Израелските власти трябва да бъдат подведени под отговорност за извършването на престъплението апартейд срещу палестинците, заявява правозащитната организация Amnesty International в нов осъдителен доклад. В разследването, публикувано на 1 февруари, подробно се описва как Израел налага система на потисничество и господство над палестинския народ навсякъде, където има контрол върху правата му. Това включва палестинците, живеещи в Израел и в окупираните палестински територии (ОПТ), както и разселените бежанци в други държави.
Обстойният доклад на Amnesty, озаглавен „Израелският апартейд срещу палестинците: жестока система на господство и престъпление срещу човечеството“ посочва, че масовото изземване на палестинска земя и собственост, незаконните убийства, насилственото изселване, драстичните ограничения за придвижване и отказът на палестинците от националност и гражданство са компоненти на система, която съгласно международното право представлява апартейд.
“Тази система се поддържа чрез нарушения, които според Amnesty International представляват апартейд като престъпление срещу човечеството, както е определено в Римския статут и Конвенцията за апартейда”, се посочва в доклада. Организацията призовава Международния наказателен съд да разгледа престъплението апартейд в рамките на текущото си разследване в ОПТ и призовава всички държави да упражнят универсална юрисдикция, за да изправят извършителите на тези престъпления пред правосъдието.
“Нашият доклад разкрива истинските мащаби на израелския режим на апартейд. Независимо дали живеят в Газа, Източен Йерусалим и останалата част от Западния бряг, или в самия Израел, палестинците са третирани като непълноценна расова група и систематично са лишавани от своите права. Установихме, че жестоките политики на Израел за сегрегация, лишаване от собственост и изключване във всички територии под негов контрол очевидно представляват апартейд. Международната общност е длъжна да действа”, заявява Аньес Каламар, генерален секретар на Amnesty International.
„Не е възможно да се оправдае система, изградена върху институционализирано и продължително расистко потисничество на милиони хора. Апартейдът няма място в нашия свят и държавите, които решат да се примиряват с действията на Израел, ще се окажат от грешната страна на историята. Правителствата, които продължават да снабдяват Израел с оръжие и да го предпазват от отговорност в ООН, подкрепят система на апартейд, подкопават международния правен ред и изострят страданията на палестинския народ. Международната общност трябва да се изправи пред реалността на израелския апартейд и да потърси многобройните пътища за справедливост, които остават позорно неизползвани”, изтъкват от организацията.
Констатациите на Amnesty International се основават на нарастващия обем работа на палестински, израелски и международни неправителствени организации, които все по-често прилагат рамката на апартейда към ситуацията в Израел и/или в ОПТ. През миналата година друга международна хуманитарна организация, Human Rights Watch, също излезе с официална позиция, че Израел налага престъпен апартейд. Независимите израелски правозащитни групи B’Tselem и Yesh Din също определят управлението на окупираните палестински територии като апартейд.
Незаконните убийства на палестински протестиращи е може би най-ясната илюстрация на това как израелските власти използват забранени действия, за да запазят статуквото, се посочва в доклада на Amnesty. През 2018 г. палестинците в Газа започнаха да провеждат ежеседмични протести по границата с Израел, призовавайки за правото на завръщане на бежанците и за прекратяване на блокадата. Още преди началото на протестите висши израелски служители предупредиха, че палестинците, които се приближават до стената, ще бъдат застреляни. До края на 2019 г. израелските сили са убили 214 цивилни граждани, включително 46 деца.
В светлината на систематичните незаконни убийства на палестинци, документирани в доклада, Amnesty International призовава Съвета за сигурност на ООН да наложи на Израел всеобхватно оръжейно ембарго. То трябва да обхваща всички оръжия и боеприпаси, както и оборудване за правоприлагане, като се имат предвид хилядите палестински цивилни граждани, които са били незаконно убити от израелските сили. Според правозащитната органзиация Съветът за сигурност следва също така да наложи целенасочени санкции, като например замразяване на активи, срещу израелски длъжностни лица, които са замесени в най-голяма степен в престъплението апартейд.
Палестинците са третирани като демографска заплаха
От създаването си през 1948 г. Израел провежда политика на създаване и след това поддържане на еврейско демографско мнозинство, както и на максимален контрол върху земята и ресурсите в полза на израелските евреи. През 1967 г. Израел разпространява тази политика върху Западния бряг и Ивицата Газа. Днес всички територии, контролирани от Израел, продължават да се управляват с цел облагодетелстване на израелските евреи в ущърб на палестинците, а палестинските бежанци продължават да бъдат изключени.
Amnesty International признава, че евреите, както и палестинците, претендират за право на самоопределение, и не оспорва желанието на Израел да бъде дом за евреите. По същия начин организацията не смята, че етикетирането на Израел като „еврейска държава“ само по себе си означава намерение за потискане и господство.
