Карниг Керконян, Chicago Tribune
Докато ние сме фокусирани върху Украйна, една брутална диктатура в Южен Кавказ поставя на изпитание решимостта на света: От 12 декември азербайджански агенти блокират единствения път, известен като Лачинския коридор, който свързва автономния анклав Нагорни Карабах с външния свят. Това е тест. Неуспехът в него ще доведе до клане, което ще засрами човечеството.
В момента 120 000 обсадени арменци в анклава, известен още като Арцах, са лишени от храна и лекарства. В разгара на зимата училища, детски градини и болници останаха без отопление в продължение на дни. Един пациент вече е починал вследствие на усложнения от блокадата, а арменско дете в критично състояние не може да стигне до арменската столица Ереван за животоспасяващо лечение. Блокадата – която предизвика необичайно изявление на загриженост от страна на папа Франциск и беше осъдена от ООН, Европейския съюз, САЩ, Франция и Канада – цели да принуди масово бягство от този древен център на християнската цивилизация.
Всъщност, откакто през 2020 г. завзе част от Нагорни Карабах, Азербайджан неведнъж е проверявал готовността на света да гледа на другата страна, докато избива арменците в Арцах и нанася удари по самата Армения.
Многократно азербайджанските сили са извършвали актове на зашеметяваща бруталност – и забележителното е, че не полагат особени усилия да я скрият. Точно обратното, омразата към арменците е толкова дълбоко вкоренена в Азербайджан, че в много случаи бруталните действия се афишират в социалните мрежи.
В едно от видеата се вижда ужасно малтретирана и обезобразена арменка в азербайджански плен. В друг се вижда обезглавяването на възрастен мъж от Арцах. Други показват екзекуцията на арменски военнопленници.
Настоящата фаза на кампанията на Азербайджан датира от края на 80-те години на миналия век, с погромите над арменско население в Сумгаит, Кировабад и други градове в отговор на мирните демократични демонстрации в Арцах, призоваващи за обединение с Армения. Оттогава насам азербайджанските власти разпалват омраза към арменците, която е толкова силна, че Международният съд настоява властите в Баку да предприемат “всички необходими мерки за предотвратяване на подбуждането и насърчаването на расова омраза и дискриминация, включително от страна на неговите длъжностни лица и обществени институции, насочени към лица от арменски национален или етнически произход“.
Безнаказаността на Азербайджан е колкото абсурдна, толкова и гротескна. Азербайджан издаде марка, на която е изобразен унищожител в защитен костюм, който “ изтребва“ Арцах; в столицата си построи парк за военни трофеи, в който са изложени каските на загинали арменски войници и ужасяващи манекени, които децата могат да унижават; президентът на страната дори нарича арменците „кучета“. А сега и блокадата и изолацията на 120 000 човешки същества.
Сред прозрачно фалшивите „природозащитници“, които налагат блокадата, са азербайджански военни, като Телман Гасимов, който гордо показва снимка с Рамил Сафаров, азербайджански военен, който намушка до смърт арменски студент в Будапеща. Осъден за убийство, Сафаров е екстрадиран в Баку, където вместо да излежава присъдата си, е посрещнат като герой от азербайджанския президент Илхам Алиев.
Ето защо Genocide Watch повиши нивото на заплахата от геноцид за арменците в Арцах до най-високото ниво от 10, докато Международната асоциация на изследователите на геноцида констатира, че в Нагорни Карабах съществуват значителни „рискови фактори за геноцид по отношение на арменското население“. Всъщност повече от десет организации за защита на правата на човека и активисти издадоха съвместно предупреждение за геноцид след началото на обсадата на Арцах.
Това е и причината, поради която за арменците идеята за поставяне на автономния анклав под какъвто и да било азербайджански контрол е абсолютно несъстоятелна. Ето защо арменците не вярват на публичните обещания на Азербайджан за „съвместно съществуване“ – и честно казано, Западът също не трябва да вярва. Азербайджанският контрол над Нагорни Карабах ще означава само едно: насилие над арменското население.
Част от мълчанието на света към действията на Азербайджан срещу арменците е свързано с надеждите на някои европейци да избегнат руските санкции, като купуват руски природен газ, който сега удобно се пренасочва през Азербайджан. Това е мръсна сделка, която трябва да опозори всеки, който участва в нея.
Блокадата, която продължава вече повече от 20 дни, може да изглежда като далечна кавга за някакъв далечен планински път. Но въпросът е много по-важен: Тя е ключова повратна точка и изпитание за Запада.
В Арцах – и в Армения – се задава катастрофа. Ако на Алиев бъде позволено продължи с блокадата, ще последва тежко човешко страдание и ще се отвори широко вратата пред жестокия авторитаризъм.
Световните демокрации трябва да изкажат мнението си в полза на една крехка и млада демокрация, която се намира в отчайващо тежко положение.
Карниг Керконян е адвокат и преподавател, който повече от две десетилетия води съдебни дела и изнася лекции по въпроси на международното право, правата на човека и апелативното право. Служил е като съветник по дела пред Международния съд и понастоящем ръководи практическите групи по международно право и федерално право в Kerkonian Dajani LLP в Чикаго.
About The Author
