„Ще има постепенна загуба на съвременни умения“

Санкциите и контрасанкциите, свързани с войната в Украйна, и предизвиканата от нея икономическа криза, не заплашват руснаците толкова с масова безработица, а по-скоро със сериозен спад на доходите. Това мнение изразява Владимир Гимпелсон, директор на Центъра за изследване на труда към Висшето училище по икономика, в интервю за „Комерсант“. В него икономистът представя прогнозите си и за други последствия за пазара на труда, включително как може да се отрази отхвърлянето на Болонската образователна система от страна на Русия.

– В условията на криза първото нещо, от което се страхуваме, е рязкото увеличаване на безработицата. Това ли трябва да очакваме?

– За да отговорим на този въпрос, трябва да си припомним, че това не е първата икономическа криза. Историята на постсъветска Русия е богата на кризи: в началото и средата на 90-те години, през 1998 г., през 2008-2009 г. и през 2014-2015 г. През 2020 г. започва пандемична криза. Общото между тях е, че на нашия пазар на труда не се случи това, което се случва при кризите в Западна Европа и САЩ.

– А какво?

– Според стандартното схващане, изведено от икономическата теория, при криза заетостта намалява пропорционално на спада на БВП и съответно безработицата се увеличава. Но тези, които запазват работните си места, губят малко или нищо. След това започва икономически растеж, безработните постепенно намират работа и безработицата намалява. Всеки път, когато навлизахме в поредната криза, прогнозите гласяха: щом има такъв спад на БВП, очаква се и такава безработица. Често тези прогнози бяха напълно паникьорски. Но когато настъпваше криза, не виждахме ужасяващи данни за безработицата. Ние се адаптираме към кризите не чрез съкращаване на работни места, а чрез намаляване на доходите от труд. Това се е превърнало в нещо като запазена марка на руския пазар на труда.

– Ще се различава ли настоящата криза от предишните?

– Вероятно не. Ние не очакваме големи цифри за безработицата, но не се съмняваме, че въздействието върху доходите от труд ще бъде сериозно. Спецификата на тази криза е, че тя се очертава да бъде продължителна, тъй като в обозримо бъдеще няма да бъдат отменени нито санкциите, нито контрасанкциите, което означава, че икономиката постепенно ще се свива.

Следователно ни очаква продължителен спад или стагнация на доходите. Това означава, че хората ще станат значително по-бедни. Следователно ефективното търсене ще пострада, което ще допринесе за спад в производството и икономиката като цяло.

– Защо Русия, както обикновено, има такива собствени специфики?

– Тук действат редица институционални фактори, които създават своеобразен системен механизъм. Всички те са създадени от политици и чиновници. От една страна, е трудно да се оптимизира заетостта, а от друга, е лесно да се коригират заплатите. Вземете например нашето трудово законодателство. В случай на масови съкращения по икономически причини работодателите са задължени да ги съгласуват със синдикатите и местните власти, да изплащат големи обезщетения. С други думи, в Русия е трудно и скъпо да се уволни служител поради съкращение. От друга страна, намаляването на заплатите е сравнително лесно.

Много често в допълнение към малката фиксирана част от заплатата в структурата на заплатата има всякакви надбавки и бонуси. Тези бонуси са много гъвкави и понякога се управляват само от желанието на ръководството: аз им ги давам и аз им ги отнемам. А когато фирмите нямат пари, тези надбавки са първото нещо, което се премахва. Тази система е почти универсална. Ето защо в условията на криза доходите лесно намаляват, докато заетостта остава сравнително стабилна.

– Но все пак ще има и увлонени.

– Разбира се. Съкратените работници могат дори да отидат на трудовата борса и да получат обезщетение за безработица. Но тук се намесва и друг системен фактор – нашите помощи за безработица са много ниски. Хората, които са загубили работата си, не могат да се издържат от това и бързо се захващат с всякаква работа. Някои започват да чистят апартаменти, други продават стоки, трети стават таксиметрови шофьори. Това може да бъде официална или неофициална заетост, но е важно, че след като е загубил работата си, човек трябва незабавно да си намери нова, дори и да е по-ниско платена. Това подкрепя общата картина на заетостта. Така ниското обезщетение за безработица се превръща в инструмент за борба с безработицата. Колкото по-ниско е обезщетението (в сравнение със средната заплата), толкова по-нисък е процентът на безработица.

