Георги Пирински: НЕ на превръщането на България във фронтова държава!

На 21 юли т.г. в медиите се появи съобщение, че „САЩ планират да увеличат военната помощ за България и подкрепата за „Три морета“. Всъщност става дума за нещо далеч по-мащабно.

Нова стратегия на САЩ за Черноморския регион

На 7 юли в американския Сенат е бил внесен законопроект, от чието пълно заглавие – „За предоставяне на сигурност в Черноморския регион, както и за други цели“ – личи политическо решение за разработка и реализация на нова всеобхватна стратегия за мащабно присъствие на САЩ в региона и страните от него в следните направления. Ето и обобщение на основните раздели от проекта с използваните в него формулировки:

1. Сред мотивите в проекта се заявява, че:

– независимо, че НАТО е осъществявала рутинни маневри в региона, присъствието на Съединените щати в Черно море е намаляло след анексирането  на Крим от Русия поради разминаващи се приоритети относно сигурността сред съюзниците, липсата на налични кораби и ресурси и отсъствието на ясно дефинирана регионална стратегия;

– непровокираната война на Руската федерация срещу Украйна е откроила важността на Черноморския регион за националната сигурност на САЩ и

– притискащите икономически политики на Китайската народна република също заплашват икономическата стабилност на Черноморския регион.

1. Отправни моменти във виждането на Конгреса са, че

– от интерес за Съединените щати е да предотвратят разпространението на разрастващ се въоръжен конфликт в Европа чрез определянето на Черноморския регион като арена на руска агресия;

– крайбрежните страни на Черно море са от ключово значение за противопоставяне срещу агресията от страна на правителството на РФ и за поддържане на колективната сигурност на алианса НАТО;

– насилствените опити на РФ да разшири територията си и да контролира достъпа до Средиземно море през Черно море представляват заплаха за националната сигурност на САЩ и за алианса НАТО.

– САЩ и техните съюзници следва решително да противодействат на незаконните претенции на Русия по отношение на Кримския полуостров, по протежението на украинските териториални води в Черно море и морето на Азов, в международните води на Черно море и на териториите в Украйна, които незаконно окупира.

1. Като първа задача се поставя не по-късно от 120 дни от приемането на законопроекта Националният съвет за сигурност да представи Доклад за политиката на САЩ в региона заедно с целия кръг ведомства и агенции – от Държавния департамент и тези по отбраната, финансите и търговията, до Експортно-импортната банка и Финансовата корпорация, който да бъде представен на съответните комисии на Конгреса.

Основните елементи на доклада следва да предвиждат:

– военно сътрудничество, включително инфраструктура за засилена дислокация в региона;

– противодействие срещу руската пропаганда и дезинформация;

– енергийна диверсификация;

– повече капиталови инвестиции за критична инфраструктура;

– план за помощ за съюзниците на САЩ в региона за ускорено преодоляване на наследството на руска военна техника и за съвместимост с НАТО;

– противодействие на притискащите икономически действия на КНР.

Докладът следва да включва и оценка на присъствието и ученията на НАТО в региона, особено онези под командването на Щаба „Многонационални дивизии Югоизток“ в Румъния и на четирите нови бойни групи в Румъния, България, Унгария и Словакия.

1. Политиката на САЩ да включва следните основни действия:

– активно противопоставяне на заплахата от по-нататъшна ескалация от страна на Русия в Черноморския регион и защита на свободата на корабоплаването в Черно море;

– призив в НАТО, сред съюзниците и в Европейски съюз да се разработи дългосрочна координирана стратегия за установяване на постоянно устойчиво присъствие на Източния фланг;

– предлагане на икономическа алтернатива на притискащите икономически опции от страна на КНР и подкрепа на инициативата „Три морета“.

