На 2 октомври, когато в България ще гласуваме в извънредни парламентарни избори, Бразилия също се изправя пред урните, за да посочи нов президент. Но ако у нас модата „няма ляво, няма дясно” е докарала доста хора до поантата „няма за кого да гласувам”, при бразилците се очертават най-поляризираните и страстни до ожесточеност избори в демократичната им история.
Основните двама съперници там са известни отдавна. Единият е фаворитът в сондажите с около 45% подкрепа, иконата на латиноамериканската левица, бившият президент и затворник Инасио Лула да Силва. Другият е настоящият ултрадесен държавен глава и почитател на оръжието и здравата армейска ръка Жаир Болсонаро, който не вярва в „лъжите” на даващите му към 34% социолози и недвусмислено заявява, че ако резултатите от предстоящия вот не му харесат, може и да не ги признае. Голямото притеснение на значителна част от бразилците е какво именно се крие зад тази закана на Болсонаро и дали той няма да последва примера на близкия си по дух американски събрат – Доналд Тръмп, чието поражение на изборите в САЩ доведе до щурм на Капитолия от привържениците му. Бразилските опасения са дори за нещо по-сериозно и доста реалистично с оглед националните специфики, а именно – държавен преврат чрез намеса на армията, призиви за каквато непрекъснато издигат по митингите радикалните фенове на Болсонаро.
Още отсега противопоставянето между двамата водещи кандидати и техните отбори е съпроводено и с изблици на насилие. Особено нашумяха два тежки случая, като и в двата жертви на нападения станаха поддръжници на Лула. През юли във Фос де Игуасу в щата Парана служител на федерален затвор застреля активист на Работническата партия на Лула, нахлувайки на празник за рождения му ден, на който гостите, съмишленици на рожденика, пеели в подкрепа на левия кандидат-президент. Крещейки „Ние тук сме за Болсонаро!”, нападателят открил огън с пистолета си по дразнещите го опоненти и убил домакина на тържеството. Другият случай е от началото на септември и се разиграва в Конфреса, щата Мато Гросо – там колеги се скарали пак заради това, че подкрепят различни кандидати. И симпатизантът на Болсонаро наръгал с нож до смърт привърженика на Лула.
На свой ред за получена по електронната поща заплаха за убийство преди броени дни алармира чернокожата щатска депутатка от Минас Жераис, кандидатстващата сега за преизбирането си Андрейа де Жезус, която свързва заканата и с цвета на кожата си, и с пола си. Анонимният агресор, използвал фалшив имейл адрес, прави в писмото си и препратка към убийството на градската съветничка от Рио де Жанейро Мариеле Франко, също чернокожа, която бе застреляна заедно със свой помощник през 2018 г. „Ще те елиминираме. Ще те простреляме в задника и в гръб, защото това заслужаваш. Няма и да видиш откъде ти идва. Дните ти са преброени и краят ти е само въпрос на време. На много малко време. Мариеле те очаква,” пише в анонимното послание.
На този фон расте и страхът на хората от ескалиращото насилие и агресивните прояви. Многозначително изследване публикува тези дни социологическата агенция RAPS, според което 67,5% от запитаните се притесняват да отговарят в анкетите за кого ще гласуват, защото ги е страх, че ще бъдат нападнати, пребити или убити от активисти на другия лагер. А 3,2% вече са получавали такива заплахи само в рамките на последния месец.
Конфронтацията в тази предизборна кампания е много по-драстична, отколкото при предишни избори. Променен е и тонът, и езикът на нападките между отборите на кандидатите, които са в жестока схватка и в социалните мрежи. Вече дори не се използват думи като „съперник” или „опонент” – масово употребяваното понятие е „враг”.
Болсонаро не спира да повтаря внушенията си, че самата електорална система и най-важният ѝ орган – Върховният изборен съд, са опорочени и няма да проведат честни избори, а ще ги фалшифицират. Той настоява, че ако не вземе 60% от гласовете още на първия тур на 2 октомври, това щяло да е „много странно” и щяло да означава, че „нещо ненормално става вътре във Върховния изборен съд”. Изглежда депутатът болсонарист Делегадо Кавалканте изразява и съкровените помисли на действащия президент, когато заявява: „Ако не спечелим изборите, ако ни ги откраднат, тогава ще спечелим с куршуми”.
През последните дни Болсонаро използва участието си като държавен глава в две големи международни събития – погребението на кралица Елизабет Втора в Лондон и речта си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк – за да изкара и от тях предизборни дивиденти за себе си. Разбира се, обстановката и средата го принудиха да държи много по-умерен тон, като дори допусна публично, че ако загуби изборите, просто ще предаде президентската лента и ще се оттегли от политиката. Но свикналите на доста по-различния му естествен стил бразилски наблюдатели трудно могат да бъдат подлъгани от подобно внезапно омекване. Повечето смятат, че това е само тактическо говорене с цел да се привлекат центристки настроени избиратели.
Речта на Болсонаро в ООН беше откровено пропагандна. Той представи картината на една процъфтяваща под ръководството му Бразилия, която преди него била съсипана от левите управления, приписвайки им мащабна корупция. Натякна също, че имало и присъди за злоупотреби на най-високо ниво, очевидно визирайки прекаралия 19 месеца в затвора точно по такива обвинения Лула, макар и без да споменава името му. Само че Върховният съд анулира всички присъди на Лула, след като се разбра как са били манипулирани съдиите по неговите дела – но за това, естествено, Болсонаро не говори. Не споменава и разследванията срещу самия себе си и синовете си за злоупотреба с власт и влияние, включително и за оказване на натиск върху полицията.