– Значи според вас няма да има нарастване на процента на безработицата?

– Ще го има, но не като водопад, а като тънка струя, образно казано. В края на краищата, след намаляване на заплатата някой може да напусне доброволно, защото не желае да работи за такива пари и е готов да потърси късмета си другаде.

Друг фактор, който влияе на безработицата, е намаляването на броя на служителите. Когато пазарът изпадне в криза, първото нещо, което се прави, е да се замрази наемането на служители. Когато работодателите спрат да наемат служители, те удължават периода на безработица за тези, които вече са безработни, и нивото на безработица се повишава.

Не може да се пренебрегне и неформалният сектор, който е много мобилен. Хората там също активно губят и сменят работата си, но статистиката често не го отчита. Това е един вид мрежа за социална сигурност.

Мисля, че безработицата щеше да е много по-висока без сивата икономика.

– Западните компании масово напускат Русия. Малко вероятно е тези високотехнологични работни места да бъдат запазени. Как това ще се отрази на пазара на труда?

– Тук става въпрос за по-дългосрочни проблеми, породени от настоящата криза. Става дума за структурно приспособяване. Руската икономика беше интегрирана в световната икономика не само чрез продажбата на нефт и газ, но и чрез вноса на машини, оборудване, компютри и микроелектроника. Прекратяването на този внос или възпрепятстването му води до необходимостта от адаптиране към него. Това е промяна в структурата.

Например, ако преди се опитвахме да произвеждаме модерни автомобили с помощта на европейски, японски или корейски компании, сега, когато всички те са изчезнали, ще трябва да възстановим производството на местни машини. Някъде като създаваме нещо от нулата, другаде като се върнем технологиите, които някога сме имали. В същото време старите технологии са по-трудоемки от съвременните. Това означава, че ще са необходими повече работници. Това означава, че заетостта ще нарасне, но хората ще извършват по-примитивна работа.

– Но например кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че планира да произвежда електрически автомобили с марката „Москвич“, което означава използване на високи технологии. Доколко постулатът, че производителите ще се върнат към старите технологии, е научно обоснован?

– Мисля, че в различните сфери ще е различно. Там, където е възможно германците да бъдат заменени с китайци, те ще се опитат да го направят. Трябва да се има предвид, че макар китайците да са постигнали голям напредък в много области през последните години, не навсякъде те ще могат да заменят европейските технологии, и най-вече американските.

Но има много области, в които никой не може да ни помогне, и компаниите ще трябва или да се върнат към технологиите, които някога сме имали, или да създадат каквото им е по силите. Не всички тези технологии ще бъдат супер модерни и усъвършенствани. По-вероятно е да е обратното.

Но когато преминаваме от по-сложни към по-прости технологии, се нуждаем не само от повече работна ръка, но и от други, нови компетенции. За производството на съвременни автомобили са необходими хора, които умеят да управляват поточна линия, да работят със сложна електроника и т.н. А ако нямате такава, има търсене на ремонтен работник, който може да удължи живота на стария автомобил в гаража си. Това също е квалифицирана работна ръка, но по-изостанала, несвързана със съвременните технологии.

– Ще бъде ли същото и в други сектори?

– Вземете например строителството. Голяма част от строителната техника е вносна и е трудно да се поддържа в изправност без резервни части, с които вече не разполагаме. А ако няма такива машини, ще се върнем към по-прости технологии в строителството и ще се нуждаем от повече хора. Същото е и с търговията. В крайна сметка значителна част от продуктите, които консумираме в големите градове, са вносни. Създадена е много сложна логистична верига за всички видове внос – стоки за бита, строителни материали, храни, дрехи, обувки, домакински уреди. А много от хората, заети в тях, при липсата на мащабен внос, или ще загубят работата си, или ще преминат от търговия с Великобритания, Германия или Франция към обслужване на търговските връзки с руските производители. Що се отнася до квалификацията, това ще бъде работа с по-малко изисквания.