1. 360 дни след приемането на законопроекта, Националният съвет за сигурност да пристъпи към изпълнение на междуведомствена „Стратегия за Черноморска сигурност“ за увеличаване на военната помощ и координация в рамките на НАТО и ЕС, укрепване на икономическите връзки, енергийната сигурност и сигурността на черноморските страни.

В сферата на сигурността за целта:

• или а/ САЩ да увеличат присъствието и способностите на НАТО в Черноморския регион, включващи сухопътни и въздушни сили, или б/ инициатива, водена от САЩ с участието на страните членки на НАТО да повиши координацията, присъствието и регионалното участие сред Черноморските страни;
• да се увеличи военната помощ особено за Украйна, Румъния, България и Грузия;
• да се засили следенето на руските операции в Черноморския регион и да се преминава от въздушно патрулиране /“ер-полисинг“/ към въздушна отбрана;
• създаване на съвместно командване за всички военни действия в по-широкия Черноморски регион;

Стратегията включва и съответните действия за развитие на икономическите връзки и на политическото присъствие на САЩ в региона. За нейното изпълнение в срок от 360 дни междуведомствената група следва да определи необходимите програмни, политически и финансови ресурси за бюджетните години 2024, 2025 и -2026-та.

Констатации и изводи

От проекта съвършено ясно личи, че Съединените щати вече определят Черно море  като регион от първостепенно значение за националната сигурност на САЩ с мотиви за заплаха от страна на Руската федерация, както и на Китай. Това разбиране и произтичащите от него действия от американска страна подлежи на следните критични оценки:

1. На страните от Черноморския регион е отредена ролята единствено на „получатели на сигурност“ в рамките и от гледна точка на стратегическите оценки и политики на САЩ. От законопроекта не личи никакво намерение за съвместно обсъждане на реалното състояние и заплахите за сигурността в региона със самите страни от него, нито на техните собствени позиции и регионални стратегии. Вместо това, в началото на разглеждания документ едностранно се заявява, че „страните с исторически връзки с РФ очакват САЩ и Европа да осигурят позитивно икономическо присъствие в по-широкия регион като противодействие на зловредното влияние на Руската федерация в региона.“!
2. Назоваването на Русия като източника на непосредствена заплаха за националната сигурност на САЩ поради присъствието на РФ  в региона на Черно море пренебрегва обстоятелството, че самата Русия е черноморска държава с историческо място и роля в него, който при това е със съдбовно значение за нейната собствена национална сигурност. Това изначално превръща самата стратегия на САЩ в източник на нарастваща дестабилизация и напрежение, тъй като изключва Русия като решаващ участник в гарантирането на сигурността и развитието на региона. Всъщност, предисторията на самия военен конфликт в Украйна, който усилено прераства в пряка конфронтация на САЩ и НАТО с Русия, е резултат от предходния период на последователно игнориране от тяхна страна на основополагащите приоритети на Русия от гледна точка на нейната национална сигурност.
3. Определянето и на КНР като едва ли не още един източник на заплаха за сигурността на САЩ поради неговите икономически проекти, включващи и Черноморския регион, сериозно задълбочава дестабилизиращия потенциал на въпросната стратегия, тъй като превръща всеки икономически проект на страните от региона с Китай в предмет на пряк конфликт със САЩ.
4. В новата си стратегия за региона САЩ отдават категоричен приоритет на рязката милитаризация на Черноморския регион със съответните военни средства и действия. Перспективата е всъщност Източният фланг на НАТО да се превърне от периферен сектор на военната концепция на Алианса във фокусна точка на потенциален въоръжен конфликт с Русия. Това директно превръща страните-членки от региона във фронтови държави с всички произтичащи последици и рискове от новото военно-стратегическо място, което им се отрежда. Напълно реален детонатор за такъв конфликт може да стане в непосредствено бъдеще нов инцидент с военен кораб на НАТО по подобие на инцидента с британския „Дифендър“ от юни 2021 г, изрично споменат като пример в подготвяния законопроект, когато, под предлог, че осъществява патрулиране за свободата на мореплаване, той навлезе в руски териториални води край Крим и предизвика сблъсък с военноморските и военновъздушните сили на РФ.
5. В проекта по същество се поставя задачата за ревизия на конвенцията от Монтрьо от 1936 година относно присъствието на военни кораби в Черно море. В текста се констатира, че конвенцията не отчита увеличените размери, тегло и способности на съвременните военни кораби, докато същевременно спрямо Русия не действат залегналите в нея ограничения относно тонажа, каквито важат за нечерноморските държави. По-нататък се отбелязва, че досега Турция се е противопоставяла на опитите за промяна на тълкуването на конвенцията от Монтрьо поради нежеланието си да отслаби позициите си в региона. Ето защо САЩ следва да положат усилия за възстановяване на доверието и двустранните отношения с Турция като ключов съюзник в Черноморския регион.
6. Като цяло, американската стратегия спрямо Черноморския регион на практика цели пълното и трайно изключване на Русия от каквото и да било нормално присъствие в Черно море и от всички сфери на двустранните отношения между нея и страните от региона. По същество това е стратегия за прокарване на дълбока разделителна линия и нова непреодолима стена от Талин до Батуми, плътно откъсваща страните на запад от нея от каквото и да било нормално общуване с Русия във всички основни области на двустранните отношения – икономически, политически, културно-исторически и чисто човешки. Такава стратегия би превърнала Черно море на практика в изключителна зона не само на влияние, но и на присъствие на Съединените щати.