Парадоксалното е, че от трибуната на ООН Болсонаро дори се похвали с ваксинационната кампания срещу Ковид-19 в Бразилия, в резултат на която вече 80% от населението на страната е ваксинирано. И това при положение, че с публичните си изявления в разгара на пандемията той направи цял свят свидетел на своята деструктивна линия, дълго омаловажавайки коронавируса като „грипче” и отричайки необходимостта от ваксиниране. В резултат именно на неговите (без)действия като държавен глава битката с Ковид-19 изгубиха около 700 000 бразилци. Но това число липсваше в речта му в ООН.
Той отчете като позитивна дори екологичната си политика спрямо Амазония, уверявайки, че 80% от тропическите гори там остават „съхранени и недокоснати”. И това се твърди в година, в която само от януари до август са били изсечени 7943 кв. км амазонски гори, тоест площ, равна на остров Пуерто Рико. Става дума за най-високия такъв показател от 15 години насам.
Болсонаро дори претендира да се представя като благодетел на бедните. През август т. г. правителството му повиши с 50% помощите за тях – но наистина малцина в Бразилия могат да видят в това нещо различно от чисто предизборно купуване на гласове. Ако наистина го беше грижа за хората, Болсонаро просто щеше да води цялостна държавна политика, която да не позволява драстично обедняване, да не говорим за ширещия се откровен глад. Пък и хората там имат с какво да сравняват – двата мандата на Лула между 2003 и 2010 г. преминаха в условията на постоянен икономически растеж покрай високите световни цени на енергоносителите, а амбициозните и многобройни социални програми изведоха милиони хора от бедността и ги вкараха в средната класа. Докато сега като бедни са регистрирани 63 милиона души, което е една трета от цялото население на страната.
И още: 33 милиона бразилци или 15% от населението живеят в условията на постоянно гладуване. Други 28% се водят живеещи в „хранителна несигурност”. А над половината от 212-те милиона жители на страната – 125 милиона – в една или друга степен са засегнати от проблема на глада.
Разбира се, че по тези социални провали в политиката на Болсонаро неуморно бие Лула, откроявайки ги по митингите си и припомняйки как е било, докато е управлявал той самият. Пълните площади са много отзивчиви по такива теми. Още повече, че наистина управлението на Лула е незабравимо тъкмо със социалните си постижения. А контрастът със сегашното положение на народа е убийствен – за Болсонаро.
Лула печели симпатии и със своята неподправеност, искреност, сърцатост. На всички е известен произхода му. Той идва от работническата класа, знае какво е недоимък и знае от какво имат нужда бедните хора. Не само от хляб, но и от дом, от образование, от култура. А по времето на Болсонаро, например, въобще беше закрито министерството на културата.
„Няма обяснение за нашата бедност, няма обяснение как може да имаме 33 милиона гладуващи и 116 милиона, които се хранят под нуждите си,” каза с насълзени очи Лула по време на масовия предизборен митинг, състоял се на 17 септември в южния град Куритиба – същия, в чийто затвор той бе хвърлен по време на съдебната си сага. Лула специално благодари на хората от Куритиба, които са го подкрепяли по време на 580-дневното му затворничество. И се зарече, че ако победи в изборите, „тази страна ще започне отново да създава работни места, ще започне отново да уважава хората”.
Редом с Лула на митинга в Куритиба бе и кандидатът на Работническата партия за губернатор Роберто Рекиао – защото на 2 октомври се избират също и губернатори, и депутати. С пламенни слова от сцената към множеството се обърна и Глейси Хофман, председателката на РТ. Изказа се и експрезидентката с баща българин Дилма Русеф, която наблегна на ролята на жените за постигане на желаната от бразилците промяна. „Ние сме 53% от населението, а сме майки и на останалите 47%. Ние сме жени, изпълнени с вяра, жени боркини, които са способни да преобърнат тези избори, които няма да оставят да победи един геноциден тип, когото не го е грижа за здравето на хората в тази страна”.
Впрочем, сред 11-те регистрирани кандидати за президентския пост в Бразилия има и две жени, но те нямат шансове да се преборят за победа. Едната е Симоне Тебет от центристкото Бразилко демократично движение и в сондажите ѝ дават около 5% подкрепа. Другата кандидат-президентка е социал-либералката от движението „Бразилски съюз” Сорая Тронике с 3%. А веднага след Лула и Болсонаро се подрежда социалдемократът Сиро Гомес със 7-10% подкрепа.
Очевидно е, че с процентите, които събират досега, нито Лула, нито Болсонаро ще успеят да победят още на първия тур и затова мобилизацията за балотажа ще е още по-ожесточена. Всеки от двама мисли именно за втория тур, опитвайки се да привлича и центристки, освен традиционния си електорат. Лула се погрижи за това доста отдавна, поканвайки за свой вице съперника си от предишни избори, известния като десноцентрист Жерардо Алкмин – с този жест държеше да отправи посланието за единен фронт на всички антиболсонаристи, само и само да бъде надвит сегашния държавен глава. Впрочем, заигравката с Алкмин не е по сърце на доста от левите поддръжници на Лула, така че още не се знае доколко полезен ще се окаже този ход.
Същевременно Лула не спира да настоява по митингите си, че е възможно да постигне победа още на първия тур, ако се мобилизират всички, желаещи да отърват страната от Болсонаро. Има вероятност потенциалният вот за Лула наистина да е по-висок от отчитаното в анкетите – именно поради страховете на хората да казват за кого ще гласуват, както беше отбелязано. Но този скрит вот може да е и с обратен знак – в полза на Болсонаро. Така че никоя изненада не е изключена в ожесточената битка за латиноамериканския гигант Бразилия. От това, коя тенденция ще надделее там, ще зависи до голяма степен и посоката на цяла Латинска Америка поне в следващите четири години.
About The Author
