На 30 май в Кралския театър в Мадрид с тържествена церемония бе отбелязана 40-годишнината от присъединяването на Испания към НАТО през 1982 г. Слова на възхвала за Североатлантическия алианс и испанската роля в него произнесоха крал Фелипе Шести, премиерът социалист Педро Санчес и специалният гост Йенс Столтенберг, настоящ генерален секретар на НАТО.
Присъстваха всички испански премиери от последните 4 десетилетия – с изключение на покойния Леполдо Калво Сотело, който всъщност парафира влизането на Испания в Алианса още в края на 1981 г. Нямаше го и най-непопулярният експреммиер от Народната партия Мариано Рахой, алергичен към свалилия и сменилия го през 2018 г. с вот на недоверие Санчес. Затова пък там беше новият лидер на Народната партия Алберто Нуниес Фейхоо, който много добре се разбира със Санчес – и в Испания дори се ширят прогнозите, че двамата неофициално уговарят бъдеща широка управленска коалиция между партиите си.
В събитието се включиха и четирима бивши генерални секретари на НАТО, оглавявали го след присъединяването на Испания – Хавиер Солана, Джордж Робъртсън, Вили Клаас и Андерс Фог Расмусен.
Тържеството бе и „загрявка” за предстоящата на 29 и 30 юни в Мадрид среща на върха на НАТО, която се смята за особено важна с оглед войната в Украйна, очакваното приемане в Алианса на Финландия и Швеция и изработването на нова Стратегическа концепция за посоката на развитие на военната организация през следващото десетилетие.
Крал Фелипе благодари за оказаното на Испания доверие при избора ѝ за домакин на този предстоящ важен форум, като увери,че страната ясно осъзнава неговото „историческо измерение” и „няма да пожали усилия, за да гарантира успеха му”. Заключението на словото си монархът, който при влизането на Испания в Алианса е бил 14-годишен, произнесе на английски. Той заяви с типична за кралската институция помпозност, че за онази Испания от 1982 г. „НАТО представляваше бъдещето”, а пък „днес, през 2022-ра, Мадрид ще очертае основите за бъдещето на НАТО”.
Като пламенен натовец се представи със словото си и премиерът Санчес, който обеща удвояване на възлизащия сега на 1,3% от БВП испански военен бюджет с оглед до 2030 г. разходите за отбрана да достигнат 2%. Той заяви още, че сигурността е „фундаментално обществено благо”, че „днес нашата сигурност е застрашена от режима на Путин”, че нахлуването в Украйна „отвори очите на европейските общества, на испанското – също” и че на този фон е абсолютно необходимо повишаването на отбранителните способности, колкото и скъпо да струва това.
Всички тези акценти на тържеството в Мадрид бяха отразени и в българските медии. Ако се четат само нашенски източници, човек остава с впечатлението, че в Испания управлява еднопартийно и единодушно спрямо НАТО правителство начело със социалиста Санчес. Българската публика очевидно трябва да забрави, че испанското правителство всъщност е коалиционно – освен социалистите, в него влиза и обединението „Унидас Подемос” (УП), включващо партиите „Обединена левица” (Izquieda Unida) и „Подемос”.
Всъщност, на тържествената проява в Кралския театър в Мадрид на 30 май в чест на 40-годишнината от влизането на Испания в НАТО нямаше нито един министър от УП. Не дойде и вицепремиерката от квотата на УП Йоланда Диас, макар да имаше специална покана като член на Националния съвет за сигурност.
Нека напомним, управляващата в Мадрид коалиция се води лява, но е доста сложна с оглед различните нива на „лявост” на членовете си. Още при сформирането си тя много трудно напасна програмите и идеологиите на съставляващите я партии, а при управлението си периодично минава през вътрешни противоречия и напрежения поради същите причини.
Откакто започна инвазията на Русия в Украйна и тръгна новият общоевропейски възход на НАТО, испанската правителствена коалиция преживява най-сериозната си вътрешна криза. Защото УП изобщо не подкрепят успоредната на натовската линия, следвана от социалистите. И двете партии в УП са антинатовски и антимилитаристични по самия си генезис. По исторически причини това с особена сила важи за по-старата – основаната през 1986 г. като включваща и Испанската комунистическа партия „Обединена левица”.
Годината е много важна – през 1986-та се провежда обещаният от управляващия тогава премиер социалист Фелипе Гонсалес референдум, който трябва да реши дали Испания да остане в НАТО. „Обединена левица” се заражда първоначално като разширена лява платформа с конкретната цел да се постигне максимално обединение и да се действа активно за излизане на страната от военния съюз, възприеман като оръдие за империалистически диктат на САЩ.
Ето още малко контекст за времето на вкарването на Испания в НАТО и за тогавашните обществени настроения по този въпрос. Когато споменатият центристки премиер Леополдо Калво Сотело още на 10 декември 1981 г. подписва испанското присъединяване към Алианса, само 18% от населението на страната одобряват това, както сочи социологическо проучване, публикувано по онова време във в. „Ел Паис” и припомнено сега от в. „Публико“. 52% са категорично против. 30% нямат мнение или не са отговорили на въпросника.
През 1982 г. се провеждат парламентарни избори, на които печели оглавяваната от Фелипе Гонсалес Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП). Мнозинството в членската ѝ маса тогава е твърдо антинатовско. Един от акцентите в предизборната кампания на ИСРП и личен ангажимент на Гонсалес е при сформиране на соцправителство да бъде проведен референдум относно членството в НАТО с идеята страната да излезе от военния пакт.
