Анна Ребрий, Джихан Айо, Jacobin
„Прекарваме по-голямата част от живота си в опити да задоволим основните си нужди“, каза К., докато седяхме в тъмното в двора ѝ в една гореща августовска нощ. Домакинствата в Камишли – един от най-големите градове с кюрдско мнозинство във фактическата автономна Североизточна Сирия, известна с кюрдското си име Рожава – получават средно по шест до осем часа електричество на ден. Но в онзи момент кварталът на К. е бил без ток от почти месец. Без електричество и вода хората като нея са беззащитни към извънредните летни жеги.
Семейството на К. е трябвало да избяга в сухия Камишли, когато през 2019 г. родният им град Сере Кание, намиращ се точно на сирийско-турската граница, бе нападнат и окупиран от Турция и съюзените с нея сирийски милиции. Да оставят всичките си вещи и имущество не е било лесно. К. – която работи в Автономната администрация на Североизточна Сирия (AANES), непризнатото правителство на региона – и семейството ѝ сега се бори да свърже двата края. Бясното обезценяване на сирийската лира и ембаргото, които измъчват региона от началото на сирийската гражданска война през 2011 г., са превърнали осигуряването на стоки от първа необходимост като храна, електричество и подслон в постоянно предизвикателство.
Въпреки че тези трудности са се превърнали в норма, автономната администрация, която от 2012 г. управлява около една трета от територията на страната с население от около 5 милиона души, успява да осигури на своите жители по-голяма безопасност и икономическа сигурност в сравнение с други части на Сирия. Нещо повече, тя се стреми към нищо по-малко от социална революция, прилагайки на практика радикалната политическа визия, разработена от Абдула Йоджалан, идеологическият лидер на кюрдското освободително движение в Турция и Сирия.
Наречена демократичен конфедерализъм, тази визия отхвърля модела на националната държава като потиснически по своята същност и вместо това се застъпва за конфедерация на общини с автономия за различните етнически и религиозни групи. Стремейки се да преодолее всички форми на господство, тя обединява принципа на пряката демокрация с принципите на равенството между половете, социалната икономика и екологичната устойчивост. Това е амбициозна – ако не и утопична – цел, особено когато трябва да се осъществи в регион, опустошен от войни и за който се борят всички големи геополитически суперсили.
В момента, в който революцията навлиза в единадесетата си година, много местни жители с ентусиазъм участват в разработването на нови институции и практики. Общините продължават да полагат усилия за овластяване на местните общности в рамките на новите структури за вземане на решения. Ученици от различни етноси изучават езиците си, за да преодолеят дългогодишната враждебност, подклаждана от националните държави в региона. Комитетите за мир в кварталите разработват нова правосъдна система, за да могат конфликтите да се решават от самите членове на общността, вместо да се прибягва до външни институции като съдилищата. Жените се радват на равноправно представителство, гарантирано от 50-процентни квоти и системата на съпредседателите – по една жена и един мъж за всяка ръководна позиция. Науката за жените – jineoloji на кюрдски език – е задължителен предмет в училищата и университетите както за момчетата, така и за момичетата. Тя се преподава и на членовете на всички институции на администрацията, включително и на нейните сили за сигурност.
Въпреки това тези забележителни събития бяха засенчени от военните и икономическите действия на Турция. Десетилетие след началото на революцията военните усилия значително възпрепятстват способността на администрацията да осигури достойни условия на живот на своя народ и да реализира изцяло революционната си програма.
Невидима война
От 2012 г. насам населението на AANES живее в условия на война. Макар че многоетническите Сирийски демократични сили (СДС) в региона сложиха край на териториалното управление на ИДИЛ през 2019 г., това не доведе до край на войната. AANES продължава да се сблъсква със също толкова безмилостен агресор. От 2018 г. насам Турция – която води дългогодишна война срещу кюрдите както в границите си, така и извън тях – нахлу в две големи области на северна Сирия, където мнозинството от населението е кюрдско. Сега тя окупира тези райони с помощта на ислямистките си пълномощници – Сирийската национална армия. Те поддържат управление, сравнимо с това на ИДИЛ, а според някои дори по-лошо, като убийствата, отвличанията и поробването на жени са ежедневие за местните жители, които са избрали да не бягат.
