С богатия си опит от 67 правителства за последните 76 години Италия се хлъзна в поредната си правителствена криза насред един доста деликатен национален и международен момент, рамкиран от неясната съдба на висящите около 200 милиарда евро, полагащи ѝ се по Плана за възстановяване, и от войната в Украйна плюс енергийната несигурност и растящата инфлация.
След като стана ясно, че в рамките на настоящия парламент в Рим не може да се осигури стабилна подкрепа за все още действащия кабинет на пъстрата широка коалиция начело с премиера и бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги, президентът Серджо Матарела с нескрито прискърбие прие оставката на Драги, разпусна двете камари на законодателния орган и насрочи извънредни избори за 25 септември, предупреждавайки, че в актуалната сложна обстановка страната няма време за губене. Как се стигна дотук?
Още миналата седмица италианският премиер и бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги вече се опита да хвърли оставка, уязвен от претенциите към политиката му от страна на водещата сила в пъстрата правителствена коалиция – левеещото (наричано и популистко) движение „Пет звезди”.
Всъщност „Пет звезди”, оглавявано от бившия премиер Джузепе Конте и разцепено наскоро от излезлия от него заедно с около 60 депутати външен министър Луиджи ди Майо, изобщо нямаше намерение да бута ни Драги, ни правителството. Конте само искаше да отстои социалния профил на партията си, да укрепи позициите си след разцеплението и да си постели по-привлекателна за избирателите пътечка с оглед редовните избори догодина. Затова реши твърдо да изисква от Драги по-справедливо разпределение в третия антикризисен пакет от помощи за населението и бизнеса в размер на 23 милиарда евро, който именно се гласуваше миналата седмица. Драги пък реши да му придаде тежестта на вот на доверие за управлението си. Конте изпрати предварително на Драги списък с искания за корекции в пакета, сред които повече подкрепа за семействата и безработните. Освен това „Пет звезди” възрази остро срещу включването в пакета и на проект за изграждане на завод за изгаряне на отпадъци в Рим, критикувайки го като антиекологичен.
Драги обаче, свикнал с благоговейно отношение към персоната си от своите по-добри времена на европейския банкерски Олимп, дори не отговори на исканията на „Пет звезди”, а ги възприе като саботаж срещу себе си. И предупреди, че ако пакетът с помощите не бъде одобрен от депутатите и сенаторите на „Пет звезди”, ще счита това за загуба на единство в управляващата коалиция и за недоверие към правителството.
Конте и хората му измислиха завоалиран път да отстоят неодобрението си за пакета на Драги, без реално да гласуват против. Просто не влязоха в залите на Камарата на депутатите и на Сената, когато се гласуваше предложението на премиера. То си мина с лекота с гласовете на другите, участвалите във вота депутати и сенатори. Но Драги се фръцна сърдито и на 14 юли хукна към Матарела да подава оставка, обявявайки, че държанието на „Пет звезди” било „ултиматум” срещу него. Президентът обаче не прие оставката. Настоя Драги да отиде отново в парламента на 20 юли и да се опита да консолидира управляващата коалиция, защото сложният вътрешен и международен момент не е подходящ за извънредни избори.
Същата песен веднага запяха почти всички политически сили в Италия, а също и представители на Европейската комисия от Брюксел. Мобилизирани бяха и разноцветни кметове от всички кътчета на Ботуша, които изпратиха сърцераздирателно послание на Драги с апел да не си отива, защото страната се нуждае от него. Експресно социологическо проучване оповести, че седем от всеки десетима италианци също държат премиерът банкер да остане на власт.
Трогнат и очарован, Драги показа готовност да се откаже да подава оставка. И на 20 юли отиде да държи реч в Сената с нескритото намерение да демонстрира благоволението си и да стъпи отново здраво на премиерския пост. А партийните босове чакаха речта му като ритуал, след който само да затвърдят подкрепата си за него и така да бъде прескочена неизгодната и нежелана от повечето политически сили правителствена криза.
Но нещата се развиха различно. Речта на Драги беше крайно остра и с тон именно на такъв „ултиматум”, в какъвто самият той винеше преди това „Пет звезди”. Де факто той изиска от партиите в коалицията да се строят и безпрекословно да изпълняват решенията му, заплашвайки, че иначе си тръгва. „Издължените лица” на сенаторите (както ги описаха някои кореспонденти) по време на това предизвикателно слово и смутът в залата веднага дадоха сигнал, че работата се обърква. Започнаха нервни шушукания, обаждания по телефони, притичвания на срещи. Крайнодесният Матео Салвини, чиято „Лига” е част от странната коалиция и който уж беше обявил, че ще подкрепи Драги, изчезна от залата, за да отиде на спешни лични консултации с друг емблематичен коалиционен партньор – оглавяващия „Форца Италия” Силвио Берлускони, а след това проведе телефонен диспут и с президента Матарела. Резултатът бе, че депутатите на Салвини и Берлускони приложиха номера на „Пет звезди” – отказаха да участват в гласуването на поискания от Драги вот на доверие. Защото… Драги пък отказа да се отзове на тяхното условие – да разкара веднага от коалицията саботьорите именно от „Пет звезди”.
Разбира се, самите „Пет звезди” също не участваха в гласуването заради своите си недоволства от Драги, който и до този момент не е откликнал на техните искания.
Ето така превъзнасяният от Брюксел и очевидно убеден в собствената си „неземност” Драги се оказа изправен пред непоносимо за него унижение. Той спечели вота на доверие в 315-членния Сенат със само 95 гласа „за” и 38 гласа „против”. Но 123-ма сенатори изобщо не присъстваха на гласуването. А още 59 присъстваха, но не гласуваха.
