Малгожата Кулбачевска-Фигат, Трансгранични разговори, 1 май 2022 г.
Докато по-голямата част от Европа беше заета с президентската надпревара във Франция, други избори в Европа завършиха с победа на лявоцентристка партия, подкрепяна от НПО-та, над десните хардлайнери. Нещата в Словения ще се променят – но доколко дълбока ще бъде промяната в крайна сметка?
Неотдавна унгарският премиер Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ постигнаха категорична победа на парламентарните избори, оставяйки обединената опозиция далеч назад. На 24 април 2022 г. Орбан сигурно е очаквал позитивни новини от Словения: Янез Янша, един от близките му политически съюзници, се бореше да спечели нов мандат за своето правителство. Янша обаче не постигна успеха на Орбан. 23,5% за Словенската демократическа партия на Янша бяха достатъчни, за да получи двама депутати повече, отколкото на предишните избори. Но 34,5% от гласувалите граждани избраха Движението за свобода – нова партия, ръководена от Роберт Голоб, която обещава зелена трансформация и отворено общество. Всъщност не Янша загуби изборите, Голоб ги спечели. Десният лидер успя да запази същите избиратели, които имаше преди четири години. Той все още се радва на голямо доверие. Не е елиминиран от словенската политика, нито е лишен от шансове да се появи отново в следващата изборна битка. Въпреки това неговият съперник успя да обедини около себе си избирателите, настроени срещу Янша. Голоб убеди дори избирателите социалисти да подкрепят неговия лявоцентристки проект като най-добрия шанс да се спре десницата точно сега.
Несъмнено Роберт Голоб има харизма и визия. За Миха Косовел, граждански активист, базиран в Нова Горица, точно на границата с Италия, образът на Голоб и неговата програма показват нещо ново като качество в словенската политика след години на застой.
„Той говореше за това как ще живеем след десет, двадесет години. Обясняваше как ще еволюира икономиката ни, какви промени трябва да въведем. През последните години не сме говорили за бъдещето по този начин. Може да сме обсъждали регулиране или дерегулиране, но не сме обсъждали какво ще се случи след десет години“, обяснява Косовел.
Той гледа на резултатите от изборите с умерен оптимизъм. И посочва още причини, поради които Голоб е получил голяма част от гласовете в градовете и сред младежите. Макар да е лидер на нова политическа партия, новата звезда на словенската политика е и бивш изпълнителен директор на държавна енергийна компания. Притежава докторска степен по електроинженерство. Когато очертава план за зелена трансформация на Словения, хората му се доверяват като експерт и опитен мениджър по тези въпроси. Не на последно място, в предизборната си кампания той получи голяма подкрепа от групите на гражданското общество. Неправителствените организации, опасявайки се за собствената си сигурност и способност за по-нататъшна дейност в Словения, побързаха да се изправят срещу Янез Янша, преди той да е успял да разруши автономията на неправителствения сектор.
Така колоритна и активна кампания осигури на Голоб хиляди градски, либерално мислещи избиратели. По-ляво мислещите избиратели бяха допълнително привлечени от неговата жилищна програма, тъй като жилищният проблем е важен избирателите не само в Словения, но и за техните австрийски, италиански или хърватски съседи. Липсата на достъпни жилища е само един от тъжните ефекти от действията на словенския свободен пазар: и за това е отговорен и Янез Янша. За разлика от популистките си десни колеги в Полша и донякъде в Унгария, той не включи в програмата си социални програми или помощи.
„Той е класически неолиберал“, обяснява Гал Кирн, политолог, специализиран в югославски и постюгославски изследвания. „Янша е наистина добър в популистката реторика да подклажда недоволството, представяйки се като този, който се бори срещу елита, включително елита на прехода. Той говори на много войнствен антиелитарен, а също и антимигрантски език, който е ценен в селските, по-изостанали райони на страната, близо до границата с Унгария и Хърватия. Освен това той има на своя страна мрежа от местни лидери, напр. кметове на по-малки градове. Това му носи успех, въпреки че икономическата му политика всъщност отслабва собствените му избиратели“, обобщава Кирн.
