„Образът на Дон Кихот през вековете” приканва към размисъл от Народната библиотека

С пожелание „всеки да намери своя Дон Кихот“ вицепрезидентката Илияна Йотова откри на 8 юни вечерта изложбата „Образът на Дон Кихот през вековете“, подредена в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя може да бъде разгледана до 21 юни.

Изложбата е подготвена съвместно от библиотеката и посолството на Испания у нас. Представени са стари издания на безсмъртния роман на Мигел де Сервантес на различни езици, включително и българските му издания, излизали в течение на три века и съхранявани във фонда на библиотеката.

Като специален акцент на експозицията са откроени осигурените от испанското посолство 28 гравюри от илюстрациите към „Дон Кихот”, включени в издания на романа на испански, английски и френски езици от 18-ти и 19-ти век. Във всяко от тях Рицарят на печалния образ е представен с наблягане било на една, било на друга характеристика на героя – комичната, благородната, мечтателната. Изложбата приканва към размисъл и наистина търсене на „своя Дон Кихот” в днешните за пореден път разтърсващи света времена.

В словото си при откриването на експозицията Илияна Йотова припомни, че самата поява на романа „Дон Кихот” също е свързана с период на големи трансформации: „Представете си Европа на границата на две епохи – току-що пробудила се от каноничното Средновековие, където всичко е много статично и изведнъж се отприщва една наистина голяма, дълбока, пълноводна река на Европейския ренесанс, на европейската литература, в която – разбира се – своето изключително важно място има романът на Мигел де Сервантес“.

Йотова обърна внимание, че образът на Дон Кихот, олицетворяващ и до днес такива свързвани с испанския национален характер качества като благородството, отстояването на честта и справедливостта, защитата на слабите, очевидно е предизвиквал силни вълнения и сред българите – първото издание на романа на български излиза броени години, след като страната ни се връща като самостоятелна държава на картата на Европа. Днес имаме не по-малко основания чрез Дон Кихот отново да се вгледаме в себе си и да потърсим вечните ценности, които носи този образ и които винаги ще са ни необходими, каза още вицепрезидентката.

Директорката на Народната библиотека доц. Красимира Александрова изтъкна подобно виждане и в своето слово: „В днешния бурен ден ние се явяваме посланици на доброто и на убедеността, че културата е над всичко, че тя винаги побеждава”.

Тя подчерта, че представителите на библиотеката са подредили настоящата изложба „с огромна любов” съвместно с посолството на Испания, на чийто екип изрази благодарност „за компетентността и професионализма при подбора на гравюрите” с образа на Дон Кихот.

Доц. Александрова припомни, че великата творба на Сервантес е най-превежданият роман в света, а Дон Кихот е сред вечните образи на световната литература, носител на непреходни човешки качества, който вече четири века не спира да вълнува човечеството.

Директорката отбеляза, че в Народната библиотека се съхраняват 56 български издания на „Дон Кихот” и 32 издания на чужди езици. Най-ценните от чуждоезиковите са включени в изложбата, а българските са подредени хронологично, по годините на излизането си. Всички хармонират и с представените 28 гравюри.

Първият превод на творба на Сервантес на български датира още отпреди Освобождението – това е откъс от новелата му „Внукът на господин Санча”, публикуван през 1859 г. в излизащото в Цариград списание „Български книжици”. Преводът е на Иван Давидов и е направен по френския превод на Луи Виардо.

Като самостоятелна книга преводът на „Дон Кихот” на български се появява през 1882 г. в Русе. Това е и първата издадена у нас испаноезична книга. Тя няма илюстрации. Преводът е направен от френски. Последното засега издание на „Дон Кихот” у нас е от 2020 г.

В изложбата е показан и особено интересен комплект от три тома на „Дон Кихот”, издадени през 1927 г. на испански от Испанското общество на Америка, базирано в Манхатън, и дарени от него на нашата Народна библиотека. Изданието е отпечатано на специална хартия с воден знак. Целият тираж е бил 100 номерирани екземпляра.

