За 30 години не остана държавно имущество, което не е ограбено или използвано за частни цели, затова сега новите печеливши във властта се насочиха към единственото, което ни е останало – културното наследство. Депутатът Пламен Николов от „Има такъв народ“, бизнесмен с опит в правенето на проекти, и още 22-ма негови колеги внесоха в парламента проектозакон за „старите столици на Република България“. Проектът се отнася за градове, които според вносителите са били български средновековни столици – Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, Видин, Силистра и Никопол.
Преди да се занимаем с историческата компетентност на 23-мата, ще посоча, че проектът им в общи линии повтаря текстове от действащия Закон за културното наследство, но… с няколко съществени разлики. Първата е, че „държавната политика“ за опазване и развитие на посочените градове според проекта вече не е държавна, а се предоставя на общините и на техни органи. Втората: за разлика от Закона за културното наследство, тук никъде не се споменава за основната дейност, свързана с историческите ценности – археологическото проучване. Целият проект е подчинен единствено на целите на туризма и на усвояването на европейски пари по различни програми и е обвързан основно със Закона за туризма. Накратко казано, става дума за това, как да се използват за частни цели знаковите обекти на българското културно-историческо наследство, най-проучените, най-обгрижените от държавата досега и най-готови за „експлоатация“.
Пак пред скоби, трябва да отбележим, че никъде в българските закони няма термин „стари столици“. Според Закона за културното наследство, средновековните градове Плиска, Велики Преслав и Велико Търново са археологически резервати. Според Конституцията на страната, природните и археологическите резервати, определени със закон,
са изключителна държавна собственост
заедно с подземните богатства, крайбрежната плажна ивица и пр. А според Закона за концесиите, изключителната държавна собственост не се отдава на концесия. Тук е заровено кучето. Защото в проекта на Пламен Николов и сие „старите столици“ са със статут на… публична държавна собственост, т.е. концесиите в тях са разрешени. По този начин с въпросния проект се суспендират и подменят и Конституцията, и Законът за културното наследство. Вярно е, че тъй както плажната ивица е също изключителна държавна собственост, по нашето Черноморие общините напълниха бреговете с бетон, строежи и частни концесионери. Е,сега се цели същото да се случи и с емблематичните археологически обекти на България. Само че в Алепу лесно ще срутят появилите се бетонни клетки и ще се възстанови брегът, докато унищожени културно-исторически пластове няма как да бъдат възстановени. Никога. Спомнете си само как преди няколко години под вещото управство на депутата Рамадан Аталай бе залято с бетон тракийско светилище до Демир баба теке в резервата Сборяново до гр. Исперих. Как да го възстановиш?
Освен всичко друго, в историческата наука Видин, Силистра и Никопол
не се приемат за български столици
Това, че български царе и велможи в определен момент са ги ползвали като резиденция или отбранителна крепост, не ги прави столици, обясняват всички историци до един. Освен Плиска, Велики Преслав и Търновград само Охрид е бил столица на България – в края на Х и началото на ХI век, може да се обсъждат по-скоро Калиакра или Мелник. Интересно, когато депутати внасят законопроекти, по тях работят ли някакви компетентни експерти, или значение има единствено нечий корпоративен интерес: в случая към Североизточна България.
Идея общините да се грижат за средновековните ни резервати е имало и преди, но тази архаика е завършвала с изключително негативни последици – за резерватите, разбира се. Общините просто нямат професионален капацитет за планиране, проучване, опазване и представяне пред публиката на такива комплексни структури на културно-историческото ни наследство. С проекта на 23-мата им се вменява те да извършват всички тези дейности, чрез специализирано звено към общинската администрация, музей и обществен съвет. Кметовете ще се разпореждат с националните обекти, независимо, че в много от общинските музеи дори няма археолози. Да си представим как ще бъде управляван резерватът Плиска например от община Каспичан, където и музей липсва. Да не говорим, че обхватът на „старата столица“ Велики Преслав според проекта обхваща единствено териториите, ограничени с външната крепостна стена. Което значи, че до Златната църква да речем или до манастирската църква „Патлейна“ и занаятчийските работилници от Х век- извън крепостната стена, като нищо ще цъфнат някое хотелче или къща за гости, направени с европари… Още повече, че местността е и природен резерват! Да не говорим за кичозните „възстановки“ тип КраКра в нарушение на всякакви правила за реставриране. С това ли ще привличате ценители на културния туризъм от света?