Политологът признава, че Янша е опитал да подхвърли някои „бонбонки в последната минута“: субсидии за сметките за ток и газ, увеличение на пенсиите. Но очевидно е направил твърде малко и твърде късно.
Към рецептата “агресивен език + локални мрежи” трябва да се добави още един елемент: Янша има подкрепата на мрежа от партийни, десни медии, лансирани с пряката помощ на Виктор Орбан. Не е тайна, казва Миха Косовел, че унгарските пари са били насочвани в Словения през Република Сръбска, чрез различни фондации и частни субекти, за да се даде възможност на Янша да изгради симпатизиращи му новинарски портали и уебсайтове. Медии, чрез които той можеше да изказва на висок глас своите антилеви тиради, обвиненията си срещу „дълбоката държава“ и безмилостните си критики към всички десни съперници. „Всеки път, когато Янша губеше избори, а той губеше доста избори, ставаше по-радикален, говореше на по-брутален език“, припомня Косовел.
Изграждането на собствена медийна мрежа на крайната десница беше една стъпка към властта. Превземането на държавните медии беше друга. Подобно на Качински в Полша и Орбан в Унгария, Янез Янша организира кампания за назначаване на свои поддръжници в държавните медии и държавните културни институции, включително държавните художествени галерии или Музея за съвременна история. В продължение на месеци на официалната информационна агенция на Словения (STA) беше отказвано предвиденото по закон финансиране, като по този начин тя беше доведена до ръба на фалита – защото предлагаше истински новини и репортажи, а не тенденциозно съдържание, благоприятно за правителството.
И все пак всички тези средства не бяха достатъчни, за да блокират мобилизацията около Голоб и неговото движение. Подкрепата за управлениета на Голоб е убедителна, много по-добра, отколкото партията му се надяваше. По време на първото си обръщение към избирателите в изборната вечер, той намекна за тристранна коалиция между Движението за свобода, социалдемократите и демократичните социалисти от партията “Левица” – но скоро разбра, че ще е достатъчно да има само един от тези партньори, за да си осигури парламентарно мнозинство. Дали обаче словенците наистина ще изпитат истинска промяна на политическия курс?
„Роберт Голоб обеща да неутрализира щетите, които бяха нанесени през последните две години по различни начини или в различни министерства. Вярвам, че това ще бъде направено”, обяснява Гал Кирн. Той не се съмнява в искрените демократични и про-човешки убеждения на Голоб. Готов е да се довери и на обещанията му за зелена трансформация.
В сравнение с надигащия се авторитаризъм на Янша, това е явен напредък. И все пак, когато става въпрос за по-широка икономическа визия, започват съмнения. Защото Роберт Голоб не е човек извън системата, както хиляди избиратели бяха успешно убедени. Освен че е бивш изпълнителен директор на държавна енергийна компания, той е много богат човек. Такъв, който с удоволствие би изградил зелен капитализъм, би насърчавал „по-зелени“ компании и здравословен начин на живот, но не би си мръднал пръста да направи по-нататъшни стъпки към зелен социализъм (или нещо подобно). Пробизнес ориентацията на Голоб по време на кампанията му е забелязана и от Миха Косовел. Голоб, казва той, се е застъпвал за по-ниски данъци, правил е ясни стъпки за привличане на средната класа, на бизнес избирателите. Би било грешка да се смята, че партията му е лява. По-скоро тя се вписва в словенската традиция да има силни ляво-либерални партии (по думите на Косовел – „либерални с лява добавка, ако искате“).
Славой Жижек отива още по-далеч, като твърди, че това, което сме видели в Словения, не е победа на добрите демократи над злите десни популисти, а по-скоро успех на „технопопулистите“: движение, което обещава да се грижи за всички хора благодарение на политики, основани на експертност, рационалистичен подход, охлаждане на емоциите и излизане извън рамките на разделението ляво/дясно. Победата на технопопулизма над десния популизъм не е триумф на истинската демокрация, тъй като и двата вида популисти се стремят да „изключат“ истинския политически конфликт: т.е. този, който се основава на материални интереси.
