Докато в нашия край на света лягаме и ставаме със свити сърца заради пламтящата до нас война, на „обратната страна на планетата” – в далечно Чили, мнозинството от хората са обзети от светъл оптимизъм и се радват, вярвайки, че родината им се обръща към нов, по-хуманен етап в развитието си. Надеждите се свързват със започналия на 11 март мандат на най-младия президент в историята на страната – 36-годишния Габриел Борич, който триумфира в изборите през декември.
Само преди десетилетие – през 2011-та, той бе един от най-популярните лидери на тогавашната мащабна студентска стачка, причинила първата дълбока пукнатина в наложения още от диктатурата на Пиночет неолиберален модел. При избухването на масовите протести в Чили срещу същия този модел през октомври 2019 г. Борич вече беше ляв депутат, също както и ключовите му съратници от студентската стачка. Именно Борич съумя тогава с упорити преговори и совалки, донесли му и нападки, да намери баланса и конструктивния компромис между кипналата с най-радикални искания улица и първоначално отхвърляната като партньор „традиционна” политическа класа в парламента. Усилията тъкмо на Борич и съмишлениците му постигнаха изработването на законова рамка за започване на процес по обновяване на Чили – първо с референдум, който реши Пиночетовата конституция да се замени с нова и тя да бъде изработена от специално избран Конституционен конвент, а после и с изборите за този Конвент, в който убедителна победа спечелиха левите и независимите кандидати с гарантирано представителство и на всички коренни народи.
Продължение на този процес станаха и президентските избори, които с победата на Борич с над 55% от гласовете затвърдиха ясната обществена тенденция към дълбоки промени в Чили. Борич победи като кандидат на лявата коалиция „Подкрепям достойнството”, включваща неговия Широк фронт и Чилийската комунистическа партия. На балотажа за него масово гласуваха и социалисти, и християндемократи, а тези две партии, участвали чрез обединението си „Съгласие” в предишни управления, също бяха мишена на кипналите прз 2019-та протести. Защото през 30-те години куца чилийска демокрация, последвала диктатурата, не бяха посмели да пипнат наследения неолиберален модел и бяха трупали неравенства и несправедливост. Но пред лицето на настървената срещу Борич крайна десница все пак беше постигнато максимално широко обединение, което да осигури победата му и да гарантира, че подетите промени няма да бъдат саботирани.
Не бива да се забравя и още един много силен елемент в Чили – острата обществена нужда да се изчисти най-после гнойта от раните на диктатурата, да се извади на показ цялата истина за репресиите и жертвите, да се въздаде справедливост на палачите. А също така и да бъде възстановена целостта в разкъсаната тъкан на демократичната приемственост, да се съживи наследството на онази мирна чилийска социална революция, която бе разстреляна с преврата на Пиночет на 11 септември 1973 г. Ненапразно по време на протестите в края на 2019-та, когато човешко море заливаше улиците на чилийските градове, най-често се повтаряха като пророчество думите на легендарния президент социалист Салвадор Алиенде, изречени от него в последното му радиообръщение към народа от бомбардирания от военните президентски дворец „Ла Монеда” в Сантяго: „Трудещи се от моята родина! Вярвам в Чили и в неговото бъдеще! Други хора ще надмогнат този мрачен и горчив момент, когато предателството се опитва да се наложи. Бъдете сигурни, че рано или късно отново ще се отворят широките булеварди, по които ще тръгне свободният човек, за да гради по-добро общество”.
На 11 март привечер, след като преди това през деня положи официална президентска клетва в тържествената зала на Сената в пристанищния град Валпараисо (там още навремето Пиночет пренася двете камари на парламента, за да не му се „пречкат” в Сантяго), а после обядва с официалните делегации за инаугурацията в съседния курорт Виня дел Мар, Борич пристигна в Сантяго, директно в „Ла Монеда”, кацайки с хеликоптер. Площадът пред президентския дворец, където има и паметник на Алиенде, бе изпълнен с човешко множество, очаквало през целия ден новия държавен глава. И именно пред тези хора, посрещнали го със скандирания „Борич, приятелю, народът е с теб!”, той произнесе първата си президентска реч – от един от балконите на „Ла Монеда”.
