов императив неизбежно означава едно – стремежът към евтаназиране ще се разпространи на юг от канадско-американската граница през следващите години. Човешкият живот поевтинява.
About The Author
