Красивото лице на 29-годишната репортерка Франсиска Сандовал тези дни е навсякъде из Чили – в новините, по плакати на улиците, из социалните мрежи. Смъртта ѝ на 12 май покруси мнозинството от чилийците. 12 дни пламенни агитки дежуряха под прозорците на болницата, където лекарите се бореха за живота ѝ. Хората ѝ изпращаха пожелания за оздравяване и размахваха плакати с искания за справедливост.
Уви, момичето не успя да оживее. И исканията за справедливост станаха още по-гръмки. Избухнаха и протести – на онзи същия, вече легендарен площад „Достойнство” в центъра на Сантяго, където се вихриха и мащабните протести против неолибералния модел през октомври-ноември 2019-та.
Смъртта на Франсиска Сандовал рикошира болезнено срещу управлението на новия ляв и също млад президент Габриел Борич, изстрелян във властта от онази протестна вълнà от 2019-та. Сега голяма част от обществото настръхна срещу него. Това е най-сериозната му криза, откакто надяна президентската лента на 11 март т. г.
Какво точно се случи?
Драмата започва на тазгодишната Първомайска демонстрация в Сантяго. По-точно след нея. Когато колоните с демонстрантите вече започват да се изтеглят от централния столичен булевард „Бернардо О’Хигинс”, охраняващите по традиция масовите прояви карабинери насочват с шпалира си човешкия поток в посока към квартал Мейгс. Кварталът е известен с изобилието на амбулантни търговци. И с мафиите, които контролират трафика от контрабандни стоки, дрога и мигранти.
Започват безредици, предизвикани според едни източници от членове на един от малките синдикати, участващи в шествието, а според други – от провокатори, дошли точно от действащите там мафиотски групи, те пък на свой ред свързани с карабинерите и дори изпълняващи техни поръчки. Стига се до сблъсъци със силите на реда, импровизирани барикади, кражби от търговските сергии в бъркотията, бой с търговците.
Репортерката Франсиска Сандовал от алтернативната телевизия „Señal 3 de La Victoria” („Сигнал 3 от Ла Виктория” – Ла Виктория е името на голям работнически квартал в Сантяго) е на мястото на събитията с колегите си от същата медия. Отразявали са Първомайското шествие, а след като започват безредиците, отразяват и тях.
Въпреки младостта си, Франсиска работи в тази алтернативна телевизия, за чийто феномен ще разкажем след малко, вече 10 години. Има голям опит в отразяването на митинги и демонстрации. Екипирана е по всички правила. С елек, на чийто гръб е изписано името на телевизията, с каска и с пластмасова маска, включваща противогаз. Движи се в група с колегите си.
В суматохата се чуват и хаотични изстрели. Всички те са насочени не другаде, а към групата от алтернативната телевизия. Един от тях пронизва пластмасата на маската на Франсиска и се забива в лицето ѝ. Ранени са и още двама журналисти от същата медия.
Най-тежко е състоянието на Франсиска. Откарана е в обществена болница за спешна помощ в центъра на Сантяго, където в течение на 12 дни се полагат безуспешни опити да бъде спасена. А отвън нейни поддръжници организират постоянен лагер, за да ѝ изразяват подкрепата си.
На 3 май на посещение в болницата отива президентът Борич, който провежда там и 40-минутна среща със семейството на Франсиска. След това прави емоционални коментари в Туитър, че правителството му „няма да допусне безнаказаност”. Но на излизане от болницата е освиркан от хората отвън.
Срещу президента и неговата най-доверена съратничка в правителството – вътрешната министърка Искиа Сичес (която бе и шефка на успешната му президентска кампания) се надига силна вълнà на недоволство. Защото те не уволняват шефа на карабинерите Рикардо Яниес заради допуснатата престъпна стрелба по журналисти и не предприемат срещу тази репресивна структура острите мерки, които очаква голяма част от обществото.
Тук трябва да се добави, че по начало карабинерите отдавна са натрупали дълга история на брутални разправи с демонстранти – не само по времето на диктатурата на Пиночет, а и нататък, през всичките години след възстановяването на демократичната фасада през 1990-та. Особено многобройни и драстични са случаите на разправа и осакатяване на демонстранти по време на големите протести през 2019-та, когато мнозина от пострадалите губят очите си от пластмасови куршуми. Безнаказаността за тези действия на карабинерите при предишната власт буди много силно обществено възмущение.
В предизборните обещания на Борич важно място зае ангажиментът всички виновни да бъдат наказани. Но няма никакви признаци да се върви в тази посока, откакто той пое властта. Напротив, отпускат се допълнителни субсидии за въоръжаване и екипиране на карабинерите, а с ръководството им, включително с ген. Яниес, за чиято оставка площадите настояват вече трета година, се поддържа толерантно отношение.
Разбира се, за тази линия на Борич си има обяснение. Той не иска да влиза в конфликти и да настройва срещу себе си силовите структури като карабинерите или армията, защото печалните уроци от историята на Чили висят над главата му като Дамоклев меч. Освен това почти официално беше дадено да се разбере, че ако бъде уволнен ген. Яниес, следващите в йерархията, които биха могли да го наследят, са още по-лоши от него.
