В началото на февруари двадесетина американски командоси от „Делта Форс“ нахлуха в град в Северозападна Сирия, близо до турската граница, за да задържат ръководителя на „Ислямска държава“ Абу Ибрахим ал-Хашими ал-Курайши. Той се самовзриви, точно както направи и предшественикът му Абу Бакр ал-Багдади през 2019 г. по време на подобна операция на американските сили за специални операции в близък район. И двамата джихадистки лидери потърсиха убежище в северната провинция Идлиб, контролирана от Хаят Тахрир аш Шам (HTS) – бивш клон на Ал Кайда, който твърди, че се е реформирал в ислямистка националистическа сила.
От 2015 г. насам Съединените щати са убили десетки лидери на Ал Кайда и Ислямска държава в Идлиб, често при удари с дронове. Присъствието на високопоставени лидери на „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ в последния сирийски анклав, контролиран от бунтовниците, потвърждава, че Идлиб се е превърнал в предпочитано скривалище за остатъците от всички видове сирийски джихадистки групировки.
През 2011 г. лидерът на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен беше открит укрит в Аботабад, Пакистан. Тогава се смяташе, че южноазиатската страна е убежище на бойци на Ал Кайда и талибаните, повечето от които са били обучени в медресета в страната. Сега изглежда, че Идлиб е заменил Пакистан като предпочитано убежище на терористите. И това повдига въпроса какво – ако изобщо нещо – трябва да се направи по въпроса.
Съединените щати могат да продължат да подкрепят статуквото в Северна Сирия – а именно по-широкия контрол на Турция над региона, съчетан със свободата на Америка да извършва антитерористични рейдове и въздушни удари. Алтернативно Вашингтон може да разработи стратегия за ново регионално споразумение заедно с Русия, което отново да постави Идлиб под контрола на сирийското правителство. Наличието на голям брой джихадисти на тази територия може да наклони изчисленията на САЩ към второто решение – и срещу доминиращите бунтовници в региона.
Въпросната бунтовническа групировка HTS твърди, че се бори с клетките на „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“, и е възможно както Багдади, така и Курайши да са се промъкнали през пролуките и да са намерили убежище в Идлиб без знанието на групировката. Някои анализатори предполагат, че HTS може да се превърне в съюзник на Съединените щати срещу „Ислямска държава“. Други обаче са по-скептични към групировката, като предполагат, че е много малко вероятно бунтовниците да не са знаели за местоположението на лидера на „Ислямска държава“. Съобщава се, че той е живял в близост до контролно-пропускателен пункт на HTS и турски военен пост.
Съществува и твърдо убеждение, че редовите членове на HTS подкрепят екстремистите. Репутацията на групировката е допълнително опетнена от обвиненията, че редовно атакува продемократични бунтовници и често отвлича и измъчва активисти, юристи и журналисти, които говорят срещу нея.
HTS твърди, че е прекъснала връзките си с “Ал Кайда” и се представя за легитимен ръководен орган на близо 3 милиона сирийци, и се опитва да покаже, че е способна да бъде алтернатива на режима на Башар Асад. Свързаното с групировката “правителство на спасението” контролира предоставянето на образование, здравеопазване и други услуги. HTS се е преустроила по подобие на талибаните като националистическа ислямистка антирежимна сила и отчаяно се стреми да бъде приета от международната общност.
Джеймс Джефри, специалният пратеник за Сирия при бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, виждаше в HTS инструмент за оказване на натиск върху Асад и дори откри канали за връзка с групировката чрез посредници в неправителствени организации и сред журналисти. Миналата година Джефри заяви в интервю за PBS, че макар групировката да остане в списъка на терористичните организации, тя не е в списъка на целите на Съединените щати. „Съединените щати са съсредоточени върху политиката си в Сирия, която е основно за оказване на натиск върху режима на Асад. Така че направете си изводите сами“, каза той.
Администрацията на наследника на Тръмп Джо Байдън обаче признава, че някои от предишните цели на САЩ – включително замяната на Асад – вече са напълно нереалистични. Но политиката на Байдън по отношение на HTS все още не е ясна. Дали правителството на САЩ ще се обърне към една джихадистка организация, която уж е местна, и ще си партнира с нея срещу глобалните джихадисти? Или ще гледа на групировката като на част от проблема? „Не мисля, че в Съединените щати има широка подкрепа за ангажиране с HTS“, казва пред Foreign Policy Аарон Стайн, директор на изследователския отдел в Института за външнополитически изследвания. „Мисля, че общата оценка е, че HTS е съставена от джихадисти, които имат американска кръв по ръцете си“, добави той.