Наложителната алтернатива

На Република България е отредена ролята единствено на обект на политиката и действията, заложени в проектираната стратегията на САЩ за Черноморския регион с всички произтичащи за страната последици, без да е търсена за участие в анализите на обстановката и на необходимите подходи за укрепване на сигурността в региона. Това е неприемливо.

Възникващата ситуация наложително изисква необходимата мобилизация за срочно разработване и приемане на национална стратегия на България за мир и сигурност в Черноморския регион. Такава стратегия следва да представлява аргументирана алтернатива на подхода, заложен в стратегията на САЩ.

Първото основание, на което да се гради такава стратегия, следва да станат основополагащите начала на Договора за Североатлантическия алианс, както и базисните норми на международното право, кодифицирани в Устава на ООН:

• съгласно Член първи на Вашингтонския договор за НАТО от април 1949 г., страните се задължават, както предвижда Уставът на Организацията на обединените нации, да уреждат всеки международен спор, в който могат да се окажат въвлечени с мирни средства по начин, така че международният мир, сигурност и справедливост да не бъдат заплашени и да се въздържат в международните си отношения от заплахата със или употребата на сила по какъвто и да било начин, неотговарящ на целите на ООН;
• по-нататък, Член седми на Договора постановява, че той не засяга и няма да бъде интерпретиран, че засяга по какъвто и да било начин уставните права и задължения на страните членки на Обединените нации, нито приоритетната отговорност на Съвета за сигурност на ООН за поддържането на международния мир и сигурност.
• от своя страна, Член втори на Устава на ООН задължава всички членове на организацията да уреждат международните си спорове с мирни средства така, че да не поставят в опасност международния мир и сигурност, както и справедливостта.

Конституцията на Република България на свой ред повелява, че външната политика на  страната се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право, както и че нейни основни цели следва да са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване справедлив международен ред.

*

Днес отново се изправяме пред извънредни парламентарни избори след броени седмици. Дълг преди всичко на всички леви формации и хора със съзнание за отговорността пред днешния и утрешния ден на България е да се обединят около ясна платформа за гарантиране на мира и сигурността на страната в сегашния момент.

Това е не просто желателно, а напротив – то е повелята на деня! Предстои да видим, има ли предводители и среди, които да я осъзнаят докрай и да се мобилизират за спечелване на доверието на подавляващо мнозинство избиратели за именно такава платформа!

Статията е публикувана и в novovreme.com