Въпреки това докладът на Amnesty International показва, че последователните израелски правителства са смятали палестинците за демографска заплаха и са налагали мерки за контрол и намаляване на тяхното присъствие и достъп до земя в Израел и ОПТ. Тези демографски цели са добре илюстрирани от официалните планове за „юдаизиране“ на райони в Израел и Западния бряг, включително Източен Йерусалим, които продължават да излагат хиляди палестинци на риск от насилствено изселване.
Потисничество без граници
Войните от 1947-49 г. и 1967 г., продължаващото военно управление на Израел над ОПТ и създаването на отделни правни и административни режими в рамките на територията са разделили палестинските общности и са ги отделили от израелските евреи. Палестинците са фрагментирани в географско и политическо отношение и изпитват различни нива на дискриминация в зависимост от статута си и мястото, където живеят.
Понастоящем палестинските граждани в Израел се ползват с по-големи права и свободи, отколкото техните сънародници в ОПТ, докато опитът на палестинците в Газа е много различен от този на живеещите на Западния бряг. Въпреки това проучванията на Amnesty International показват, че всички палестинци са обект на една и съща всеобхватна система. Отношението на Израел към палестинците във всички области е подчинено на една и съща цел: да се даде предимство на израелските евреи при разпределението на земята и ресурсите и да се сведе до минимум присъствието на палестинците и достъпът им до земята.
Amnesty International доказва, че израелските власти третират палестинците като по-нисша расова група, която се определя от техния нееврейски, арабски статут. Тази расова дискриминация е затвърдена в законите, които засягат палестинците в Израел и в ОПТ.
Например, на палестинските граждани на Израел не се признава официална националност, което създава правна разлика с израелските евреи. На Западния бряг и в ивицата Газа, където Израел контролира регистъра на населението от 1967 г. насам, палестинците нямат гражданство и повечето от тях се смятат за бездържавни, като се нуждаят от лични карти издавани от израелските военни, за да живеят и работят в окупираните територии.
Палестинските бежанци и техните потомци, които са били разселени по време на конфликтите от 1947-49 г. и 1967 г., продължават да бъдат лишавани от правото да се завърнат по предишните си места на пребиваване. Изключването на бежанците от Израел е грубо нарушение на международното право, което оставя милиони хора в състояние на постоянно принудително разселване.
Палестинците в анексирания Източен Йерусалим получават право на постоянно пребиваване вместо гражданство – макар че този статут е постоянен само по име. От 1967 г. насам на повече от 14 000 палестинци е отнето правото на пребиваване по преценка на Министерството на вътрешните работи, което води до насилственото им изселване извън града.
Непълноправни граждани
Палестинските граждани на Израел, които съставляват около 19% от населението, са изправени пред много форми на институционализирана дискриминация. През 2018 г. дискриминацията срещу палестинците изкристализира в конституционен закон, който за първи път закрепи Израел изключително като „национална държава на еврейския народ“. Законът също така насърчава изграждането на еврейски селища и понижава статута на арабския език като официален.
В доклада се документира как палестинците на практика са блокирани да наемат 80 % от държавната земя на Израел в резултат на расистко завземане на земя и мрежа от дискриминационни закони за разпределяне на земята, планиране и зониране.
Ситуацията в района на Негев/Накаб в южната част на Израел е нагледен пример за това как израелските политики за планиране и строителство умишлено изключват палестинците. От 1948 г. насам израелските власти приемат различни политики за „юдаизиране“ на Негев/Накаб, включително чрез определяне на големи райони като природни резервати или военни полигони, и поставянето на цели за увеличаване на еврейското население. Това има опустошителни последици за десетките хиляди палестински бедуини, които живеят в региона.
Тридесет и пет бедуински села, в които живеят около 68 000 души, понастоящем са „непризнати“ от Израел, което означава, че са откъснати от националната мрежа за електричество и водоснабдяване и са обект на многократно разрушаване от властите. Тъй като селата нямат официален статут, жителите им се сблъскват и с ограничения за участие в политическия живот и са изключени от системите на здравеопазване и образование. Тези условия принуждават мнозина да напуснат домовете си и селата, което е равносилно на насилствено изселване.
Десетилетията на умишлено неравностойно третиране на палестинските граждани на Израел са ги поставили в неизменно неблагоприятно икономическо положение в сравнение с израелските евреи. Това се задълбочава от откровено дискриминационното разпределение на държавните ресурси: скорошен пример за това е правителственият пакет за възстановяване Covid-19, от който само 1,7 % са предоставени на палестинските местни власти.
