През последните години се нароиха нови и утвърдиха стари празнични публични събития: нови кулинарни и занаятчийски фестивали, чествания на тракийското наследство, исторически възстановки, нови старобългарски традиции и какво ли още не. „Новата празничност“, както я наричат културолози, социолози и етнолози у нас, цели да усили местните идентичности и патриотизма, но и не на последно място – да привлича туристи.
„Измислянето“ на празници води до обвинения в неавтентичност, прекомерна комерсиалност или проява на опростачен и безпросветен национализъм. Показателен пример тук е добилото популярност „Ледено хоро“, провеждано по време на Йордановден в Калофер, което се разпространи из цялата страна. Още с възникването си в началото на новото хилядолетие, то започва да се представя като дълговековна традиция. Преди няколко години кметът на Калофер заяви, че обичаят трябва да е в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, но не всеки е съгласен. Според директорката на градския музей нововъведеният ритуал измества фокуса от честванията на родения в Калофер Христо Ботев. Историкът Стефан Дечев обвинява тази „изобретена“ традиция в обединяване на редица негативни явления – „цялостната нова популярна комерсиална култура и естетика, родени от 90-те години насам, и събрали в едно мутри, групировки, бабаитлък, шоу програми“. Други пък привиждат в новите празници шанс за икономическа ревитализация на региони, засегнати от деиндустриализацията, чрез развитието на туризма, наред с възможност за усилване на патриотичното чувство у гражданите. „Важното е да се чувстваме българи“, обобщава един от участниците в „Леденото хоро“.
Утвърждаването на традиционния дух върви ръка за ръка с надеждата, че новите празници ще спомогнат за стопанския възход. Общини и държава инвестират милиони в проекти като Светът на траките, Празници в Долината на тракийските царе, Мистериите на траките и т.н. с очакването, че ще привлекат платежоспособни клиенти от чужбина. Но и бизнесът не остава по-назад, включително и с проекти за мобилизиране на търсенията за „автентичното“ от хипстърската градска средна класа и създаването на нови културни и артистични фестивали за изграждането на „предприемачески градове“, генериращи икономически растеж.
В споровете за автентичността и стопанската полезност на празниците се губи дискусията за тяхната критическа роля. Празниците всъщност могат да са едно безопасно разиграване на революция, на временно отменяне на установени делнични норми, което позволява да се погледне на живота с други очи, да се помисли за пропуснатите алтернативи, за шанса за различен свят. Тук автентичното в празника не е непокътната от времето традиция, а именно скъсването с установените обществени отношения и норми и създаването на нови. Всъщност известни мислители, занимаващи се с ролята на празниците като Жорж Батай, Михаил Бахтин или Марсел Мос, показват критическия потенциал в популярните празници, както и способността им да разрешават кризи. Тази им функция е особено потребна днес, по време на безкрайно роящи се нови кризи – пандемията, войната, инфлацията, климата.
Древноримската Сатурналия, най-популярният празник в древен Рим, наследен от християнската Коледа, е първообразът на позабравената критическа роля на празниците. Тогава в края на годината социалните норми се обръщат, трудът спира, дори робите не работят, а господарите им сервират храна. Училищата и съдилищата затварят, а йерархиите се отменят, макар и временно. Елементът на обръщане на властта и размяната на ролите се запазва и в европейската карнавална традиция. Пример в България е кукерството, в което мъже, облечени като жени, разиграват хомосексуални сцени, напук на уж традиционните разбирания за пола у нас. Сходно обръщане на нормите откриваме и при нестинарските танци. Иконите се изваждат от черквата, с тях се танцува върху огън на селския мегдан от „прихванати“ нестинари от изобразените на иконите светци, символ на принизяването на традиционния християнски авторитет.
Дали нещо от този дух остава, когато нестинарските танци са сведени до развлечение за клиенти в ресторанти през летния туристически сезон? Действително комерсиализацията на празниците води до редица парадокси. Щом празникът вече не е празен ден, а инструмент за привличане на туристи, продажба на сувенири и с цел извличане на икономическа полза, то има тенденция празничните дни да се разширяват до безкрайност, за да могат да привличат клиенти през повече дни от годината. Например Празникът на курорта, минералната вода и Балкана в град Вършец вече се провежда през целия август, а има идеи да се разшири до цялото лято, а защо да не е и целогодишен. През първото десетилетие на XXI в. към Празникът на розата и Чудомировите празници се присъединяват и Дните на тракийската култура, Винената новогодишна фиеста и други. Но това превръщане на Казанлък от розова долина в долина и на тракийските царе в годините на Прехода не е просто още един симптом за възхода на национализма и търсене на все по-древни корени на нацията. Идеята за „безкрайния празник“, включващ всичко от античността до наши дни в Казанлък, всъщност е разработена съвместно с японски държавни експерти.
В началото на XX век влиятелният критически мислител Валтер Бенямин пише, че капитализмът е една чисто „култова религия“, в която всеки ден е празник, а храмовете ѝ са банките, борсите и търговските центрове. Но това е религия без вероучение, тя не обещава спасение, а само вменява вина – никога стопанският ръст не е достатъчен, никога нямаме най-новия модел от най-рекламираната стока, никога не сме задлъжнели достатъчно на банките, за да си я купим.
Безкрайният ръст на крайна планета и връщането на имперските войни за територия показват все по-ясно, че е необходимо да се преосмисли посоката, по която е поело човечеството. Може би има смисъл от надеждата, че сърцевината на „новата празничност“ не е сводима до комерсиализма и манипулацията на историята от националистическата пропаганда, а съдържа остатък от желание за откъсване от коловоза, който отвежда света от криза в криза. Именно връщането към позабравеното критическо разбиране за празниците като момент на спиране, за да се погледне с нови очи, е нещо, което си струва да бъде преоткрито днес.
*Статията е част от проекта „Местните празници: ресурс на локалните общности за справяне с кризи“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“(КП-06-Н45/5 от 30.11.2020 г.)
