В категории:България / Икономика

Безработицата падна до предкризисните нива, но заетостта е подкопана от емиграцията

Намаляването на безработните и обезкуражените е индикатор за жизнена икономика. Фактът, че то е съпроводено от спад и на заетите лица, особено сред младежите, намеква, че вероятно става дума за някоя чужда икономика

Липсата на работна ръка може да означава забавяне на икономическия ръст. Снимка: Pixabay

Националната статистика отчете пореден спад на безработицата до 5.5% през второто тримесечие на годината, което представлява намаляване с 0.8 процентни пункта за една година. В края на 2008 г. безработицата беше спаднала до едва 5% от работната сила, но в абсолютни стойности бе на същото ниво от около 180 хиляди души. Причината за това разминаване е в свиването на работната сила, породено в голяма степен от емиграцията в разгара на икономическата криза през 2009-2010 г.

Данните за ниските нива на безработица са индикатор за добрата икономическа обстановка в страната, но и в Европа. Интуицията сочи, че безработицата намалява, когато хората си намират работа, но същото се случва и когато те се преместят в друга страна. Анализът на данните за работната сила показва, че намаляването на безработните е съпроводено също така от лек спад на заетите лица, като голяма част от явлението може да се обясни с емиграцията на население в трудоспособна възраст. Това е още един белег, че действителните нива на емиграция са по-високи от тези, които статистиката регистрира. 

Никъде това не си личи така добре, както в групата на лицата между 15 и 29 години, които са и най-склонни да потърсят по-добри възможности в други страни. Безработните сред тях спадат с 5.6 хиляди (цели 11.2%), но в същото време и заетите намаляват с 39.9 хил. (8.4%). Единствената възрастова група, в която заетите се увеличават на годишна база, е тази на 55-64 г. – с 19.5 хил. или 3.4%.

Показателно е, че безработицата достигна предкризисни нива, но броят на заетите остава с над 200 хиляди под тях. Заетостта започна плахо да се възстановява след 2011 г., като процесът се ускори през 2016-2017 г., тласкан от икономическия ръст от над 3%. Сега тази тенденция изглежда към края си:

По всичко личи, че оттук нататък ниската безработица ще е лоша новина за икономиката, която трудно ще се захранва с допълнителна работна ръка и може да забави ръста си. Дори резервната армия от обезкуражени – хора, които понастоящем са загубили желание да търсят работа – е пред изчерпване. Техният брой вече е под 90 хиляди, докато в най-добрите години преди кризата с далеч по-бърз икономически растеж, той едва спадна до под 150 хил. души.

Спадът на безработните и обезкуражените е добра новина в социален план, защото вероятно ще означава намаляване на броя хора, живеещи в риск от бедност и социално изключване, както и забавяне на темпа на нарастване на подоходното неравенство, което е на най-високото равнище в ЕС. Процесът може да се окаже благотворен и в икономически план, ако стимулира ръст на доходите, който би могъл да спре емиграцията и дори да върне част от работещите в чужбина българи.

Засега обаче изглежда по-вероятно да наблюдаваме забавяне на растежа. Работодателските организации се противопоставят енергично на ръста на заплатите, който се насърчава основно от административни мерки за увеличаване на минималната заплата и инвестиции в определени обществени професии – например учителите, чиито заплати Министерството на образованието обещава да бъдат увеличени с 21% от началото на 2019 г.

Организациите на бизнеса вложиха много усилия за либерализирането на вноса на работници от страни извън ЕС, които са склонни да работят за по-малко пари. Мерките имат ефект, доколкото вносът се удвоява през първото полугодие на 2018 г., но броят им – около 6400 души, повечето от които от Украйна – засега остава твърде нисък, за да покрие потребностите от работна ръка за икономиката.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар