Засилилят се към ляв реванш в Бразилия популярен експрезидент Инасио Лула да Силва успя да се наложи с 48,4% в състоялите се на 2 октомври президентски избори, но така и не достигна мечтаните 50% плюс един глас, за да победи още на първия тур, както се беше амбицирал. Сега ще трябва да се доказва и на балотажа, който е предвиден за 30 октомври и който очевидно ще е крайно оспорван, ожесточен, а вероятно и с още изблици на насилие, каквото вече беляза досегашната предизборна кампания.
Победата на Лула в сегашния първи тур е горчива, защото неговият съперник – управляващият десен президент Жаир Болсонаро, изненадващо обори прогнозите, очертавали му 10-15% изоставане от левия фаворит. Първите резултати, излезли веднага сред вота на 2 октомври, бяха направо леден душ за отбора на Лула, защото сочеха равенство в процентите на двамата, дори с лек превес за Болсонаро. С напредването на броенето все пак Лула излезе напред, като в крайна сметка взе 5% повече от Болсонаро, за когото останаха 43,2% от гласовете.
Но такъв резултат все едно е лош знак за Лула. И говори най-малко за две неща. Първо – че Болсонаро и феновете му бяха лековато подценени от Лула и сие, самоуверено сметнали, че „скрития вот”, за който все пак предупреждаваха социолозите, ще е в полза на левицата. И не познаха. Дори в югоизточни щати, където левите са традиционно силни, напред излязоха „болсонаристите“. Второ – налице е една ясно разделена на две Бразилия, като взаимната непоносимост и конфронтация между двете половини чертае не ведри перспективи, а ескалация на противопоставянето.
Все пак Лула предпочете да покаже оптимизъм на следизборния митинг със свои привърженици, като уверено заяви, че не се съмнява в победата си на балотажа, който възприема просто като едно „продължение”, подобно на онези във футболните мачове при равенство.
Болсонаро на свой ред също демонстрира самочувствие, че е способен да обедини срещу Лула другите кандидати, явили се на първия тур – най-вече взелата 4% либералка Симоне Тебет и получилия 3% социалдемократ Сиро Гомес. Впрочем, за привличане на гласоподавателите на втория се бори и Лула.
Наблюдателите сочат в коментарите си, че зад Болсонаро и този път твърдо са застанали отдавна известните подкрепящ го среди – влиятелните в Бразилия евангелисти и свързани с тях медии, военните, привържениците на „твърдата ръка”, едри предприемачи. Ясно очертан е и социалният профил на масовия „болсонарист” – това са предимно бели мъже с добри доходи и обществено положение. Докато сред симпатизантите на Лула преобладават бедни хора, жени, метиси и чернокожи.
Изправен пред балотаж, екипът на Лула сега трябва да реши дали да промени и как стратегията на кампанията си. Досега акцентът падаше върху спомените за успешните два мандата на Лула като президент между 2003 и 2010 г., когато милиони хора бяха изведени от бедността благодарение на разгърнатите правителствени социални програми. Повторението на онези „златни години” очевидно е мечта за много живеещи трудно днешни бразилци, но е под голям въпрос доколко е възможно такова повторение в условията на съвременния доста променен свят, предупреждават анализатори.
Същевременно е очевидно, че за втория тур Лула трябва да търси много по-широко обединяващи послания, които да привлекат и избиратели от други социални групи, такива, които сега са гласували за други кандидати или изобщо не са отишли да урните. Дали и как ще успее да го направи, ще разберем на 30 октомври.
About The Author
