Ескалацията на конфронтацията между САЩ и Русия заради Украйна нараства вече не с дни, а с часове, след като американската преса съобщи за планове на президента Джо Байдън да изпрати в Източна Европа от 1000 до 5000 американски войници с перспектива броят им да нарасне и до 50 000, плюс още бойни кораби и самолети. НАТО в лицето на генералния си секетар Йенс Столтенберг на свой ред обяви, че „обмисля” също допълнително увеличение на силите си по югоизточния фланг, макар и още да не е взето конкретно решение. Но войските на Алианса бяха приведени в повишена бойна готовност. Държавният департамент на САЩ допринесе за сгорещяването на обстановката и със съобщението си за евакуиране на семействата на американския дипломатически персонал от Киев.
На този фон българският премиер Кирил Петков обяви, че свиква на 25 януари заседание на Съвета по сигурността. Преди броени дни Петков, президентът Румен Радев и външното ни министерство излязоха с твърди позиции за суверенното право на България да взима решения за сигурността си, след като в отговор на въпрос по време на пресконференция външният министър на Русия Сергей Лавров потвърди, че и за България и Румъния важат руските искания НАТО да се върне на позициите си отпреди 1997 г., тоест отпреди разширяването си към Източна Европа.
Засега в България няма допълнително изпратени сили на САЩ или НАТО. Но бе съобщено, че към Черно море на 22 януари е потеглила испанската военна фрегата „Блас де Лесо”, а освен това Испания ще изпрати за патрулиране в българско небе между 5 и 7 свои изтребителя „Еurofighter”. Нидерландия също обещала въздушно участие у нас с два свои F-35.
До българската публика обаче не достига информация за вътрешнополитическата буря в самата Испания заради тези испански самолети и фрегата, засилени в наша посока. Решението за изпращането им бе оповестено от военната министърка Маргарита Роблес, която е социалистка. Но да не забравяме, че правителството в Мадрид е коалиционно – освен социалистите, в него влизат и левите партии „Подемос” и „Искиерда Унида” („Обединена левица”), съюзени помежду си във формацията „Унидас Подемос” (УП). И именно от УП идват в последните дни много остри реакции срещу въвличането на Испания и въобще на Европа в опасен конфликт с Русия, който грози с война европейските народи, принасяйки ги в жертва на интересите на САЩ.
Със специална декларация в такъв дух излезе „Искиерда Унида”, която заявява: „Испания и ЕС трябва да развиват своя автономна стратегия, която да не зависи и да не се подчинява на САЩ, която да защитава техните собствени интереси. А да се допринася за един конфликт, свързан със структура като НАТО, върви в обратната на тази посока. Народите на Европа и страните членки на ЕС трябва да се грижат за интересите на своите граждани и да гарантират, че независимо от разликите в политическите модели, отношенията със съседните страни се развиват в мир и без каквато и да е външна намеса. „Искиерда Унида” твърдо отстоява идеите, с които е създадена преди почти 40 години и отправя призив за разпускането на НАТО и за изграждането на организации, които действено да насърчават сътрудничеството между народите”.
Откъм „Подемос” пък се чу силният и авторитетен глас на доскорошния лидер на тази партия и бивш вицепремиер Пабло Иглесиас. През март м. г., след загуба на изборите в автономна област Мадрид, той подаде оставки от партийния си и от правителствения си пост, като обяви, че напуска политиката. Де факто обаче Иглесиас си остава много деен в политическата журналистика, където винаги е била силата му. И ето че сега, около украинското сгорещяване и инициативата на военната министърка с фрегатата и самолетите, Иглесиас гръмко и резонансно се обяви против.
Преди да цитираме конкретните му позиции, трябва да обърнем внимание, че вътрешнокоалиционните отношения в испанското правителство са доста обтегнати и напреженията между социалистите и УП се чувстват постоянно. Същевременно обаче коалиционните партньори са принудени постоянно някак да ги заглаждат и да се държат един за друг, защото десницата в лицето най-вече на Народната партия и на още по-крайната „Вокс”, плюс либералната „Сюдаданос“, неспирно атакува и бойкотира усилията на правителството за засилване на социалната държава. А в момента в парламента виси прокарването на нов Трудов закон с много повече гаранции за правата на трудещите се – амбициозен проект най-вече на УП, зад който застанаха и социалистите, но който боде очите на десницата. За да може да мине този Трудов закон, УП очевидно трябва да приеме ред други компромиси, като най-малкото да крепи с всички сили поне коалиционния мир.