Лишаване от собственост
Лишаването от собственост и изселването на палестинците от домовете им е ключов стълб на израелската система на апартейд. От самото си създаване израелската държава прилага масово и жестоко изземване на земя срещу палестинците и продължава да прилага безброй закони и политики, за да принуди палестинците да се настанят в малки анклави. От 1948 г. насам Израел е разрушил стотици хиляди палестински домове и други имоти във всички области под негова юрисдикция и ефективен контрол.
Както и в Негев/Накаб, палестинците в Източен Йерусалим и Зона С на ОПТ живеят под пълен израелски контрол. Властите отказват разрешителни за строеж на палестинците в тези райони, като ги принуждават да строят незаконни постройки, които биват разрушавани отново и отново.
В ОПТ продължаващото разширяване на незаконните израелски селища влошава ситуацията. Изграждането на тези селища в ОПТ е правителствена политика от 1967 г. насам. Днес селищата покриват 10% от земята на Западния бряг, а около 38% от палестинската земя в Източен Йерусалим е била експроприирана между 1967 и 2017 г.
Палестинските квартали в Източен Йерусалим често са обект на посегателства от страна на заселнически организации, които с пълната подкрепа на израелското правителство работят за изселването на палестински семейства и предаването на домовете им на заселници. Един от тези квартали, Шейх Джарра, е място на чести протести от май 2021 г. насам, тъй като семействата се борят да запазят домовете си под заплахата от съдебен иск от страна на заселниците.
Драконовски ограничения на придвижването
От средата на 90-те години на миналия век израелските власти налагат все по-строги ограничения за придвижване на палестинците в ОПТ. Мрежа от военни контролно-пропускателни пунктове, пътни блокади, огради и други структури контролира движението на палестинците в рамките на ОПТ и ограничава пътуванията им в Израел или в чужбина.
700-километровата ограда, която Израел все още разширява, изолира палестинските общности във „военни зони“ и те трябва да получават многобройни специални разрешителни всеки път, когато влизат или излизат от домовете си. В Газа повече от 2 милиона палестинци живеят под израелска блокада, която е създала хуманитарна криза. За жителите на Газа е почти невъзможно да пътуват в чужбина или в останалата част на ОПТ и те са на практика изолирани от останалия свят.
“За палестинците трудностите при пътуването в рамките на окупираните територии, както и при влизането и излизането от тях, са постоянно напомняне за тяхното безсилие. Всяко тяхно движение подлежи на одобрение от израелските военни, а най-простата ежедневна задача означава да преминат през мрежа от насилствен контрол”, изтъква Аньес Каламар. „Разрешителната система в ОПТ е емблематична за безсрамната дискриминация на Израел срещу палестинците. Докато палестинците са блокирани с часове на контролно-пропускателните пунктове или чакат да получат поредното разрешително, израелските граждани и заселници могат да се движат, както си искат.“
Amnesty International посочва, че е разгледала всяко от основанията за сигурност, които Израел посочва като основание за отношението си към палестинците. Докладът показва, че макар някои от политиките на Израел да са били предназначени да изпълнят легитимни цели в областта на сигурността, те са били прилагани по крайно непропорционален и дискриминационен начин, който не отговаря на международното право. Други политики нямат абсолютно никаква разумна основа в областта на сигурността и очевидно са формирани с цел потискане и доминиране.
Пътят напред
В доклада се посочват множество конкретни препоръки за това как израелските власти да премахнат системата на апартейд и поддържащите я дискриминация, сегрегация и потисничество.
Като първа стъпка организацията призовава за прекратяване на бруталната практика на разрушаване на домове и принудително изселване. Израел трябва да предостави равни права на всички палестинци в Израел и ОПТ в съответствие с принципите на международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право. Израел трябва да признае правото на палестинските бежанци и техните потомци да се завърнат в домовете, където те или техните семейства някога са живели, и да предостави на жертвите на нарушения на правата на човека и престъпления срещу човечеството пълно обезщетение.
Мащабът и сериозността на нарушенията, документирани в доклада на Amnesty International, изискват драстична промяна в подхода на международната общност към кризата с правата на човека в Израел и ОПТ. Съгласно международното право всички държави могат да упражняват универсална юрисдикция по отношение на лица, които са основателно заподозрени в извършването на престъплението апартейд, а държавите, които са страни по Конвенцията за апартейда, са длъжни да направят това, изтъркват от организацията.
“Международният отговор на апартейда вече не трябва да се ограничава до безсмислени осъждания и двусмислици. Ако не се справим с първопричините, палестинците и израелците ще останат блокирани в цикъла на насилие, който е унищожил толкова много животи. Израел трябва да премахне системата на апартейд и да започне да третира палестинците като човешки същества с равни права и достойнство. Докато не го направи, мирът и сигурността ще останат далечна перспектива както за израелците, така и за палестинците“, настоява Аньес Каламар.
About The Author
