Каква трябва да е стратегията на левицата за работа от дома?

Гиоргос Хараламбус, transform-network.net

Две години след началото на пандемията мнозинството социалдемократи, прогресисти и дори някои марксисти и радикали предлагат работата от вкъщи да представлява конкретно искане за работниците и служителите. Сред аргументите в полза на това са, че това би било екологично съобразно, би предоставило на хората по-голяма гъвкавост на работния ден, би довело до по-малко време за пътуване до и от работа, би означавало по-голямо приобщаване на хората с увреждания, и би позволило в градовете да се постигне качество на живот, което понастоящем е устойчиво само извън тях. Същевременно това би означавало и намаляване на трафика и понижаване на цените на недвижимите имоти в метрополните райони, което би ги направило по-достъпни за повече хора. По време на пандемията подкрепящите идеята също така изтъкваха, че работата от разстояние е универсално основно право при обстоятелства, които го свързват пряко със здравето.

Аргументите, използвани за достигане на тази позиция, не се основават на последователна теория на еманципаторската политика – все още предстои да се появи цялостна либерална, марксистка или социалдемократическа позиция по въпроса – те по-скоро са разпръснати в политическото пространство и се различават в зависимост от идеологическия произход на комуникатора. Най-важното е, че всички те са предимно прогностични, а не ретроспективни, тъй като дебатите за работата от дома или дистанционно са все още пресни и предстоят много изследвания, преди да се установят солидни причинно-следствени връзки.

Има и гласове отляво, които категорично отхвърлят мрачния подтекст на икономиката на дистанционната работа и подчертават, че тя води до отчуждение, ерозия на свободното време и нарушен и нездравословен начин на живот. Между черното и бялото на тези вече съществуващи нагласи, как левицата трябва да разработи последователна стратегия по въпроса за работата от дома?

Работата от дома като трудов проблем в капитализма

Ако придадем дори минимална тежест на противоречието между капитала и труда в нашето социологическо въображение, то ключов въпрос ще бъде неговата динамика в сценарий на икономика, която до голяма степен се основава на работа от разстояние. Системният дисбаланс на властта, който е ендогенен за капитализма, едва ли би се променил, ако работата от разстояние бъде решена като въпрос, тъй като експлоатацията няма да приключи, а ще се премести в и към променените процеси на капиталистическо извличане на стойност от труда.

Докато капиталистите потвърждават, обикновено чрез собствени изследователски средства, че производителността на труда от дома или други показатели за печалба, като например продажбите, не намаляват, работата от разстояние може да бъде в тяхна полза. Когато те не са убедени в производителността и продажбите, подходът им към дистанционната работа е много по-подозрителен. Тъй като водещи имена в бизнес сектора се изказват в нейна подкрепа, някои автори представят като реалност това, че работата от вкъщи е срещнала като цяло положителен до ентусиазиран отговор от страна на висшите шефове на световната икономика и следователно е нещо, което удовлетворява капиталистическите интереси.

Това е негативно рамкиране, което претендира да обхваща и вражеската страна, но без да се занимава с диалектиката на трудовите отношения, а не само да внушава почти тавтологичното схващане, че капиталистите няма да отстъпят лесно срещу своите интереси. Но това не е достатъчно за оформяне на стратегическа позиция. Освен това ентусиазмът на капиталистите в процеса на вземане на решение в полза или против дистанционния труд трябва да бъде квалифициран. Съществуват неизвестни фактори, грешки в преценката и непредвидени последици, които ограничават всякакъв хладнокръвен рационализъм, основан на печалби или загуби в производителността. Както бе посочено,  изследванията в тази сфера не са достатъчно напреднали или недвусмислени в оценките за ползите за всички различни бизнеси.

Очевидно е, че съществува и огромен риск по отношение на капацитета за мобилизация. Сред атомизираните работници, които се намират зад удобни за наблюдение екрани, социализацията ще ерозира, което ще има отрицателен ефект върху способността на работниците да общуват и да се мобилизират, а дори и преди това върху склонността им да формират класово осъзнато политическо отношение. При условие, че обществената и професионалната социализация са атомизирани, същото ще важи и за трудовите тежнения.

Ако колективният опит на работниците води до осъзнаването, че всеки от тях споделя интереси и идеи с другите, то атомизирането на работниците може само да ги отдалечи от общностния дух. Този проблем се усложнява и от размиването на границата между работа, почивка и свободно време, което води до последващи последици за здравето и общността, които могат да засегнат психосоциалните основи на съвременното общество.

