Днес всички очи са вперени в ужаса на войната пред нас. Тя разделя не само воюващите, тя разделя и нас, които засега имаме късмета да я наблюдаваме отдалече.
Но отвъд развитието на войната и опитите за преговори, би следвало да си зададем един въпрос: В какъв свят искаме да живеем, когато тази война свърши? Искаме ли да живеем в свят, в който мирът е възможен, или в свят, в който бруталната конфронтация на глобалните сили поддържа постоянен режим на експанзия и стремеж към доминация?
Можем ли да помогнем на мира? И как да попречим на войната да продължава?
Незабавна деескалация
На първо място сме длъжни да призовем за деескалация, включително на говоренето за войната.
Човешкото страдание не може да бъде политически инструмент, не може да бъде терен за ожесточаващо се говорене. Защото ожесточението само подхранва войната.
Нужно е да заменим културата на войната с култура на мира. Включително по начина, по който говорим за войната.
Културата на войната възпроизвежда и задълбочава конфликтите. Тя подхранва измамното разделение между печелещи и губещи. Тя конструира непреодолим антагонизъм между „нас“ и „тях“. Културата на войната поляризира обществата и дехуманизира другия.
Културата на мира е ориентиран към решения, които са в полза на хората. Тя е култура на уважението и съгласието.
Културата на войната ограничава „разговора“ единствено върху това, „кой е агресорът” и как може да бъде спрян.
Културата на мира задава въпроса какъв е проблемът и как той може да бъде разрешен така, че да не страдат хората.
За културата на войната светът е разделен на абсолютното добро и абсолютното зло.
Културата на мира позволява да признаваме нашите грешки и да уважаваме позициите на другия.
Културата на войната произвежда и възпроизвежда диктатури.
Културата на мира има шанса да роди демокрации.
Човешките животи, жертвите на тази ужасяваща война ще се множат с всеки ден, в който всички заедно не работим за намаляване на това напрежението.
Затова зовем за мир! Мир преди всичко и на всяка цена. Дори и той да изглежда нереален или далечен днес, дори и да звучи наивно, дори и да коства загуби на пари.
Отговорът на насилието с насилие само би ни вкарал в спиралата на безкрайната омраза. Нужни са дипломация и санкции, които да не наказват невинните. Спиране на финансирането на войната, включително чрез офшорните зони и лесно натрупаните капитали. Забрана на частните армии и на паравоенните формирования. Преследване на военните престъпления. Гарантиране на справедливо правосъдие в името на жертвите.
Международната общност трябва недвусмислено да покаже, че осъжда руската инвазия, което не означава, че опитите за диалог трябва да спрат. Решенията трябва да се търсят в рамките на ООН и ОССЕ, но ЕС и НАТО следва да имат активна роля.
Съпротива срещу войнствения дискурс
Яростната надпревара в употребата на най-крайни квалификации за участниците в конфликта подхранва ожесточаването на самия конфликт. Натискът „да се заеме категорично страна“ затъмнява разбирането на една сложна ситуация.
Няма съмнение кой е агресор и коя е жертвата, но заедно с това не трябва да се разрушават всички мостове. След войната руснаци и украинци отново ще живеят заедно. След войната ние, в България, отново ще живеем заедно.
Справедливата защита и борбата за човешките животи, и то срещу агресията на една брутална форма на империализъм, не трябва да води до ескалиране и апологетика на друга брутална форма на империализъм.
Всяка война засилва политическата и икономическата власт на военнопромишления комплекс, но да не забравяме предупреждението на Айзенхауер към американците да не допускат това да разруши демокрацията. Всяка война облагодетелства било някои едри корпорации на Запада, било олигарсите на Русия.
Защитата на мирното население на Украйна, както и достойният живот на руските граждани, които сa против тази война, следва да бъдат приоритет за всички нас, без значение от другите ни политически, обществени или лични нагласи.
Но именно заради това не трябва да настояваме за още оръжие, не трябва да ожесточаваме говоренето, да заплашваме и унижаваме други хора. Далеч не всички руснаци подкрепят войната на Путин. Но всички бягащи от война са бежанци, на които дължим помощ, независимо дали са родени в Украйна, Европа, Африка или Близкия изток.
В този момент повече от всякога трябва да осъзнаем, че всяко действие или говорене, което не е в посока на намаляване на военното напрежение, помага за неговото ескалиране.
За тази цел нека поискаме заедно:
- Незабавно спиране на агресията в Украйна и на военните действия! Сега!
- Веднага да започнат сериозни и насочени към мир преговори!
- Премахване на офшорните зони и другите безконтролни финансови източници на войните!
- Забрана на частните армии и полулегалните паравоенни формирования!
- Международен контрол върху оръжейната търговия и върху въоръжаването!
- Връщане към мерки за военно доверие в Европа!
И накрая да не забравяме думите на Жан Жорес: „Няма как да сe отървем от войната чрез воюване“.
Антоний Тодоров, политолог
Страхил Делийски, политолог
Стефан Георгиев, социолог
About The Author