В тези обстоятелства две от водещите лица на УП в кабинета – вицепремиерката Йоланда Диас, наследила на тази позиция Иглесиас, и социалната министърка Йоне Белара, която пък пое поста му на генерален секретар на „Подемос”, в момента пазят пълно мълчание по украинската криза и испанското дрънкане на оръжия. Впрочем, Диас, която е и министърка на труда, пряко ангажирана с новия Трудов закон, въобще изчезна в последните дни от публичната среда с мотива, че е заразена с Ковид-19. Иначе тя се води най-популярният ляв политик в Испания и се смята, че ще е кандидатурата на УП за министър-председател в следващи парламентарни избори.
И тя, и Белара винаги са били много близки с Иглесиас. И макар сега и двете да мълчат, фактът, че заговори той, отекна гръмовно и в междукоалиционните отношения, и във вечната конфронтация с десницата.
Медиите се фокусираха върху позицията на Иглесиас, когато той я изрази публично на 22 януари на предизборна проява във Валядолид (в автономна област Кастия и Леон, където е този град, предстоят избори). Но това, което той каза „на живо” тогава, всъщност вече беше излязло в негова статия два дни по-рано. Тук по-надолу ще предложим нейното съдържание. Във Валядолид Иглесиас само заостри акцентите ѝ, задавайки въпроса: „Какво печелим ние, европейците, с разширяването на НАТО към Украйна?” Той наблегна, че „Европа няма ни най-малък интерес” от военен конфликт на европейска територия и че „НАТО е военен съюз за защита на интересите на САЩ”. Иглесиас изтъкна, че самият той не е нито проамерикански, нито проруски настроен, но призова гражданите да не се оставят да ги лъжат, че „това е конфликт между добри и лоши, заради който може да се наложи да умират испански войници”. Съоснователят на „Подемос” зададе и риторичен въпрос към военната министърка Роблес, репликирайки нейни твърдения, че НАТО ще защити суверенитета на всяка страна, която се присъедини към Алианса: „За глупаци ли взимате хората?”
А ето по-надолу и статията на Пабло Иглесиас, излязла на 20 януари в онлайн изданието ctxt.es.
„Студената война е все по-далеч във времето, но понякога нейните смразяващи температури се връщат като жив спомен, който може да опари. Така става с кризата в Украйна. Никой не знае какво ще стане, ако НАТО продължи с усилията си да се приближава към Москва, ако руснаците направят в Донбас същото, което направиха в Крим, и ако на всички им се завие свят от това. Министърката Роблес предложи испански въздушен патрул, за да всеем страх у руснаците от България – и само това ни липсваше. Испания, с нейния стратегически потенциал във възобновяемите енергии и с газопровода, свързващ я с Алжир, не е каква да е страна в тази криза. Затова май не бе много интелигентно да се привлича медийното внимание върху изтребителите и една фрегата, която носи името не на кого да е, а на Блас де Лесо – той не е имал битка, в която да не загуби някоя част от тялото си (Блас де Лесо, нарчан още „Дървеният крак“, е испански адмирал от 17-18 век, прочул се с морски битки с англичаните, в които многократно е бил раняван, загубил е око и крак, останал е с парализирана ръка; любим герой е на лидера на крайнодясната партия „Вокс“ Сантяго Абаскал – б. р.). Лоша поличба.
