Ан Идалго, която е кметица на Париж от 2014 г. насам, на 12 септември т. г. издигна официално кандидатурата си за предстоящите през април догодина президентски избори във Франция. Идалго, която е родена преди 62 г. в Сан Фернандо, Кадис, Испания, обяви решението си в реч, произнесена в неделя на митинг на Френската социалистическа партия в пристанищния район на нормандския град Руан на брега на Сена.
В словото ѝ, произнесено на фона на френския национален флаг и знамето на ЕС, без никакви партийни символи на ФСП, имаше малко идеология, но много екологични, феминистки и социални акценти. „Готова съм. Реших да бъда кандидатка за президентския пост на Френската република,” заяви Идалго, заобиколено от други кметове от нейната соцпартия.
Тя се зарече да сложи край на „презрението, арогантността, високомерието”, които според нея характеризират управлението на настоящия президент Еманюел Макрон. Тези явления според нея са съчетани и с концентрацията на власт в едно-единствено лице, откъснато от същинските проблеми на страната. Идалго противопостави на този подход друг модел, който иска да лансира – на „общностен живот и уважение”.
Официалното ѝ кандидатиране не е изненада. То следва неизбежните за всеки кандидат стъпки. Същата вечер Идалго даде интервю на обществената телевизия „France 2”, а тази седмица ще излезе нейната книга „Една френска жена” – също задължителен елемент за всеки претендент за президентското кресло. Предстои и вътрешен вот във ФСП да ратифицира кандидатурата на Идалго, вече подкрепена от партийното ръководство – за разлика от алтернативната кандидатура на Стефан Льо Фол, бивш правителствен говорител и ексминистър на селското стопанство.
„Длъжни сме да преобразим нашия начин на живот и нашата икономика, защото планетата е единственото ни убежище и извор на живот,” заяви Идалго в недеяа. Тя обърна специално внимание и на жените: „Искам онези майки, които сами отглеждат децата си, да не се оказват превърнати в прекариат, да не са изоставяни на несигурността. Тези жени, които живеят трудно и са по-зле платени от мъжете, ще получат най-после пълно равноправие и пълноценно заплащане”.
Кметицата на Париж е внучка на репресиран от франкистката диктатура в Испания и дъщеря на испански икономически емигранти, които се установяват във Франция, когато тя е 2-годишна. Придобива френско гражданство по свой избор. Сега, с впускането си в президентската битка, тя предприема една доста несигурна авантюра. Сондажите, предшестващи обявяването на кандидатурата ѝ, предричаха само около 10% подкрепа за нея – доста далеч от първите позиции, които биха дали възможност за участие в балотаж. Вече месеци наред социологическите проучвания сочат Макрон и лидерката на крайната десница Марин Льо Пен като основни съперници в двубоя за поста на държавния глава догодина. А като фаворит изпъква Макрон.
Но все пак ненадейният възход на самия Макрон при предходните президентски избори във Франция сочи, че никакви изненади не са изключени. Тогава никой не взимаше насериозно Макрон отначало. А накрая именно той спечели.
Така че сега някои предричат в близките дни и бърз ръст в популярността на Идалго, след като тя вече официализира кандидатурата си.
Но парижката кметица има и други препятствия по пътя си – като разединението сред френската левица например. Левичарската „Непокорна Франция” си има свой кандидат – Жан-Люк Меланшон. Партията „Европа и екология/Зелените” е насред свои вътрешни първични избори. А ФСП, която бе на ръба на оцеляването си през 2017-та, когато нейният кандидат взе едва 6% и нещо, сега много се надява да е открила в Идалго своето спасение.
Франко-испанката е далеч от онази порода политици, които от малки виждат в огледалото образа си на бъдещ президент. Ако тя сега спечели, ще последва стъпките на Жак Ширак, който също е бил кмет на Париж преди да оглави държавата. Освен това Идалго би могла да стане първата жена на върха на Френската република, а и първият неин държавен глава, роден в чужбина.
Тя е умерена социалдемократка, европеистка, защитничка на светската държава по френски – тоест, отличава се от Меланшон и от някои еколози, които често са обвинявани в прекалена търпимост към ислямизма. Но именно затова ще ѝ е трудно и да привлече гласове от тези сектори (на Меланшон и еколозите) – нещо, което е задължително условие, ако иска да се представи като обща кандидатка на левицата и да съумее да се класира за балотажа.
Откакто стана кметица на Париж (пост, на който ще остане и по време на президентската кампания) през 2014 г., Идалго преживя предизвикателствата на ислямистките атентати от 2015 г. и даде старт на една екологична революция в Париж. Тя обточи с пешеходни зони бреговете на Сена и съдейства изцяло за „експлозията” на велосипедния транспорт по време на пандемията. С това обаче предизвика недоволството на много автомобилисти. Срещу нея се сипят и критики за мръсните улици и понижената сигурност. През 2018 г. имаше напрежение и около отстраняването на нейния заместник Бруно Жулиар, който я обвини в неефикасно управление и липса на скромност. Все пак през 2020-та тя бе убедително преизбрана на кметския пост.
В започващата си сега кампания Идалго ще набляга още на уважението към природата и човешкия живот, към правото на достойна смърт. Ще настоява за подобаващо заплащане за всички, работещи „на първа линия” в условията на пандемията, ще брани правата на мигрантските деца, страдащи от дискриминация.
„Искам да започнем да слагаме край на презрението, арогантността, високомерието от страна на онези, които зле познават нашия живот, но взимат решения за него, далеч от нас, над нас и без нас,” каза Идалго на митинга в Руан. Стана ясно, че има предвид управлението на Макрон, макар да не го посочи изрично. Тя не спомена и бунтовете на „жълтите жилетки”, които също дълбоко белязаха с масово недоволство това управление. Но беше достатъчно красноречива, за да предизвика желаните алюзии: „Всичко това поражда толкова гняв, толкова безредици, толкова много несправедливости, които тровят страната, които подхранват недоверието и в крайна сметка подкопават демокрацията. Петгодишният период, който приключва, трябваше да обедини французите, а ги раздели както никога досега”.
Идалго ще разчита на подкрепата на другите кметове социалисти в градовете, смятани за „крепости” на ФСП. Тя предлага вместо централизация, повече права за местната власт. Вместо концентрация на решенията в Елисейския дворец, повече обсъждания и диалог със социалните партньори и с „Франция на териториите” (на местните власти).
Звучи добре, но все пак Идалго е идентифицирана с Париж – а той е символ точно на централизацията във Франция и на дълбоките разделения между богатите големи френски градове от една страна и малките и средните от друга, като втората група винаги е в по-ощетено положение. Пътят ѝ към Елисейския дворец ще е стръмен…