Тази логика обаче е крайно неприемлива за онези сектори от чилийското общество, които от години настояват за радикални мерки – направо за разпускане на корпуса на карабинерите и за базисна трансформация на всички силови структури.
Чувствителната тема завибрира още по-пронизващо сега, покрай случая с Франсиска Сандовал. Особено след като излязоха видеа, на които се вижда, че карабинери общуват най-приятелски с някои от лицата, провокирали сблъсъците на 1 май и стреляли с незаконно притежавано оръжие. Смята се, че карабинерите са в отдавнашни връзки с мафиите и се облагодетелстват от тях, изобщо не прилагат спрямо тях репресивните си функции, а само срещу леви демонстранти, като за атаки по тези демонстранти използват и мафиотите.
Именно в този ключ се разглежда сега и драмата с Франсиска Сандовал – поне в реакциите от страна на алтернативната телевизия „Señal 3 de La Victoria”, за която е репортерствала.
А ето и обещаните подробности за тази телевизия, която си е извоювала висок авторитет в Чили. Трябва да се има предвид, че тя е част от разпространения и в други латиноамерикански страни феномен „общностни медии”. Това са напълно независими телевизии, радиа, онлайн или (все по-рядко) хартиени издания, които са алтернативни и противостоящи на големите медийни корпорации, обслужващи неолибералния модел. Наричат се „общностни”, защото са създадени като публични гласове именно на определени общности – било териториални (работнически квартали, селски общини), било на съмишленици от социални движения.
Такава е и телевизията „Señal 3 de La Victoria”, родена в работническия квартал Ла Виктория нa Сантяго преди 25 години по инициатива на създателя ѝ, левия активист Луис Поло Лийо, починал в края на 2021 г. от тежко заболяване. Изграденият от него екип, включително и синът му Бенхамин Лийо, продължава да прави телевизията, следвайки неговия принцип – да се дава глас на онези, които големите медийни корпорации не искат да чуят.
Както обяснява Бенхамин Лийо в излязло тези дни негово интервю в също алтернативната аржентинска медия „Resumen Latinoamericano” („Латиноамерикански преглед”), работещите за „Señal 3 de La Victoria” го правят на доброволен принцип, без заплащане, „за идеята”, и дори не искат да ги наричат журналисти, а „народни комуникатори”, посветили се на стремежа „да се гради необходимата за страната промяна”. Бенхамн Лийо подчертава: „Не виждаме смисъл да се наричаме журналисти, защото журналистите в Чили не правят особена чест на тази професия”. Е, не само в Чили е така, уви…
Огромни са трудностите в оцеляването на една такава „общностна медия”, ако е сама. Но в Чили през 2006 г. група такива медии се обединяват в Мрежа на народните телевизии, а през 2015 г. по инициатива на „Señal 3 de La Victoria” и Поло Лийо общо 16 канала създават Първа аудиовизуална асоциация на общностните канали. Според Поло Лийо тя става „камъче в обувката на цялата система с големите монополи за комуникационна концентрация”. Със съвместни усилия е издействано и утвърдено място за общностните медии в публичното пространство, като те стават най-уважаваната и търсена от хората трибуна на истински независимата журналистика. „Señal 3 de La Victoria” е несъмнен лидер по доверие на аудиторията на този тип медии.
Заради социалната ангажираност на „общностните медии” техните „народни комуникатори” често са третирани от силовите структури като част от активистите и демонстрантите, макар и официално да разполагат с всички необходими журналистически акредитации и гаранции. Такова отношение понасят през годините и репортерите на „Señal 3 de La Victoria” – а то включва и директен полицейски бой по време на демонстрации, които „народните комуникатори” отразяват. И Франсиска Сандовал още през 2012 г., в самото начало на присъединяването си към екипа на телевизията, получава сериозни наранявания, след като карабинер мотоциклетист нарочно я блъска, макар да (или точно защото) вижда на якето ѝ знака „Преса”. Случаят тогава нашумява и карабинерът е осъден, но само на 41 дни затвор.
Сегашният случай на насилие срещу „народните комуникатори”, провокирано от карабинерите – за което в „Señal 3 de La Victoria” не се съмняват – завършва фатално за Франсиска… Свидетелите твърдят, че всички произведени по време на сблъсъците изстрели са били насочени само към мястото, където са се намирали „народните комуникатори”. Очевидно те са били мишената. А карабинерите бездействат по време на стрелбата…
По-късно, след напора на свидетелствата, все пак са задържани трима притежатели на незаконно оръжие, участвали в сблъсъците. Като главен заподозрян е откроен 41-годишният Маурисио Наранхо, вече арестуван през 2007, 2011, 2014 г. пак за незаконно оръжие и за наркотрафик. Има видео и снимки, на които ясно личи пистолетът му и посоката, в която стреля. Сега той е във временния арест. А под домашен арест са още двама уличени за незаконно оръжие, чиито действия на 1 май се проверяват. Това са 22-годишният венесуелец Йонайкер Фуенмайор Рондон и 31-годишният колумбиец Луис Флорес Саласар.
Която и от тези пионки да бъде изкарана виновна за убийството на Франсиска Сандовал, животът на младата „народна комуникаторка” няма да се върне. А сгорещеният покрай тази трагедия президентски стол на Габриел Борич може бързо да изпържи харизмата му на вдъхващ надежда за решителна промяна левичар…
About The Author