И все пак, въпреки че мобилните режими на работа накърняват колективния дух на синдикатите и действията на работното място, те не го унищожават до степен колективните борби и формирането на класово съзнание да са невъзможни. Както стана ясно неотдавна, например от успешните мобилизации на работниците по доставките в Гърция, гиг икономиката и работата от разстояние не са непременно непреодолими пречки за синдикалните спорове.

Последното зависи до голяма степен от възможностите и ограниченията в дадената гиг икономика. Докато работниците по доставките в Гърция са спечелили постоянни договори, в други европейски държави като Кипър това е много трудно постижимо, тъй като повечето работници по доставките са мигранти със статут на временно пребиваващи и без синдикална подкрепа. Междувременно в Обединеното кралство бяха необходими няколко съдебни битки, спечелени от профсъюза GMB, преди Uber да признае профсъюза за първи път и да въведе заплащане, равно или по-високо от минималната работна заплата, заплащане на отпуски и пенсионен план за служителите.

Сектори и географски райони на труда

Подобно на структурите на политическите възможности в различните страни, които обуславят напредъка, тук са необходими секторни анализи, за да се разграничат ползите и рисковете за работниците в отделните сектори. Експлоатацията има секторно измерение; тя произтича от специфични договорености, които не променят нейното естество, но се изразяват в различни възможности и ограничения за борба по дадени въпроси.

Съществуват сектори, в които наличните технологични средства не са достатъчни или никога не биха могли да бъдат достатъчни предвид естеството на необходимия труд или природните закони. Да вземем за пример тежката промишленост и селското стопанство, от една страна, и сектора на услугите, от друга. В рамките на сектора на услугите разгледайте търговията на дребно, туризма и фризьорството, от една страна, и финансовите услуги, от друга. В рамките на вторичната промишленост разгледайте автоматизираните и неавтоматизираните сектори, като например пазара на бродерии и щампи или на някои хранителни продукти. Разгледайте една и съща индустрия в Глобалния север и в Глобалния юг.

С други думи, съществуват различни възможности за работа от дома в различните професионални слоеве. Средната и работническата класа са структурно фрагментирани, наред с другото, защото са различно позиционирани по отношение на възможностите за работа от дома. Промишлените и секторните разделения между работещите от дома и неработещите от дома са по-големи или по-малки в зависимост от професията. В някои случаи профсъюзите са по-силни, отколкото в други; в едни  случаи работата от разстояние не е проблем или е нов въпрос, възникнал с пандемията, а в други е отдавнашен проблем. Това предполага стратегия, която признава различията в тежестта, въздействието и естеството на работата от дома в местната и световната икономика.

В общи линии дебатът за надомната работа засяга преди всичко работниците с бели якички и изключва много сектори, които са от жизненоважно значение за реалната икономика, като например грижите, производството на енергия, строителството и логистиката. Дори по време на пандемията много по-малко работници от работническата класа са работили от дома си в сравнение с работниците от средната класа и други професии. Освен това, като се има предвид, че през последните две десетилетия Източна Азия все повече се превръща в крепост на световния промишлен капацитет и дейност, самият дебат за работата от разстояние изглежда като западноцентристка дискусия.

В много отрасли, не само в страните от Глобалния Юг, работата от вкъщи едва се докосва до правата на работниците, тъй като тя или е на последно място в дневния ред на самия работник, или в най-добрия случай е свързана с по-широки въпроси, свързани с гъвкавостта на труда, практиките на наемане и уволнение, несигурността, комбинираното и неравностойно развитие, системите за социална защита и др. Да разгледаме едно вече установено трудово търсене в гиг икономиката – правото на достъп до данни за индивидуални показатели, като заплащане и условия на труд, и сравняването им с колеги, с помощта на съдебни дела, приложения и тръстове за данни. Друго искане в гиг икономиката (това, което наскоро спечелиха работниците по доставките в Гърция) е за статут на наето лице в противовес на статута на самостоятелно заето лице и съответно права на представителство и колективно договаряне, права на минимален доход, различен данъчен статут и платен отпуск.

Работа от вкъщи като специфично популярно искане

Точно защото работата от дома е вградена в по-широки трудови спорове, и защото именно на подобни кръстопътища се формират трудовите борби, е необходимо противопоставяне на този генерализиран стремеж към работа от дома, който допълнително понижава структурната позиция на работниците в различните сектори и отрасли и депрограмира борбения труд. Също толкова необходимо е и изграждането на фронт за правата на работещите от разстояние. В крайна сметка дискусията е свързана не само с бъдещето, но и с аспекти на настоящата ни реалност.