Експертите смятат, че последните събития по-скоро ще разбият надеждите на групировката. Даниел Милтън, директор на изследователския център за борба с тероризма към Военната академия на САЩ, заявява, че фактът, че двама от лидерите на „Ислямска държава“ са се укривали в Идлиб, „би трябвало да ни накара да преосмислим начина, по който мислим за връзките между тези групи (HTS, „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“)“. Джошуа Ландис, ръководител на Центъра за близкоизточни изследвания към Университета в Оклахома, отбелязва, че при администрацията на Тръмп САЩ са смятали, че HTS увеличава влиянието на САЩ върху Асад и го лишава от територия, но добавя: „Това схващане може да се промени сега, когато вторият халиф на ИДИЛ бе притиснат в ъгъла и убит в провинция Идлиб.“
Признанието, за което копнее HTS, изглежда е отложено, може би за неопределено време, тъй като северозападната част на Сирия се превръща в убежище за бойците на „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. Но администрацията на Байдън засега няма визия за това как да накара Асад да се съгласи с децентрализирана структура на властта в северозападната част на страната и да се стреми към прекратяване на продължаващия от десетилетия конфликт.
В северозападната част на страната политиката на САЩ е да улеснява предоставянето на хуманитарна помощ на 3 милиона вътрешно разселени сирийци чрез Съвета за сигурност на ООН, като същевременно оставя Турция да управлява всички видове бунтовнически групи. „Съединените щати се стремяха да договорят сделки quid-pro-quo с Русия, за да избегнат ветото на ООН върху хуманитарната помощ, като същевременно подкрепяха политиката на Турция, ориентирана към статуквото, с надеждата да подобрят влиянието на Анкара в преговорите ѝ с Москва както по хуманитарни, така и по военни въпроси“, казва Арон Лунд, сътрудник в Century Foundation и изследовател в Шведската агенция за отбранителни изследвания. „Но това е неудобна ситуация, тъй като политиката на САЩ и Турция е диаметрално противоположна на други места в Сирия“, допълва той.
Турция координира действията си и си сътрудничи с HTS, която е в състояние да контролира територия, която Турция смята за важна опора, за да наблюдава и предизвиква кюрдските сили. Но Турция не преследва нито “Ал Кайда”, нито “Ислямска държава”. Сирийски бунтовник от умерената Свободна сирийска армия заявява пред FP, че няма друго решение за Идлиб, освен да се елиминират всички видове ислямисти. „Скоро всички тези ислямисти ще бъдат изтребени, защото няма решение в Сирия с тяхното присъствие. Това е само въпрос на време“, каза той при условие за анонимност. Това би бил идеалният сценарий за Съединените щати, но никой не вярва, че “умерените” бунтовници могат да победят дисциплинираните кадри на HTS.
Салех Мослем, политик от доминиращата в Източна Сирия кюрдска фракция Партия на демократичния съюз, заявява пред Foreign Policy, че според Сирийските демократични сили, съюзници на Америка във войната срещу „Ислямска държава“, повечето от стотиците бойци на групировката, които наскоро нападнаха затвор в Хасака, са преминали от контролирания от HTS северозапад, за да освободят съратниците си. „HTS са останки от ИДИЛ“, твърди Мослем. Тези кюрдски сили и Турция – и двете съюзници на САЩ – са заклети врагове. Кюрдските войски обаче платиха с кръв във войната срещу „Ислямска държава“, чиито остатъци сега се възстановяват в Идлиб. „HTS трябва да бъде ликвидирана“, казва Мосюл. „Силите на САЩ също трябва да се насочат и срещу HTS.“
Ако Съединените щати все още не са наясно какви са приоритетите им в Северна Сирия, това не е случайно. Съединените щати никога не са имали предвид крайна цел за Сирия, вероятно защото никога не са се интересували от това, но и защото не е ясно как някой трябва да се ориентира в лабиринта от непреклонни участници. Ясно е, че не работещо е решение американските войски да останат завинаги в Сирия, за да осигурят буфер на кюрдските си съюзници или да преследват джихадистите, които се крият в Идлиб. Но Съединените щати биха могли да ангажират по дипломатически път турците и руснаците с надеждата да убедят съответните си съюзници да смекчат очакванията си и да намерят дългосрочно решение за останалите региони.
Засега това изглежда твърде непосилна задача за администрацията на Байдън, която вместо това още повече стесни фокуса си към краткосрочните цели, които смята за постижими. Засега присъствието на Вашингтон в Северна Сирия ще остане съсредоточено върху хуманитарната помощ, антитерористичното наблюдение и въздушните удари срещу “Ал Кайда” и “Ислямска държава”.
About The Author
