Турция, терористите и НАТО

Узай Булут, Gatestone Institute

Турция, за която се предполага, че е на прага на поредното си военно нахлуване в Сирия, е заета и с други игри.

На фона на продължаващата руска инвазия в Украйна, две скандинавски държави подадоха молби за членство в НАТО: Швеция и Финландия. Но една от страните членки на НАТО, Турция, заяви, че е против тяхното присъединяване поради предполагаемата им подкрепа за „тероризма“.

„Турция не би могла да има положително отношение към членството на Швеция и Финландия в НАТО, докато тези страни не покажат, че ще бъдат солидарни с Турция по основни въпроси, по-специално в борбата с тероризма“, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган пред генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

В телефонен разговор с шведския министър-председател Магдалена Андершон на 21 май Ердоган обяви, че „политическата, финансовата и оръжейната подкрепа, която Швеция оказва на терористичните организации, трябва да бъде прекратена“. Ердоган добави, че „Турция очаква Швеция да предприеме конкретни и сериозни стъпки, с които да покаже, че споделя загрижеността на Турция по отношение на терористичната организация ПКК и нейните разширения в Сирия и Ирак“.

Ердоган също така разговаря по телефона с финландския президент Саули Нийнистьо и заяви, че „манталитет, който пренебрегва терористични организации, представляващи заплаха за съюзник в НАТО, не би съответствал на духа на съюза и приятелството“. „Нашият подход към разширяването на НАТО“, обяви той на 23 май, „произтича от принципната ни позиция за борба с тероризма“.

Така наречените „терористи“, за които говори Ердоган, са кюрдски политици, политически активисти и бежанци, които живеят в Швеция и Финландия. По-специално тези, които се занимават със застъпничество за политическо равенство и официално признаване на кюрдите в Турция и Сирия. Турското правителство иска двете скандинавски държави да екстрадират тези лица в Турция.

Швеция и Финландия също така не се противопоставят на кюрдските бойци в Сирия и Ирак, които са съюзници на САЩ и ефективно се борят срещу ИДИЛ. Въпреки това режимът на Ердоган определя тези бойци като „терористи“ и иска Западът да се бори с тях.

Много граждани на Турция също потърсиха политическо убежище в Швеция и Финландия, след като правителството на Ердоган започна да преследва действителните (както и предполагаемите) поддръжници на Фетхуллах Гюлен, бивш мюсюлмански съюзник на Ердоган, който живее в САЩ, заради предполагаемото организиране на опита за преврат през 2016 г. Турция обяви и така наречените гюленисти за „терористи“ и поиска от тези две правителства и тяхното екстрадиране. На 16 май турските медии съобщиха, че според Министерството на правосъдието „Швеция и Финландия са отхвърлили искането на Турция за екстрадиране на лица, свързани с ПКК  и Гюленистката терористична група“.

Режимът на Ердоган обаче не смята действителните джихадисти в региона за терористи и дори активно ги подкрепя.  Световните медии многократно са документирали доказателства за близките отношения на правителството на Ердоган с ИДИЛ (Ислямска държава). Това включва използването на турска територия за влизане в Ирак или Сирия и поддържането на търговски отношения с Турция. На 29 юни 2016 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ съобщи:

„От началото на възхода на „Ислямска държава“ и през хаоса на сирийската война Турция играе централна, макар и сложна роля в историята на групировката. В продължение на години тя служи като тилова база, транзитен център и търговски базар за „Ислямска държава“.

Централното място на Турция за чуждестранните доброволци, които се присъединяват към „Ислямска държава“, е видно от съдебни документи и разузнавателни данни. Десетки млади мъже и жени са арестувани от ФБР в САЩ и от служители в Западна Европа, след като са резервирали полети до Истанбул. Тъй като много от чуждестранните бойци на групировката преминават през летище „Ататюрк“ в Истанбул, самата дестинация се превръща в синоним на намерение за присъединяване към ИДИЛ.

Към 2015 г. групата съветва вербуваните да си резервират двупосочни билети за плажни курорти в Южна Турция и да прекарат няколко дни, преструвайки се на туристи.”