За Жижек най-яркият пример за технопопулизъм, имитиращ демокрация, е френският: Еманюел Макрон и неговата партия, чиито обещания за рестартиране на френската политика в крайна сметка доведоха до брутално потушаване на народните протести. Робърт Голоб със сигурност няма да стигне толкова далеч. Той е наясно с факта, че словенското общество, в своето мнозинство, очаква просоциални политики. Не е случайно, че Словения е единствената постюгославска страна, която не се подхлъзна към национализма и през цялото време имаше силно социалдемократическо течение. На Янез Янша, който е в постюгославската политика открай време, му трябваха икономическа криза, поредица от грешки на политическите опоненти и много търпение, за да дойде на власт. И както показват резултатите от изборите, спечелената от него политическа база не се разрасна – въпреки всичките му усилия.
„Роберт Голоб определено е по-скоро лявоцентристки човек“, казва Гал Кирн, запитан за възможните паралели между Голоб и Макрон . „Той знае, че мнозинството от словенците искат обществена система за здравеопазване и обществена инфраструктура. Също така Янез Янша беше против всички социални партньорства и пренебрегваше синдикатите. Ако Голоб иска да бъде надеждна алтернатива, той трябва да покани тези хора на преговори, да потърси обща позиция.“
И за Миха Косовел Голоб не е политик, чиято алтернатива на десния авторитаризъм включва приватизация на всичко. „Той каза, че залага в близкото бъдеще на общественото здравеопазване. Голоб е против приватизацията на здравеопазването. Обявява се и против ситуации, когато лекари работят в държавни болници, но имат и свои частни практики и се опитват да пренасочват пациенти от държавния в частния сектор. Така че по отношение на здравеопазването той е ляв, без съмнение“, посочва Косовел.
Това, което може да помогне на Роберт Голоб, са международните обстоятелства: виждайки войната в Украйна по границите си, милионите бежанци и пандемията, която все още не е приключила, ЕС едва ли ще окаже натиск върху Словения за икономии, както беше направено с Гърция и други периферни страни преди десетилетие. Освен това програмата за екологичен преход и отказът от руския газ вероятно ще получат подкрепата на ЕС. Така че „технопопулисткото“ правителство има шанс да доведе до положително развитие в живота на словенците. Или по-скоро то е длъжно да го направи. Защото ако не настъпи истинска промяна към по-добро, идва… Янез Янша – по-силен от всякога и все по-добре подготвен в своя анти-елитистки дискурс.
И двамата словенски събеседници са единодушни по този въпрос: Янша ще се бори за властта и ще продължи да мобилизира своите избиратели, които не спечелиха по време на прехода или се чувстват пренебрегнати от сменящите се правителства. Тези пренебрегнати избиратели са игнорирани и от партиите, които се стремяха да предложат дори нещо повече от „технопопулизма“ на Голоб. Нито либералната опозиция, нито левицата, нито демократичната социалистическа партия „Левица“, не достигнаха до избирателите в селските райони или малките градове, обяснява Кирн. Той изтъква съществените екологични проблеми на извънградската Словения:
„Градовете разполагат с наистина добре функционираща социална инфраструктура. Но в селските райони няма нищо. Там се изхвърля боклука от нашите градове. Има замърсяване. Има големи фабрики и липса на чиста вода. И въпреки това левите партии не отиват там с предложения за решения. Те се борят за градските избиратели, а селските райони оставят на десницата и католическата църква.“
Предприемането на стъпки за постигане на равенство и по-добър живот за хората извън градовете, осигуряването на добро ниво на обществените услуги, овластяването на онеправданите, ще бъдат сред ключовите задачи на това правителство. Важно е, че Роберт Голоб е посрещнат с доверие и надежда не само сред образованите градски жители Ако погледнем избирателната карта, ще видим, че във всяка една словенска област печели партията на Голоб, въпреки че навсякъде селското население е по-многобройно от градското. Нещо повече, мобилизацията сред селските избиратели беше най-голяма. Сега жителите на тези райони се надяват на промяна.
Ако надеждите не се оправдаят, има политик, който е готов да капитализира недоволството и той е добре известен. Затова овластяването на онеправданите остава най-добрият – и вероятно единственият – начин за укрепване на демокрацията. И за даване на пример на други в региона.