– Тук за качеството на човешкия капитал ли става въпрос?

– Да. Внасяме не само готови продукти, но и производствени линии. “АвтоВАЗ”, например, произвежда автомобили с вносно оборудване. Сега ще трябва да го заменим с нещо друго. Може би китайски, може би местни, произведени с технологията, с която разполагаме. Във всеки случай известно опростяване е неизбежно. Така че, що се отнася до икономическата структура, според мен ще има загуба на сложност, постепенна примитивизация, деградация. Някъде повече, някъде по-малко, но виждам, че това е тенденция.

И това има значение не само по отношение на продуктите, но и по отношение на човешкия капитал, т.е. уменията и способностите, които ще бъдат развити от участниците в този процес. Вероятно е постепенно да се загубят съвременни умения и да се придобият такива, от които се нуждае тази нова стара икономика.

А уменията за това може да се окажат по-прости. А това означава загуба на човешки капитал.

– За работниците преминаването към по-слабо технологично развити отрасли ще означава не само загуба на умения, но и на доходи: ако нямаш необходимите знания, за какво да ти плащат заплата? Как това ще се отрази на икономиката?

– Човешкият капитал е най-важният фактор за икономическия растеж, ключов елемент на просперитета. Ако една страна не разполага с развит и усъвършенстван човешки капитал, тя няма да има устойчиво икономическо развитие.

– Какво е значението на човешкия капитал за хората и обществото?

– Особеността на човешкия капитал е, че той има вътрешен и външен ефект. Вътрешният ефект е неговата стойност за индивида: вие сте по-образовани и квалифицирани, така че получавате по-високи заплати. Но високата концентрация на хора със знания и умения променя цялостното качество на социалната среда – тя се отразява не само на всеки един от тях, но и на всички заедно. Това е външният ефект. Как се проявява? Например в Москва, където общото ниво на образование е значително по-високо от средното за страната, нивото на доходите ще бъде по-високо дори за тези, които нямат никакво образование. Дори човек, който копае канавка тук, при равни други условия ще спечели повече, отколкото ако я копаеше някъде другаде.

– Какво трябва да направи населението по отношение на технологичната деградация? Да се преквалифицирате или да отидете там, където има работа?

– Естествено, всички промени в икономиката принуждават хората да променят поведението си. Или да повишат квалификацията си, опитвайки се да вървят в крак с времето, или да направят нещо друго, да сменят професията си. Някои от тях могат да отидат в друг град, за да търсят препитание. Съществува мнение, че у нас населението е с ниска мобилност и хората не отиват там, където заплащането е по-високо, но според мен това не е вярно, а статистиката ни подценява мащаба на вътрешната миграция. Когато шофираме такси, извършваме ремонт или разговаряме с продавачи в магазини, срещаме не само мигранти от съседните страни, но и хора от други региони, които са дошли в Москва, Санкт Петербург или Самара, за да печелят пари тук.

Тук обаче има проблеми: за да отидеш в друг град, трябва да имаш определени ресурси – здраве или специални умения, да нямаш малки деца или стари родители, които се нуждаят от ежедневна помощ. Освен това преместването изисква пари. Ето защо не всеки може да отиде да заработва другаде, не защото не иска, а защото има възпиращи обстоятелства.

– Какво очаква младите хора, които тепърва навлизат на пазара на труда, в условията на криза?

– Проучванията показват, че тези, които навлизат на пазара по време на криза, са ощетени: изначално те са обречени на по-ниски заплати. Обратно, по време на подем младите работници навлизат на пазара с по-висока цена. И това неравенство се запазва през целия живот, въпреки променящите се условия.

– И как ще се преструктурира образованието, за да се адаптира към прехода към по-прости технологии? Свързано ли е с това решението да се изостави Болонската система за висше образование и да се премине към специализирано обучение, както беше в Съветския съюз?

