Две жени, ръководещи Париж – едната града, другата неговия регион – са кандидатките на две исторически партии, които според социологическите проучвания нямат шанс в предстоящите на 10 април президентски избори във Франция. Кметицата на столицата – социалистката Ан Идалго, стои в сондажите на около 2%, а президентката на Парижкия регион, най-големият във Франция с 10 милиона жители – консерваторката Валери Пекрес – варира между 9% и 10%.
Френската социалистическата партия и „Републиканците”, както се преименува бившият Съюз за народно действие (UMP) на експрезидента Никола Саркози, в недалечното минало бяха водещи сили и при излъчването на президенти, и в Националното събрание на Петата република. Докато преди пет години Еманюел Макрон не взриви хегемонията им, разкъсвайки на парчета ФСП и разбивайки консерваторите. През 2017 г. либералът Макрон, поупражнил се като министър на икономиката при президента социалист Франсоа Оланд, реши да стартира своя собствена формация – „Републиката напред”, и да се състезава за президент. Така остави извън играта Оланд, който пък се отдръпна назад и де факто обезглави партията си точно преди тогавашните избори.
Двупартийността беше изядена от Макрон през 2017-та
Макрон не само победи на онези избори срещу Марин льо Пен, взимайки на втория тур 66% от гласовете, но пътьом разпердушини двупартийността. Доста от най-либерално настроените социалисти тръгнаха с Макрон. Други завиха по-наляво, към Жан-Люк Меланшон. Който, впрочем, в анкетите преди сегашните избори на 10 април е на трето място с 15% подкрепа.
„Моля социалистите да не навеждат глави, да се гордеят… Тази страна нямаше да е същата, ако не бяхме тук“, заяви Ан Идалго на един от митингите в кампанията в Лиевен (Па дьо Кале). Тя още държи на наследството на ФСП във Франция, чиято ДНК е немислима без 14-те години на Франсоа Митеран в Елисейския дворец (1981-1995). Но краят на онази ера вече е настъпил.
„Президентските избори имат все по-разрушителен ефект върху политическата система. Включително защото на предишните избори Макрон умишлено се стремеше към това – той положи много усилия, за да сложи край на тази система“, обяснява проф. Фредерик Матонти, преподавателка по политически науки в Сорбоната и авторка на книгата „Как се превърнахме в реакционери?”. Макрон съблазни забележителни фигури и от двете страни – кметове, депутати и министри. Като например социалиста Жан Ив льо Дриан, който днес е негов външен министър, или консерватора Едуар Филип, кмет на Хавър, който беше министър-председател от 2017 до 2020 г. След привличането на тази тежка категория последва и офанзивата към Националното събрание. Днес социалистите имат 30 депутати от общо 577, а през 2012 г. бяха 295. Републиканците имат 100 при 194 през 2012 г.
Според Мантони обаче сме изправени пред парадокс. Историческият неуспех, който традиционните партии преживяват на президентските избори, е в пълен разрез с доброто им представяне при вотовете на местно и регионално ниво. От тринадесетте столични общини социалистите управляват в пет, а консерваторите в седем, като само един центрист допълва картината. Партията на Макрон „Републиката напред” не управлява в нито една от тях, нито пък крайната десница на Марин Льо Пен. А именно Макрон и Льо Пен са двамата фаворити да стигнат до балотаж в сегашните президентски избори.
Социалисти и еколози: „Обичам те – не те обичам”
Това кръвопускане, причинено от Макрон, не е единственото обяснение защо Ан Идалго е толкова ниско в анкетите. „Социалистическата партия е катастрофа, ние сме в задънена улица“, казва Мантони, за която Ан Идалго не е лош кандидат, а по-скоро е сгрешила, че иска да играе сама, отказвайки се от съюз със „Зелените”. Техният кандидат-президент Яник Жадо има 6% подкрепа, тройно повече от социалистката. „Имаше добра динамика на единство, която беше изградена по време на европейските и регионалните избори. Налице беше сближаване между ФСП и „Зелените”. Но тази тенденция беше нарушена, защото някои сметнаха, включително Идалго, че социалистите са способни да спечелят без „Зелените”, така че бе предпочетена самостоятелна кандидатура“, сочи Мантони.
Консерваторите: „Ние не се продаваме“
Депутатите консерватори се опитват да запазят единство, поне за пред публиката, около своята кандидатка Валери Пекрес – първата жена от партията, която се кандидатира за президент. „Тя успя да пробие в една много доминирана от мъжкото начало партия, но е факт, че се изявява като десен лидер отскоро, а и не е била облагодетелствана от символичната наследственост, както беше с Никола Саркози“, обяснява Емилиен Уар-Видал, политолог и експерт от френската десница.
С оглед слабите шансове, които има кандидатурата на Пекрес, останала в застой под 10%, изкушението на консерваторите да се примирят с Макрон ги тласка към огромни вътрешни напрежения. Ако през 2017 г. дясната партия започна да се пропуква, този път изглежда, че сред редиците ѝ е настъпила паника. Сякаш сме във втория акт на план за разпадане на „Републиканците”.
Наскоро депутатите консерватори публикуваха своя позиция във вестник „Le Figaro”, в която посочват: „Ние не можем да се разтворим нито в мнозинството, олицетворявано от Еманюел Макрон, нито в крайната десница“. Но това становище има генезис. Според „France Info” инициативата е дошла от депутата Оливие Марли, чийто оригинален тест съдържа и фразата „Ние не се продаваме“. Тя обаче е изчезнала от публикувания вариант. Наред с това, както посочва „France Info”, някои депутати са разстроени, че бившият президент Никола Саркози не е обявил публично подкрепата си за кандидатката на консерваторите.
Това е положението, в което се намират тези две исторически партии, които години наред предопределяха хода на френската политика. Днес те рискуват да станат маргинални или дори, ако макронизмът успее да разкъса напълно консерваторите, да изчезнат като алтернативна на управлението. Все пак според Мантони настоящото изпитание чрез урните не е задължително да предизвика фатални последици. „Преди около четири или пет години казвахме, че германската социалдемокрация е мъртва, че никога няма да се възстанови. А сега германският канцлер [Олаф Шолц] е социалдемократ“, припомня преподавателката от Сорбоната. Сондажите винаги са само приблизителна прогноза, а и грешките им не са редки. Но ако анкетите се окажат верни, и ФСП, и „Републиканците” ще се оттеглят при второстепенните персонажи.