Сега за културния туризъм. България е сред страните в Югоизточна Европа с най-богата история и културно наследство, имаме над 40 000 културно-исторически обекти от различни по време цивилизации – от праисторията през античността и до средновековието. Където копне човек, история излиза. Съседните ни държави – от Сърбия през Гърция и до Турция и Кипър хвърлят огромни пари за проучване и социализиране на културното си наследство. В една Турция до праисторически обекти се изграждат реставрирани селища в автентичния им древен вид и се превръщат в страхотна атракция за туристите. В турска Странджа с европейски пари са направени чудеса, а дори над всяка тракийска могила се вее държавното знаме като знак на това, че държавата пази тези обекти! В една Полша през 2013 г. държавата отпусна целево 3 млрд. евро за музеите в страната в името на културния туризъм – идете и вижте тези музеи днес и атракциите в тях!
Културен туризъм не е да се възползваш на готово от проучените и реставрирани от държавата знакови историко-археологически резервати!
Това не е културен туризъм, а културно невежество
Културният туризъм започва с много пари първо за археологическите проучвания – у нас археолозите работят със средна заплата 850 лв. (колкото е в БАН досега) и често плащат сами на работниците по обектите. В музеите хора с образование и стаж взимат 900 лв., самите музеи не могат да си платят тока, та сега им пускат 12 млн. лв. допълнително с бюджета, за да оцелеят едва. Хич не им е до влагане на пари за проучвания и поддръжка наценностите. По процент от БВП за културните дейности изобщо България е на последно място в ЕС и това вече едва ли учудва някого. За опазване на недвижимото културно наследство, включително на 33 археологически резервати, държавният бюджет за 2022 г. дава общо на публичните институции и на областите всичко на всичко 6566,3 млн. лв.
За да има културен туризъм, следващият етап са реставрацията и консервацията – на място и в музеите. В момента в споменатия уникален резерват „Сборяново“ с обекти от всички исторически епохи, с огромен потенциал за проучване и за културен туризъм, където е и Свещарската гробница под закрилата на ЮНЕСКО, всичко се руши, оставено на самотек. Същото е в Никополис ад Нестум до гр. Гоце Делчев. И само там ли? А експонирането на обектите пред публика? Къде са целевите средства за това. Много от музеите ни са доведени дотам, че не отговарят на европейските изисквания за проекти. И защо за знаменитите мозайки в базиликата на Филипопол например парите идват от „Америка за България“, а не от българската държава…
Да не говорим, че екскурзоводите, наети от туроператорите, масово не са подготвени да водят групи за културен туризъм. Да показваш на туристите гробницата в Голямата косматка под Шипка и да не споменеш дори за столицата Севтополис наблизо, до Казанлък, си е чист нонсенс. Гробницата в Александрово продължава да се руши, докато вниманието се насочва към копието ѝ, направено от японците. И друг път съм писала за група немски туристи, които впечатлени спряха автобуса си на пътя край разкопките във Велики Преслав и които цял час слушаха да им обяснявам кой е Симеон Велики, какво е Тронната палата и базиликата на терена, какво е Златният век на България, защото гидът нямаше хал хабер от всичко това…
В България културният туризъм трябва да стане основен структуроопределящ отрасъл на икономиката, защото той може да генерира съществени печалби, както е в съседните нам страни. В дейностите за развитие на този отрасъл трябва да участват всички министерства. За управлението на недвижимото ни културно-историческо наследство трябва да се създаде специална държавна структура, особено за археологическите резервати. Тя трябва да отговаря и за средствата за проучване, реставриране, поддръжка и експониране на обектите, а не отговорностите и парите да се размиват между Министерството на културата, общините и музеите. Би трябвало всеки резерват да има свои водещи археолози, архитект, реставратори, мениджъри. Отдавна се говори за допълване и промени в Закона за културното наследство в този смисъл, но нищо не се прави. Липсва модел на управление на археологическите резервати. Липсва маркетинг за евентуалния интерес към тях. За „Сборяново“ археолози, архитекти, реставратори, бизнесмени заедно предложиха такъв модел, но някой да му е обърнал внимание?
Вместо това се появяват нелепици като проекта на депутатите от ИТН, които ще довършат и това, което още е оцеляло. Но явно в Министерството на културата засега предпочитат да творят скандали. Току-що министърът поиска УС на фонда „Култура“ да подадат оставки, понеже имало съмнения за безпринципно разпределение на средства! Известни дейци на културата са натирени и обидени, без някой да е посочил дори едно тяхно прегрешение. Сега да се готвят археолози, архитекти, музеи, пък и общини – след т. нар. проектозакон на ИТН идва техният ред.
About The Author