– Мисля, че досега окончателното решение все още не е взето. Според мен причината е не само желанието окончателно да се затворим от света, но и икономическите интереси на определена група хора.

Преходът към Болонската система, която, нека ви напомня, предполага двустепенна система на висше образование, а в Русия тя е четири години бакалавърска степен плюс две години магистърска степен, беше критикуван от много хора, най-вече от ректорите на университетите, които не можеха да се впишат в нея. По-рано се плащаше за пет години от обучението на студента, а сега е само за четири.

Спечелиха тези, които получиха много места за магистърска степен, а загубиха тези, които имаха по-малко търсене на магистърска степен. И сега губещите имат възможност да си отмъстят. В същото време системата на висшето образование в СССР значително стеснява възможностите за бъдещите специалисти.

– Какви са предимствата на двустепенната Болонска система?

– Тя позволява на младите хора да специализират в нещо по-тясно след бакалавърската степен, която дава широко образование, но също така им оставя възможност да се реализират и в страни от тази тясна специализация. Да кажем, че имате бакалавърска степен по математика и магистърска степен по физика. Това дава възможност за гъвкавост, за избор. Специалността, по правило 5-6 години, предполага много по-тясна специзация. А по-тясната специализация означава, че е много по-трудно да се впишете в пазара, защото ако придобитата професия по някаква причина не е много ценна тук и сега, значи значителна част от знанията ви се обезценяват.

– Има ли аргументи в полза на специализираната диплома в сравнение с бакалавърската?

– Критиците на тази система от самото начало твърдяха, че дипломата за специалист дава специалист, а дипломата за бакалавър – неизвестно какво. От това излиза, че ако учите пет години, ставате майстор, а ако учите само четири години, ставате неуспял ученик. Но ако един ученик не е могъл да научи нищо за четири години, съмнявам се, че ще бъде научен на нещо през последната година. Въпреки това за шест години обучение в бакалавърска и магистърска степен можете да научите повече, отколкото за пет години обучение в специализирана степен. Много обаче зависи не от продължителността на обучението, а от качеството на студентите и преподавателите и от съдържанието на програмите.

Имайте предвид, че всички критики към бакалавърската степен често се основават на емоции и възприятия, които нямат научна основа. В Русия няма научно обосновани изследвания, основани на строга научна методология, които да доказват, че специалността е по-предпочитана, по-ефективна и по-добра от системата „бакалавър + магистър“. Такива проучвания обаче има и в други страни и те доказват, че колкото по-широко е образованието, толкова по-добре е за учениците, за растежа на производителността и за икономиката като цяло. Между другото, това винаги е било предимство на американската система за висше образование в сравнение с континенталната европейска.

– Защо?

– Европейската система е много по-тясна и целенасочена. И тъй като технологиите се променят почти всеки ден, човек трябва да мигрира професионално през цялото време. Защото голяма част от това, което сте научили преди и сте прилагали в практиката, е остаряло и ненужно. Възможността за професионално преструктуриране зависи, от една страна, от готовността ви да учите и да се преквалифицирате, а от друга – от основата, на която сте се научили. Ето защо основната задача на образователната система е да осигури възможно най-широка фундаментална основа. Много е важно например студентът да познава математиката, която формира логиката и е необходима за много специалности, включително социални и дори хуманитарни науки, да има познания по чужди езици, дигитална грамотност и т.н.

Друг важен компонент, който трябва да се преподава, е критичното мислене, без което не е възможен напредък. Тесните професии остаряват, докато фундаменталните знания не остаряват. Специалността идва от епохата, в която се е очаквало човек да работи в тясна професия до края на живота си. В онази епоха технологиите се променяха бавно. Но в условията на бърза промяна учениците трябва да бъдат научени да мислят, да изобретяват, да се приспособяват, да овладяват новото и образователната система трябва да се съобразява с това. Но ако в технологично отношение се връщаме в ХХ век, може би и образователната система ще тръгне по същия път.