“Младите не искат да работят!”, категоричен е първият герой от информационен клип от кампанията Спри да циклиш на Министерството на социалната политика и труда, провеждана в рамките на проект по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР). “Младите имат високи очаквания, но нямат опит”, продължава да сипе клишета следващият герой от иначе краткия 30-секунден клип. Вероятно под високи очаквания се разбира, че част от тях предпочитат да останат безработни бедни, отколкото да станат работещи бедни?
Трябва сериозно да си зациклил в клишетата, за да не виждаш връзката между младежката безработица и факта, че 11.6% от всички работещи получават заплащане под линията на бедността. А докато икономиката не може да осигури достатъчно добре платени позиции, работодателите се опитват всячески да улеснят внасянето на работници от чужбина, които биха се съгласили да се трудят при условия, които са неприемливи дори за безработните българи.
“Дали тези, които са напуснали образователната система, търсят активно работа?” – реторично пита нараторът в друг клип от кампанията Спри да циклиш. “От тях само 10% искат да работят” – без колебание отговаря Лилия Стоянович, ръководител на управляващия орган на ОПРЧР, без да посочи източник на тази информация. – “Останалите 90% предпочитат да бъдат на издръжка на родителите или държавата.” Изглежда дори висшите държавни чиновници не знаят, че никой безработен младеж не може да бъде на издръжка на държавата, просто защото такава не съществува. Системата на социална защита предоставя “неадекватни нива” на подкрепа, според актуален доклад на Европейската комисия, но това не е лесно за разбиране, когато не можеш да спреш да циклиш. Госпожа Стоянович завършва речта си не без ирония: “Опитваме се да променим стигмата в България по отношение на младите хора.”
В други клипове клишетата на зациклилите бюрократи изведнъж се превръщат в същинска карикатура:
“Ставаш късно. Живееш още при мама и тате. Молиш майка ти да ти даде 5 лева да имаш да изпиеш едно кафе. Какво кафе! Естествено, че ще пиете бири с приятелите в градинката. След това сядаш да поциклиш малко във фейса, гледаш Жоро почнал работа в банка като охрана… Няма как да пропуснеш кръчмата, всички ще ходят… Спри да циклиш, отиди в Бюрото по труда.”
Но какво се случва, когато отидеш в Бюрото по труда? Там може да те насочат към някоя от програмите за младежка заетост на социалното министерство. Няма да намериш систематизирана информация за ефекта от тези програми, но от време на време някой министър успява да се похвали с него. Казвам успява, защото това не е никак лесно.
Например, миналата година Зорница Русинова, тогава социален министър, изтъкна, че “Старт в кариерата” е “сред първите по ефективност сред субсидираните с национални пари програми”. Малко над 2 хиляди млади безработни висшисти са започнали стажове в държавната администрация през първите години на програмата, но по-малко от 500, или 25% от тях, са подписали постоянен трудов договор след изтичане на субсидирания период. Т.е. това е стаж без перспектива и всеки министър, който е спрял да цикли, не трябва да се изненадва, когато кандидатите се окажат по-малко от позициите, за които има да се усвояват евросредства.
Според Русинова, която сега е зам.-министър, за последните 2 години през субсидирани стажове са преминали 28 хил. младежи на възраст до 29 години, като 6.5 хил. или 23% от тях са останали на работа при същия работодател. По думите ѝ стажантската програма е “една от най-успешните ни схеми”. Дори и да не започнат работа след проекта, пак имаме успех, защото младежите вече има какво да напишат в автобиографията си. Каквото и да стане, все е успех за министъра. Това се казва да здраво да зациклиш в успеха.
В рамките на въпросната схема по европроект се поемат разходите на работодателя за заплати, здравни и социални осигуровки за 6 месеца, на работника се дават пари за транспорт през първия месец, а ако след изтичането на стажа, работодателят го наеме на постоянен трудов договор, по проекта продължават да се плащат осигуровките за още 6 месеца. Въпреки наливането на всички тези средства в 3 от 4 случая не се създава устойчиво работно място, което означава, че тази най-успешна схема е напълно зациклила.
Теоретично е възможно дадена фирма да се оборудва по европроект за конкурентноспособност, да наеме безплатни служители по програма за развитие на човешки ресурси, да спечели обществена поръчка, да си определи щедра норма на печалбата, да претупа работата и да освободи работниците. А покрай цялата тази безсмислица, един куп министри могат да се похвалят с успехите от важната си работа, докато всъщност несъзнателно са станали герои от клип, достоен за кампанията Спри да циклиш.