Подобен шамар, разбира се, за Драги бе прекален. И оставката му беше вече неизбежна, а Матарела нямаше как да не я приеме.
В крайна сметка, макар никой реално да не искаше тази правителствена криза в Рим, уязвените самолюбия на няколко ключови италиански политици – не само на Драги – я направиха необратима.
Разбира се, първият в този списък си остава бившият банкер номер 1 в Европа. При това обидата му е натрупана далеч не само през последната седмица, а още от януари т. г. Тогава парламентът на Италия трябваше да избере нов президент на страната, след като беше изтекъл мандатът на избрания през 2015 г. Серджо Матарела. Драги беше много петимен да увенчае своята бляскава институционална кариера с този почетен пост. Но след седем безуспешни опита парламентът да стигне до консенсус по някоя от завъртелите се кандидатури, в крайна сметка бе взето компромисното решение да се гласува за втори президентски мандат на Матарела. И мечтата на Драги увисна несбъдната.
Премиерският пост, получен около година по-рано, след свалянето на правителството на предшественика му Конте, очевидно взе да му горчи още оттогава. Ако се вярва на Берлускони, цитиран от в. „Ла Стампа”, всъщност сегашното оттегляне на Драги е било отдавна желано от самия него. Лидерът на „Форца Италия” се възмути от медийните подмятания, че е свалил Драги в заговор със Салвини, и изригна: „Никой не е гонил Драги, той сам искаше да си тръгне. Аз и Салвини?! Хайде без шеги!”
Но не бива да пропускаме в цялата тази италианска комедия дал арте още двама неудволетворени актьори – Матео Ренци и Джузепе Конте, и двамата бивши премиери. Ренци, който бе премиер от Демократическата партия от 2014-та до 2016-та без да се е явявал на избори и който сега е част от управляващата коалиция със собствената си малка партия „Italia viva” („Жива Италия”), изигра важна интригантска роля в свалянето на Конте от премиерския пост през февруари 2021 г. и в заместването му с Драги. Именно оттеглянето на министри от „Italia viva” през януари 2021 г. провокира падането на второто правителство на Конте. Според някои коментатори основният мотив на Ренци да предизвика кризата и после да я реши чрез Драги е бил, че с очакваните от Брюксел 200 милиарда евро по Плана за възстановяване ще се разпореди по-добре (за обичайните получатели на „порции“) бившият евробанкер номер 1, отколкото своенравен популист като Конте.
Конте стана премиер за първи път през 2018 г. като компромисна фигура в тогавашната коалиция между „Пет звезди” и „Лигата” и след това се утвърди, оцелявайки и продължавайки в няколко кризи. Той показа особено опърничав спрямо Брюксел характер в разгара на пандемията от Ковид-19, която, както помним, през 2020-та удари първо и особено силно Италия и Испания. Помним също, че в онзи период „пестеливи” страни като Холандия и Германия не бяха никак склонни на финансова солидарност с южните „прахосници”, което нямаше как да се преглътне лесно на фона на колабиращите италианска и испанска здравни системи и умиращите пациенти. Тогава Конте държа повече от остър тон спрямо Брюксел и „пестеливците”. И прие санитарна и медицинска помощ от Китай, Русия, Куба.
По-късно ЕС успя да поправи грешките си от началото на Ковид-кризата и да компенсира негативите с щедрия си План за възстановяване. Но очевидно не бяха забравени и „черните точки”, които си записа Конте с предизвикателното си поведение. Така че този инатлив адвокат родом от Южна Италия, без политически връзки в Рим, беше лесна плячка за „европеисти” като Ренци и Драги, губейки премиерския пост през 2021-ва. Всичко това естествено отекна сега, в новото му заинатяване около третия пакет с антикризисните помощи, лансиран от Драги. То си беше опит на Конте за личен реванш срещу изместилия го банкер. И макар отначало той да не е имал намерение чак да бута правителството, с ескалацията на кризата уязвеното му его не го остави да направи нито крачка на компромис.
Реваншът несъмнено е вдъхновение и за Салвини. Та той толкова искаше да предизвика предсрочни избори, още когато се хвърли да проваля първото правителство на Конте през 2019-та. А ето, че сега ги получава на тепсия, почти без да се усети – нямаше как да пропусне да си достави удоволствието.
И неизменният Берлускони нямаше как да липсва в картинката, макар сега да си има неприятности с европейската партия-майка на „Форца Италия“ ЕНП заради новото си сближаване с ксенофоба Салвини. „Ил Кавалиере“ е взел присърце мисията си да разяснява, че Драги сам е искал да си тръгне – повтаря го из всички италиански медии.
Медийният шлагер, разбира се, с упоение върти сега и „руската следа”, припомняйки, че „Пет звезди” и Конте са се противопоставяли на изпращането на оръжия в Украйна, а Салвини в предишни периоди се е възхищавал на Путин (не е забравена и корсиканската вила на Берлускони, често посрещала кремълскя вожд). Спекулациите са, че провокирането на италианската правителствена криза е в ущърб на ЕС и е в интерес на Москва. Но Москва едва ли е имало за какво да се хаби този път. Италианците се самообслужиха. Конспиративните теории трудно могат да се нагодят към изненадалата и доста от самите актьори италианска драматургия, разгърнала се пред очите ни през последните дни. Освен надцакването с надменни егота, уязвени самолюбия и реваншистки мераци, в нея важна роля изигра и дефицитът на едно съществено за всяко съвместно дело умение – умението на участниците да се изслушват и да се вслушват взаимно. По съвсем друг повод пак тези дни папа Франциск определи това умение като „първата и незаменима съставка на диалога и добрата комуникация“. Политическият елит в Рим очевидно не го притежава. А и не само в Рим, уви…
About The Author