Очевидна е проамериканската еуфория на социалистическата част в правителството. В случай на въоръжен конфликт това ще ѝ създаде проблеми най-малкото с УП, с ERC (Каталунска републиканска левица – б. р.) и с Bildu (лява коалиция на баски организации, стремящи се към независимост на Страната на баските; гласовете на ERC и Bildu в парламента в Мадрид са ключови, за да се осигурява парламентарно мнозинство на настоящото испанско правителство – б. р.). Нататък – да се прави партия на войната с Народната партия и може би с „Вокс”, която най-после ще получи възможност да докаже, че не само е крайнодясна, но преди всичко е проамериканска, а не проруска – това също не е особено умно. Един военен конфликт може би ще дойде добре на Байдън, но да се смята, че снимка на Роблес и Санчес, изпращащи войска на път за България, ще подсили правителството, не е знак за пиарски талант.
В геополитиката няма добри и лоши, макар Роблес да казва, че НАТО е родена, за да брани човешките права, мира, демокрацията и дори ЛГБТИ-общността. В геополитиката има стратегически интереси на държавите и на компаниите, повече или по-малко свързани с държавите. Дори и през Студената война, когато изглеждаше, че блоковете бяха идеологически, историческата реалност сочи, че идеологията не е била адекватната мярка, за да се разберат международните отношения в така наречения от Ерик Хобсбом кратъх ХХ век.
Затова смятам, че е по-добре да оставим политическата страст за нашите домашни работи в провинция Испания и за нейните нации. И да задържим като единствена емоция в мислите си за Украйна ужаса от възможността, колкото и невероятно да изглежда, за една война в Европа. Да защитаваш мира днес означава да кажеш ясно, че НАТО съществува, не за да пази човешките права и демокрацията, а за да защитава интересите на САЩ. И всички знаят, че тези интереси не винаги са и интересите на Европа.
Да защитаваш мира означава да приемеш за логично, че Русия не желае американски бази близо до границите си. Това не превръща Русия в лансиралия антиимпериализма по света СССР, нито прави от Путин левичар, както сънуват в своята мастурбаторска носталгия различни червено-кафяви племена. Русия защитава своята сигурност и своята сфера на влияние, както и всички други, но не е фар за пролетариата.
Да защитаваш мира предполага да разбираш, че Европа се нуждае от собствена външна политика повече, отколкото от идеологии – външна политика, която да ѝ гарантира рационално съседство с Русия. От това зависи икономическата и енергийна стабилност на самия Съюз. Никой досега не е успял да обясни какво печелим ние, европейците, от разширяването на НАТО на Изток. Това, че авиопатрулът ни ще защитава демокрацията и човешките права в Украйна, не го вярва никой. Уверявам ви, че и Роблес също. Това е свързано с интереси, с геополитика, с енергетика, с икономика и с въпроса дали Европа (или най-малкото Германия) има някаква роля като международен играч.
„Какво ще направиш ти при превантивна атака по СССР?” – питаше през 80-те „Polanski y el Ardor” (емблематична испанска пънк-група, създадена през 1981 г.; въпросът в кавички е заглавие на нейна популярна песен – б. р.). Днешна Русия не е СССР от 80-те. Поне на теория, тя малко може да направи срещу военния потенциал на НАТО. Но самата възможност да се мерят сили с една ядрена държава на европейска територия би трябвало да накара всяко правителство да се замисли, че няма нищо, което да спечели, но има много, което да загуби. Да се приближат силите на НАТО до Москва може да придаде повече мощ на САЩ, но е неприемлив риск за Европа.
Дано се намери някой в ИСРП (Испанска социалистическа работническа партия – б. р.), който да обясни на Санчес колко несравнимо с други гафове (тук Иглесиас намеква за нашумели напоследък случаи на вътрешнокоалиционни конфронтации – б. р.) е Испания да се ангажира ентусиазирано с военни действия срещу Русия.”
След тази остра реакция на Иглесиас официални представители на ИСРП неколкократно публично увериха, че тяхната партия остава с твърди антивоенни позиции, че е вярна на принципите си, в съгласие с които през 2004 г. тогавашният социалистически премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро изтегли испанските войски от Ирак, че настоящият министър-председател Педро Санчес, който пряко води испанската външна политика, е в постоянен контакт с партньорите си от ЕС и НАТО, залагайки на дипломатически усилия за решаване на сегашната криза, и че коалиционните отношения между ИСРП и „Унидас Подемос“ не са разклатени