В статия от 2020 г. историкът професор Мордехай Кедар подробно описва сътрудничеството на Турция с ИДИЛ:

„Способността на ИДИЛ да се превърне във функционираща държава толкова бързо се дължи до голяма степен на връзката ѝ с президента Ердоган в Турция. През годините ИДИЛ е имала силни връзки с Турция, било то чрез петролната ѝ индустрия или чрез готовността ѝ да закриля издирвани членове на „Мюсюлмански братя“. Тези „съседски“ отношения бяха от съществено значение за успеха на ИДИЛ и продължават да се отразяват в процеса на вземане на решения в Турция.“

Кедар пише, че турският принос към ИДИЛ е най-очевиден в области като финанси, доброволци и тактика:

„През 2014 г. бе съобщено, че ИДИЛ е превзела петролни находища в Ирак и Сирия и произвежда големи количества суров петрол за продажба, с което затвърждава влиянието си върху доставките на петрол в региона. Смята се, че те са транспортирали петрола до Турция с цистерни, след което Турция е продавала петрола на други държави, сякаш е от Ирак и Сирия, и е споделяла част от приходите с ИДИЛ.

Хиляди мюсюлмани доброволци, които се идентифицират с целите и методите на ИДИЛ, отиват в „Ислямска държава“ от мюсюлмански страни, Европа, Америка, Африка, Австралия и дори Израел. Огромното мнозинство от тях са пристигнали легално в Турция и оттам са се отправили към Сирия и Ирак. Турските власти, които бяха наясно, че тези хора преминават през Турция на път да се присъединят към ИДИЛ, не направиха нищо, за да ги спрат.

Широко разпространена е информацията, че разузнавателната агенция на Турция незаконно е изпращала оръжия на сирийските джихадисти. През август 2014 г. един от командирите на ИДИЛ заяви пред в-к „Вашингтон пост“: „Повечето от бойците, които се присъединиха към нас в началото на войната, дойдоха през Турция, както и нашето оборудване и доставки“.

Междувременно сътрудници на ИДИЛ са получили турско гражданство, става ясно от изтекъл официален турски доклад, в който подробно се описва как джихадистката групировка е използвала Турция за трафик на пари и доставки.

Турция също е предоставила гражданство на високопоставени дейци на Хамас, а според информация в израелски медии групировката използва турската територия като оперативна централа за организиране на терористични атаки, развиване на ракетния си потенциал и прехвърляне на финансиране от Иран.

Правителството на Турция също подкрепя джихадистите в Сирия. Турция е окупирала части от Северна Сирия, включително Африн и Идлиб, чрез местни джихадистки групи. Кюрдските Отряди за защита на народа (YPG) – които са неразделна част от водената от САЩ борба срещу ИДИЛ, но които турското правителство включва в списъка на „терористичните организации“ – поеха контрола над Африн, след като сирийските правителствени сили се изтеглиха от града през 2012 г. След това беше обявено де факто автономно кюрдско управление. През 2015 г. бе сформирана група на съюзниците на САЩ – Сирийските демократични сили (SDF), в която членуват YPG.

Турция се прицелва в тези съюзници на САЩ чрез военни инвазии като операцията „Маслинова клонка“ през 2018 г. и операцията „Пролет на мира“ през 2019 г. След операция “ Пролет на мира“ Швеция наложи ограничения върху сделките с турската отбранителна промишленост. Ердоган каза на шведския премиер Андершон, че ако Швеция иска да стане член на НАТО, тези ограничения „трябва“ да бъдат отменени.

Турската операция „Маслинова клонка“ срещу Африн започна на 20 януари 2018 г. и завърши на 18 март 2018 г. с разгрома на YPG от страна на турските военни и техните ислямистки помагачи. Оттогава ислямистките съюзници на Турция в Африн са извършили множество престъпления срещу цивилни граждани, включително християни, язиди и кюрди. Тези престъпления включват изнудвания, задържания, отвличания, изнасилвания, изтезания и убийства. Разследващият журналист Джонатан Спайър е документирал някои от тези престъпления. „В докладите на Държавния департамент на САЩ, ООН и неправителствените организации се посочва модел на тежки нарушения на човешките права, нападения и нападения срещу жени“, пише той.

Докладът на Държавния департамент на САЩ за 2020 г. относно практиките в областта на правата на човека в Сирия посочва:

“Съобщава се, че през годината ИДИЛ и въоръжените опозиционни сили, като подкрепяната от Турция SNA [Сирийска национална армия], са арестували, задържали, измъчвали, убивали и по друг начин малтретирали множество кюрдски активисти и лица, както и членове на SDF. COI [Country of Origin Information] съобщава за последователен, забележим модел на злоупотреби от страна на силите на SNA срещу кюрдски жители в Африн и Рас ал-Айн, включително задържания, убийства, побоища и отвличания, в допълнение към широко разпространеното плячкосване и присвояване на цивилни домове.