В рамките на това, което е широко признато за етническо прочистване, Турция преселва хора от други етнически групи в окупираните райони, за да затвърди властта си в тази значителна част от Сирия. След като потискаше собственото си кюрдско население в продължение на около един век, сега турската държава прави всичко възможно, за да унищожи фактическата автономия, която сирийските кюрди са извоювали в съюз с арабите, арменците, сирийците и други групи, населяващи региона.
По-рано тази година турският президент Ердоган поднови заплахите си за нова инвазия. На фона на руско-украинската война той се опита да използва ролята на Турция като член на НАТО в полза на собствените си експанзионистични амбиции. След като не успя да договори зелена светлина от Съединените щати, Русия или Иран – основните сили, които се конкурират за контрол в Сирия – Турция вместо това засили атаките с дронове и тежките артилерийски бомбардировки в региона. Тази невидима война – както я наричат местните – беше посрещната до голяма степен с мълчание от страна на международната общност, въпреки че наруши споразумението за прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на Съединените щати и Русия, за да се ограничи инвазията на Турция през 2019 г. Това позволи на Турция да извършва напълно безнаказано в действия, толкова скандални като нападението с дрон срещу училище, свързано с ООН, при което бяха убити пет момичета, играещи волейбол в училищния двор.
В събота вечерта Турция ескалира агресивната си война, като нанесе тежки въздушни удари по територията на Североизточна Сирия, насочени срещу големи населени места като историческия град Кобани. Като повод бе използвана бомбена атака в Истанбул, за която турското правителство обвини AANES, без да предостави надеждни доказателства за твърденията си. Тези последни нападения срещу AANE не оставят съмнение, че Турция се е възползвала от бомбения атентат в Истанбул, за да оправдае поредната военна операция в региона. Очевидно е, че тя си е осигурила разрешение от САЩ и Русия да атакува райони в контролираното то тях въздушно пространство. Независимо дали това е прелюдия към пълномащабно нахлуване, атаките на Турция застрашават самото оцеляване на революцията.
Война с други средства
Освен че тероризира и деморализира местното население и елиминира най-отдадените и опитни лидери на движението, продължаващата война е тежко бреме за и без това оскъдните икономически ресурси на региона. „През последните десет години администрацията трябваше да балансира между двойна задача – да се защитава и в същото време да изгражда икономика, за да осигури прехраната на народа си“, обяснява Фоза Юсуф, съпредседател на съвета на Партията на демократичния съюз (ПДС). Тя се срещна с нас в американска база – предпазна мярка срещу турските безпилотни самолети, които преследват военното и цивилното ръководство на AANES. Като се имат предвид усложняващите се военни, икономически и хуманитарни кризи, съчетани с предвоенната изостаналост на региона, дължаща се на колониалните практики на сирийското правителство, това балансиране е трудна задача – задача, с която администрацията не е в състояние да се справи сама.
Неведнъж служители от различни институции ни казваха, че за да се възстанови икономиката на региона, да се рехабилитира разрушената от войната инфраструктура и да се осигурят около седемстотин хиляди вътрешно разселени лица, чиито родни места Турция продължава да окупира (както и десетки хиляди бивши членове на ИДИЛ и техните семейства, които светът неблагодарно е захвърлил на грижите на администрацията), AANES се нуждае от външни инвестиции и международна помощ за възстановяване.
Не става въпрос само за повишаване на жизнения стандарт на хората. Според Мохамед Нур ал-Зиб – арабски съпредседател на Гражданския съвет на Ракка, който споделя офиса си с кюрдския съпредседател Хевин Исмаил – постигането на икономическа стабилност е от съществено значение за спиране на възраждането на ИДИЛ, за която бедните и безработни мъже са богат ресурс от новобранци. Бившата столица на халифата на ИДИЛ, Ракка, бе разрушена на 95% в резултат на боевете, а полуразрушените сгради в градския пейзаж са натрапчиво напомняне, че градът е възстановен само частично. Подчертавайки, че съществуващата международна помощ е крайно недостатъчна, ал-Зиб сподели дълъг списък със стратегически проекти, които се нуждаят от външно финансиране – от възстановяване на енергийния сектор до създаване на фабрики за разкриване на така необходимите работни места.