Само че, когато идва на власт, Гонсалес доста дълго се „разсейва” за това обещание. Провежда референдума вече чак в края на мандата си и при съвсем различно отношение по темата. Общественото мнение усърдно е обработвано в про-натовски дух. Включително и личните апели на премиера са такива.Старателно е формулиран и въпросът в допитването. Той звучи така: „Смятате ли за подходящо Испания да продължи да членува в Атлантическия съюз съгласно договорените от националното правителство рамки?”
Трябва да се напомни и какви са въпросните рамки. Става дума за спазването на три много важни условия: Испания да не влиза във военната структура на блока; забрана за инсталиране, съхраняване и вкарване на ядрени оръжия на испанска територия; съкращаване на американските военни бази, установили с в Испания след Мадридския договор (с диктатора Франко) от 1953 г.
Референдумът се провежда на 12 март 1986 г. – това е работен ден, сряда. При масирана медийна и правителствена кампания про-НАТО резултатът е следният: 56,85% „за” оставане в Алианса, 43,15% „против”.
В следващите години въпросните условия, при които гласоподавателите правят този избор, са погазени без никакви скрупули. През 1997 г., когато на власт е правителството на Народната партия начело с Хосе Мария Аснар, Испания става пълноправен член и на военната структура на НАТО. Военното присъствие на САЩ и други сили на Алианса не само не се съкращава, а нараства. На Испания е даден статутът на стратегически член на блока и тя приютява командването на Африком (американски корпус за действия в Африка). Както сочи в. „Публико”, в испанската морска база Рота е разположена и структура на натовския (америански) противоракетен щит, а освен това пак на испанска територия е базиран контингент от 5000 бойци на сухопътните сили, способни в рамките на 48 ч. да се намесят в който и да е военен конфликт по света. В Испания (Бетера, Валенсия) се намира и сухопътен щаб на НАТО с висока бойна готовност, който има съюзнически персонал от 11 държави и е готов да ръководи операции под егидата на НАТО с до 80 000 войници.
Днес Испания осигурява 6% от бюджета на НАТО – 2,5 милиарда евро годишно, от които сама ползва само 150 милиона. Испански войски са участвали в многобройни натовски операции в други държави – в Босна и Херцеговина, Косово, Либия, Аденския залив и Африканския рог, Афганистан и др.
Всичко това изобщо не се харесва на традицционно пацифистки, антивоенни и републикански партии като „Обединена левица” и основата през 2014 г. „Подемос”, влизащи в настоящата правителствена коалиция в Мадрид с общия си съюз „Унидас Подемос”. Съответно нямаше и как техни представители да се появят на честването в Кралския театър на 40-годишнината от влизането на Испания в НАТО.
Покрай войната в Украйна е налице и разминаване между УП и социалистите в правителството по въпроса за изпращане на оръжия на Киев – УП е против и настоява Испания да съдейства за прекратяване на войната чрез дипломация и мирни преговори. УП също така смята, че вместо да събира среща на върха на НАТО, Мадрид трябва да стане домакин на международна мирна конференция, да събере на масата на преговорите Украйна и Русия и да съдейства за изграждане на цялостна система за европейска сигурност без употреба на военна сила.
Така че бойкотът на УП на тържеството в Кралския театър на 30 май е многозначителен акт, отразяващ както напреженията вътре в испанското правителство, така и нагласите не просто на определена политическа тенденция, но и на сериозни обществени слоеве – и не само в Испания.
Пак на 30 май на специална пресконференция един от говорителите на „Подемос” Хавиер Санчес Серна за пореден път разкритикува предстоящата мадридска среща на НАТО, а също и обявеното от Санчес покачване на военния бюджет на Испания, като отново призова за мирна конференция, която да сложи край на войната в Украйна.
„Никакви министри от нашето пространство не се появиха днес на онова събитие, защото ние отстояваме мира и такава концепция за сигурността, която не е само за военна сигурност, а за обща, включваща също социалните права на всички европейски общества,” заяви Санчес Серна. Той бе категоричен, че вместо да се увеличава военният бюджет, трябва да се вложат повече средства в социалната сфера, особено в образованието и здравеопазването.
Заедно със Санчес Серна на пресконференцията бе и федералната говорителка на „Обединена левица” Сира Рего, която нарече „логично” отсъствието на представители на УП на събитие, славещо НАТО – организация, която според нея е „инструмент за война, а не за мир”.
Има още един интересен детайл, който следва да се отбележи. Колкото и да са несъгласни със Санчес и социалистите, представителите на УП все пак остават в правителството, опитвайки се да прокарат амбициозната си реформа на трудовия закон, който смятат за своя основна мисия в настоящото управление. Освен това са наясно, че ако напуснат кабинета и предизвикат предсрочни избори, едва ли ще имат друг шанс да стигнат до властта. И е твърде вероятно тя бъде поета от все по-ясно очертаваща се широка коалиция между Санчес и „обновената” Народна партия, която набързо се сдоби с нов лидер тази пролет след един странен вътрешнопартиен скандал, отстранил досегашния водач „антисанчист” Пабло Касдо. Наследникът му начело на НП Алберто Нуниес Фейхоо е много по-благоразположен към премиера социалист и към евентуална широка коалиция с него.
Така че в перспектива за НАТО все пак се очертава „ясно небе над Испания“.
(Пояснение за незапознати – „Над цяла Испания небето е ясно” е паролата, с която започва войната срещу Испанската република през 1936 г.)
About The Author