Доц. Александрова завърши с цитат от рецензия на Иван Вазов от 1882 г.: „Да преведе човек „Дон Кихот” на родния си език означава да подари най-скъпоценното украшение на книжнината си”.

Словото си при откриването на изложбата посланикът на Испания у нас Н. Пр. Алехандро Поланко започна с благодарности към Народната библиотека за тази обща инициатива, с която се отдава почит на един от важните архетипи, дарени от Испания на човечеството.

Посланикът припомни неотдавнашното гостуване в София на известния испански философ Хавиер Гома и негово изказване, в което Гома изтъква, че приносът на испанската философия към световната е начинът на живот, именно архетипите като Дон Кихот, които са приети от универсалната култура на света.

Негово Превъзходителство разказа по-подробно за подбора на 28-те гравюри, включени в изложбата. Те са с илюстрации от английско, испанско и френско издание, които също са сред експонатите.

Английското издание е на Смолет, от 1756 г., с илюстрации на Хайман. Това е едно от най-известните англоезични издания. Смолет и Хайман запазват и слагат акцент върху комичното в романа, което в по-късни преводи донякъде се губи. Това издание има и силно отношение към дипломацията – посветено е на тогавашния испански посланик в Лондон.

Посланик Поланко подчерта, че тъкмо изданието на Смолет е чел и Джордж Вашингтон, който е бил голям почитател на образа на Дон Кихот. В дневника си, отбелязвайки деня, в който подписва конституцията на САЩ, известна като Декларацията от Филаделфия, Вашингтон е записал с чувство за хумор: „Днес направих две важни неща. Подписах Декларацията от Филаделфия и си купих изданието на Смолет на „Дон Кихот”.” Това издание го придружава през целия му живот заедно с екземпляр на Библията.

Години по-късно един испански посланик в САЩ, осведомен за пристрастието на Вашингтон към „Дон Кихот”, убеждава тогавашния крал Карлос Трети да направи специален подарък на американския президент – най-доброто тогавашно издание от 1780 г. на романа на Сервантес, дело на Кралската академия с гравюри на Карнисеро. Оразът на Дон Кихот там е представен по-академично, по-достолепно, далеч от комичната трактовка на Смолет. Това испанско издание също е представено в изложбата в Народната библиотека. Към него има и карта на маршрутите на Дон Кихот – въображаемите и реалните.

Сред 28-те гравюри са и илюстрациите на Гюстав Доре към френското издание на Ашет от 1860 г. Това вече е една романтична епоха, когато е прието да се представя най-познатия ни образ на Дон Кихот – мечтателя, разяждан от съмнения, който остава най-популярен и до днес.

Тези три различни образа всъщност дават най-добрата и най-пълна представа за Дон Кихот и мястото му в общочовешката култура, обобщи посланик Поланко.

На откриването на изложбата говори и зам.-министърът на културата Весела Кондакова, която изрази радостта си от факта, че „българската гледна точка за героя на Сервантес продължава да се обогатява“.

Сред присъстващите бяха и бившият премиер Симеон Сакскобургготски, тясно свързан с Испания, директорката на Институт „Сервантес” у нас Мария Луиса Сантос, ръководителят на отдела по образованието към испанското посолство Анхел Сантамария. Гости на събитието бяха и многобройни чуждестранни посланици и дипломати, университетски преподаватели и студенти, представители на софийската Испанска гимназия „Мигел де Сервантес”, която тази година навършва 30 г., много журналисти.

Към изложбата е издаден и красив каталог, включващ всички представени в нея 28 гравюри, както и изданията на „Дон Кихот” от фонда на Народната библиотека. Разказани са много данни и за илюстрациите, и за книгите. Част от каталога са и обръщения от Н. Пр. Алехандро Поланко, доц. Красимира Александрова, Анхел Сантамария и Мария Луиса Сантос.