Тъй като не се вижда краят на невидимата война на Турция, пълното възстановяване на региона и икономическото му преустройство остават неосъществима мечта. По-рано тази година Съединените щати въведоха изключение за Североизточна сирия в санкциите си – решение, което за местните жители изглеждаше като предвестник на приток на чуждестранни инвестиции и помощ за възстановяване. В очакване на това автономната администрация прие нов закон за инвестициите, чиято цел е да защити местните хора и ресурси от хищническите практики на капитала. Въпреки антикапиталистическата перспектива, която е основна за философията на демократичния конфедерализъм, администрацията е убедена, че този прагматичен компромис е необходим, за да може революционният проект да запази своята легитимност.
Първоначалното въодушевление обаче бързо бе потушено, тъй като скоро след това Турция засили заплахите си за ново нахлуване. Ал-Зиб смята, че тези заплахи са били поне отчасти отговор на отмяната на санкциите, като начин да се попречи на автономната администрация да подобри икономиката си. Както ясно заявява Юсуф, докато стабилността и сигурността на региона продължават да бъдат заплашвани от Турция, е наивно да се очаква, че някоя компания ще пожелае да инвестира в региона. Тя добавя с иронична усмивка: „Решението е безсмислено. Както всички знаем, капиталистите също се страхуват“.
Войната с нисък интензитет в Турция се води не само с безпилотни самолети и тежка артилерия. Тя също така използва водата като оръжие, като умишлено ограничава притока на реките Ефрат и Тигър към Сирия и спира голяма водна станция на окупираната от нея територия. Това е основната причина семейството на К. – както и по-голямата част от домакинствата в региона – да имат толкова нестабилен и недостатъчен достъп до електричество и вода. Неотдавнашната епидемия от холера свидетелства за смъртоносните последици от политиката на Турция, тъй като рекордно ниските нива в река Ефрат са причинили замърсяване на водата и са довели до спирането на над двеста пречиствателни станции.
Освен това земеделските земи изсъхват, тъй като водната война на Турция лишава фермерите от средства за напояване, което влошава рекордните засушавания, които се дължат на глобалното изменение на климата. За регион със селскостопанска икономика – който в миналото е бил житница на цяла Сирия – това застрашава в голяма степен поминъка на милиони хора.
Енергийният сектор на Североизточна Сирия е особено засегнат, включително поради голямата зависимост от водните ресурси. Както обяснява Билинд Мила от Агенцията за развитие и сътрудничество (местна гражданска организация), настоящият капацитет за производство на енергия е достатъчен за покриване на нуждите само на една трета от населението. Този проблем би могъл да бъде лесно решен чрез използване на богатите ресурси на слънчева енергия в региона – но администрацията е възпрепятствана да внася необходимото оборудване поради фактическото ембарго, наложено от Турция и съюзническото правителство на кюрдския автономен регион в Ирак (KRG).
Границите също са превърнати в оръжие. Ал-Зиб е убеден, че управляващата в KRG Кюрдска демократична партия (КДП ) е използвала затварянето на границите със Сирия, за да изостри икономическата криза в Североизточна Сирия, възпрепятствайки вноса дори на стоки от първа необходимост като брашно и захар. Мнозина смятат, че КДП действа по нареждане на турското правителство, с което има дълбоки икономически и политически връзки. Изглежда, че Турция е решена да подложи региона на глад с всички възможни средства.
Икономическата война в Турция, съчетана с непрекъснатата война и рязко растящата инфлация, не само подкопава способността на хората да посрещат основните си нужди, но и намалява техния морал и ентусиазъм за революционния проект. Когато по-рано тази есен Университетът в Рожава отвори врати за нова група кандидати, като преводът беше сред най-популярните програми – заради обещанието за добре платена работа в международна неправителствена организация. Изправени пред несигурно бъдеще, хора от различни сфери на живота споделиха с нас желанието си да емигрират, макар че много малко от тях имат средства за това.