COI, Сирийци за истина и справедливост [STJ ], Центърът за документиране на нарушенията [VDC] и други наблюдатели са документирали тенденция на отвличания на жени от TSO [подкрепяната от Турция опозиция] в Африн, където някои жени остават в неизвестност в продължение на години.“

Междувременно се съобщава, че Турция стои зад филиалите на Ал Кайда в Идлиб, като например Хаят Тахрир аш Шам (HTS или „Организация за освобождение на Леванта“). Центърът за стратегически и международни изследвания констатира, че:

„През май 2018 г. групировката [HTS] беше добавена към съществуващото обозначение на Държавния департамент за нейния предшественик, филиала на Ал Кайда „Джабхат ан Нусра“, като чуждестранна терористична организация. Днес HTS може да се разглежда като относително локализирана сирийска терористична организация, която запазва салафитско-джихадистката си идеология въпреки публичното си отцепване от Ал Кайда през 2017 г.“

В проучване на Института за Близкия изток от 2021 г. подробно се описва как Турция и HTS съвместно окупират и експлоатират части от Северозападна Сирия:

„Най-значителната промяна в икономическата политика на HTS настъпи през юли 2017 г., когато групировката превзе пропускателния пункт Баб ал-Хава – един от най-големите източници на приходи в Северозападна Сирия и особено стратегическа придобивка от гледна точка на отношенията с Турция.“

През януари 2018 г. в окупираните от HTS територии на Северозападна Сирия бе създадена компанията  Watad Petroleum, която получи изключителни права да внася в района горива от Турция. През юни 2020 г. HTS започва да заменя сирийския паунд с турската лира. По този начин турското правителство, чрез масираната си икономическа подкрепа за групировката, се превърна в животоподдържаща линия за джихадистите.

Междувременно на 25 април т.г. турските медии съобщиха, че Мехмет Салих Кьолге – масов убиец и член на турската Хизбула – е бил освободен от затвора. В периода 1999-2001 г. Кьолге, чийто процес продължи шест години, е участвал в разпити с използване на изтезания. В решението си Касационният съд на Турция посочва, че той е отговорен за убийството на 91 граждани в рамките на 157 въоръжени действия и е дал заповеди за операции, при които са били ранени 66 души. Кьолге, който получи доживотна присъда, е бил временно освобождаван от затвора и преди местните избори на 31 март 2019 г.

На 13 май турските медии съобщиха, че Турция допълнително е освободила от затвора още трима убийци, осъдени преди това на доживотен затвор при утежняващи вината обстоятелства за участие в убийството на 28 души, раняването на 14, отвличането на 1 и подпалването на 4 автомобила в рамките на 48 въоръжени акции от името на турската Хизбула.

Понастоящем турската военна инвазия в Иракски Кюрдистан, наречена операция „Claw-Lock“, ескалира. Военните действия на Турция в Ирак засягат сериозно язиди, кюрди и асирийци. Медиите съобщават, че най-малко петима души са загинали и още толкова са били ранени при два отделни турски въздушни удара по Иракски Кюрдистан на 21 май, единият от които е бил насочен към администрирания от ООН бежански лагер в Махмур.

Многократните нападения на турски военни самолети в Ирак – включително срещу родния град на язидите Синджар – не позволяват на язидите, които бяха насилствено разселени от ИДИЛ през 2014 г., да се завърнат у дома. Според доклад на Института за асирийска политика от 2021 г:

„Турските въздушни нападения често се извършват в непосредствена близост до райони, населени предимно с асирийци, язиди и/или кюрди, което крие значителни рискове, включително: застрашаване на живота на цивилното население, разселване, травмиране, унищожаване на имущество и земеделски земи и заплахи за поминъка.“

Междувременно турското правителство продължава да заплашва Гърция, друг член на НАТО, заради гръцките острови в Егейско море. На 26 май турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви пред репортери, че Гърция трябва да изтегли военните си от своите острови в Егейско море. „Ние не блъфираме. Ако Атина не се подчини, ще предприемем по-нататъшни действия“, заяви Чавушоглу, като добави, че Анкара е готова да оспори гръцкия суверенитет над островите.

Въпреки че на официалния уебсайт на НАТО се твърди, че „насърчава демократичните ценности“ и „се ангажира с мирното разрешаване на спорове“, в продължение на десетилетия действията на турското правителство носят само смърт и разрушения на безброй хора, както в страната, така и извън нея. За доброто на НАТО заплахите, агресията и шантажът на Турция не трябва да бъдат допускани повече.