Силното вълнение заради историческия момент пулсираше и на площада, и в пламенните думи на довчерашния студентски лидер, който в един момент трябваше дори да свали очилата си от насълзените си очи. Словото му бе изпълнено с послания за единство между народ и правителство в трудните задачи, които предстоят – преформатиране на отличаващата се с едни от най-високите нива на неравенство в света държава в социална, защита на гражданските права на хората, достъпно образование и здравеопазване, достойни пенсии, справедливост за жертвите на диктатурата и т. н. „Вие, народът на Чили, сте главните герои в този процес. Нямаше да сме тук, ако не бяхте вие!”, подчерта Борич. Той завърши речта си, припомняйки легендарните думи на Алиенде: „Както предрече преди почти 50 години Салвадор Алиенде, ние отново отваряме, скъпи съотечественици, големите булеварди, по които да тръгне свободният човек, свободният мъж и свободната жена, за да гради едно по-добро общество. Продължаваме. Да живее Чили!”
Още през януари Борич представи своите министри, с които ще работи за промяната. 14 от тях са жени, а 10 – мъже.
В кабинета има емблематични фигури. Ключовият пост на вътрешния министър е даден на 35-годишната лекарка Иския Сичес, оглавявала до ноември м. г. Медицинската колегия на Чили. Съратничка на Борич от студентските борби, тя напуска позицията си в Колегията, за да оглави неговия предизборен щаб преди балотажа – и по всеобщото признание на екипа му именно нейната всеотдайност в организирането на обиколките му из цялата страна му осигуряват убедителната победа на вота.
Постът на военния министър пък се заема от Мая Фернандес Алиенде – 50-годишната внучка на Салвадор Алиенде, оглавявала по-рано Камарата на депутатите.
Мая е дете на Беатрис (Тати) Алиенде, средната от трите дъщери на президента, която е била и негова техническа помощничка. Тати е бременна с брата на Мая – Алехандро, когато е извършен превратът. Сутринта на 11 септември се намира заедно с баща си в „Ла Монеда”, но той я принуждава да си тръгне преди да започне бомбардировката. След това Тати емигрира в Куба, откъдето е мъжът ѝ – дипломат и агент на кубинските служби. В Хавана се ражда Алехандро, там израства и Мая преди да се върнат в Чили след падането на диктатурата. Но децата растат без майка си – Тати се самоубива в Хавана през 1977 г., неспособна да понесе случилото се с Чили…
„Дясна ръка” на Борич в новото чилийско правителство ще е близкият му приятел и също водещ деец на студентската стачка от 2011 г. Джорджо Джаксън, водач на най-голямата партия в Широкия фронт – Демократична революция. 35-годишният Джаксън става сега генерален секретар на президентството с ранг министър – позиция, аналогична на премиерската при президентските системи.
Другото много популярно – и красиво – лице от ръководителите на студентската стачка отпреди десетилетие е 33-годишната комунистка Камила Вайехо, която сега става говорител на новото чилийско правителство. Още навремето американска класация я беше определила като една от „най-перспективните” жени политици в света.
В кабинета на Борич има 7 министри, които са под 40 години, четирима са между 40 и 49 г., 13 са на повече от 50 г. Още когато го представяше през януари т. г., той го нарече „микс между младост и опит”. Определено има и политически „микс”. За министър на финансите например е определен Марио Марсел – икономист от истаблишмента, доскорошен шеф на Чилийската централна банка, натрупал и международен опит в ОИСР и Междуамериканската банка за развитие, свързан с управленията на „Съгласие” и трудно определим като ляв. Но е очевидно, че за да има поне начален мир с едрия индустриален и банков капитал, който ще се опитва да социализира, Борич се нуждае и от такива компромисни фигури в екипа си.
Както посочи младият президент в речта си от „Ла Монеда”, целта на неговото управление е да „отиде далеч”, но точно затова вървенето щяло да е бавно.
Очакванията на всички са големи, емоциите са с високи градуси, чилийците преживяват влизането в президентския дворец на младия юрист с хърватски корени, роден в най-южния град на страната – Пунта Аренас, като отваряне на нова страница в историята на страната. Сигурно няма да им е лесно, грешки и разочарования едва ли ще липсват, но дано този път поне бъдат оставени на мира да продължат по „широките булеварди” към мечтата за едно по-добро общество.
About The Author