Проблясъци на надежда
Хадия Али Ал-Али, съпредседател на икономическия съвет на област Джазира, разказва, че икономическите трудности са се отразили и на способността на администрацията да изпълнява проекти, които подпомагат революционните ѝ цели. Изграждането на „общностна икономика“ е един от тях и е забележително, че въпреки всички тези предизвикателства движението остава непоколебимо в ангажимента си за радикално преобразуване на съществуващата икономическа система. Следвайки антикапиталистическата визия на Йоджалан, то се стреми да изгради икономика, основана на етиката на споделянето и социалното благополучие, а не на стремежа към печалба. Както ни каза Каркер Исмаил, съпредседател на кооперативния комитет на регион Джазира, крайната цел е всяка комуна да бъде допълнена с кооператив, така че членовете на комуната да могат да посрещат собствените си нужди, като споделят както работата, така и плодовете на труда. Демократизираната икономика е замислена като неразделна част от пряко демократичната система на управление, която революционното движение изгражда.
Каркер и колегите му все още са много далеч от целта си да превърнат по-голямата част от икономиката в кооперативи. Досега икономиката на региона е била доминирана от частни и държавни предприятия, докато военните спекуланти са се възползвали от мизерията на всички останали. В допълнение към войната на Турция, кооперативното движение трябва да се бори и с манталитета на индивидуализма и централизма, който, както обяснява Каркер, е дълбоко вкоренен в съзнанието на хората в резултат на стотици години живот в условията на централизирана етатистка система. Въпреки че работата им е била на принципа на пробите и грешките, регионът вече разполага с десетки земеделски, животновъдни, хранителни, производствени и потребителски кооперативи. Опитвайки се да увеличи броя им, движението е в процес на стартиране на амбициозен проект за превръщането на всички държавни пекарни в кооперативи.
Женските кооперативи са особено трансформиращо начинание. Както ни каза Гулистан, представителка на Комисията по икономика на жените към Kongra Star – женската чадърна организация, чийто зает офис в Камишли посетихме – жените не могат да бъдат свободни, ако не са икономически независими. Нейният собствен житейски път е показателен пример. Съпругът на Гулистан се развежда с нея преди няколко години и отнема четирите им деца (твърде разпространена практика в Сирия), твърдейки, че тя няма да може да ги издържа без мъж. Гулистан доказва, че той не е прав. След пет години работа с Kongra Star тя си връща децата. „Благодарение на тази работа нямах нужда от мъж, за да го направя“, каза ни тя с горда усмивка.
В допълнение към популяризирането на общностния манталитет чрез създаването на кооперативи, работата на Aborîya Jin (кюрдското име на женския икономически комитет) включва доста радикални промени в традиционните норми на пола. Когато проектът стартира за първи път, жените първоначално се страхуват да се присъединят към кооперативите. Идеята, че те трябва да управляват собствени икономически предприятия или дори да боравят със собствените си пари, се възприема като кощунство не само от мъжете, но и от цялото общество. Сега жените са уверени в своята компетентност в управлението на икономическите въпроси и – коментира Гулистан със закачлив смях – техният успех дори е накарал някои мъже да завиждат.
Запитана за предизвикателствата в работата им, Гулистан посочи вече известни виновници. Някои от кооперативните магазини, ръководени от жени, е трябвало да бъдат затворени, тъй като не са могли да се справят с постоянно растящите цени. Някои земеделски проекти са били преустановени поради бомбардировките на Турция над селските райони, граничещи с окупираните територии в северната част на страната. Някои други проекти са засегнати от забавяне на доставките на оборудване през границата, контролирана от KRG. Турция се оказва единствената основна пречка, която пречи на революцията да процъфти истински и да постигне многобройните си амбициозни цели. С упоритото мълчание на международната общност тя изглежда е решена да унищожи семената на едно по-добро бъдеще в Сирия и извън нея.
Анна Ребрий е активистка, писателка и изследователка от Ню Йорк, която се занимава с кюрдското движение за свобода и движенията на коренното население в Мексико. Тя е член на Извънредния комитет за Рожава и Sexta Grietas del Norte.
Джихан Айо е преподавател в Университета на Рожава в Камишли, Североизточна Сирия. Завършила е превод в университета в Дамаск.
About The Author