На първо място, много работници ясно изискват повече гъвкавост в графика си. Много хора биха се възползвали от географската гъвкавост, като останат на предпочитаното от тях място, пътуват по-малко, харчат по-малко за транспорт, уреждат по-свободно семейните си дела. Това не трябва да се отхвърля като „фалшиво съзнание“ – като случай на работници, които вървят срещу собствените си интереси. Никой стратег не може да легитимира народните нужди, освен масата от хора, която ги живее. Следователно, вместо да извежда дедуктивно какво е добро за работниците, левицата трябва да защитава работата от вкъщи там, където работниците я изискват, като в същото време изтъква знаците на потисничеството и възможностите в реалните условия на отделните социални и професионални слоеве, за да разбере какво движи собствените желания на работниците.

Второ, по време на пандемията все повече хора започнаха да работят от вкъщи – критична маса от работници и служители, които в своето работно време се трудят в почти напълно нерегламентирани условия. В повечето случаи те са натоварени и с отговорността да осигуряват и поддържат консумативите и инфраструктурата на работното си място.

Работата от разстояние не е достатъчно регламентирана и опитът от изпълнението на работни задачи от дома по време на пандемията разкри това по много суров начин. По данни на Международната организация на труда (МОТ) досега само десет от нейните държави-членки са ратифицирали Конвенция №177 (съществуваща от 1996 г.), която осигурява регулаторна рамка, макар и само на основата на равенството между надомните работници и останалите. А това е най-благоприятната за капитала форма на натиск за защита на правата на работниците.

За радикалите най-ефективният регулаторен отговор на дистанционната работа би трябвало да следва внимателно извеждане на последиците и начините, по които експлоатацията на труда от страна на капитала може да се прояви в този нов режим, и как силата на работниците може да я ограничи. Следователно основният въпрос се отнася до начините, по които неразрешената експлоатация, присъща на капиталистическата заетост, ще се пренесе от офиса в дома, приемайки същата или по-различна форма

Вече е открит политически фронт в отношенията между труда и капитала и пътят напред е да се отстояват енергично редица съответни цели: включване и консултиране със синдикатите във всяко законодателство, свързано с надомната работа и работата от разстояние; разширяване на правната защита на работниците от разстояние; премахване на благоприятните за капитала вратички в договорните отношения между работници и работодатели; отстояване на „правото на прекъсване на контакта“ в неработно време; генерализиране на писмените договори и изискване на колективни трудови договори; осигуряване на достъп до социално осигуряване; извоюване на права по отношение на гъвкавостта на труда в рамките на работата от разстояние и извън нея; ограничаване на функциите, които фирмите, специализирани в телеконференции, могат да включат в своите продукти. Списъкът вече е достатъчно дълъг, за да покаже, че част от причините, поради които шефовете на предприятия печелят от надомните работници, е именно липсата на регулиране.

И накрая, парадигмата на пренасочване на производството към работа вкъщи и дистанционна работа може да бъде в съответствие със стратегията за намаляване на растежа, тъй като по-голямото производство вкъщи се разглежда успоредно с повече свободно време като цяло и генерира по-екологична икономическа дейност в сравнение с неолибералния контекст. Отново обаче, допринасянето за екологията чрез работа от разстояние не е самостоятелна история, то не може да не бъде вградено в по-интегративни екологични схеми, които разглеждат много сериозно целия спектър на социално-икономическата сфера. Както и при вземането на решение за мястото на работата от дома в дневния ред на трудовите искания и действия, застъпничеството за екологична икономика чрез работа от дома трябва да отчита съществуващите различия в света на труда.

Да бъдеш „за“ или „против“ преминаването към работа от вкъщи не е строго двоичен избор, а по-скоро диалектически проблем. Поради това подходът за избор между твърдо „да“ или твърдо „не“ на радикалите няма да е подходящ в този случай. Необходимо е да се обърне внимание на дистанционната работа в съответните индустрии, сектори и пазари, така че всички работници – които се възползват от нея, които ѝ се противопоставят, които искат да работят така само през част от времето, които се сблъскват със странични ефекти или които губят работата си заради нея, да могат да формулират и защитят съответно своите искания. Необходимо е също така екологизиране на труда, т.е. по-конкретно утвърждаване на екологичния потенциал там, където той съществува и може да бъде използван на терена на трудовите отношения, и очевидно оценяване на неговите граници и предизвикателства, противопоставени на установените, нововъзникващите и алтернативните рамки на социалното развитие.

Гиоргос Хараламбус е доцент по политически науки в Университета в Никозия и работи в областта на сравнителната европейска политика и политическата социология. Последната му монография „Европейската радикална левица: движения и партии от 60-те години на ХХ век“ е публикувана наскоро в издателство Pluto Press.