Беатрис Наваро, „Ла Вангуардия”
Краят на „ерата Меркел”, пандемията, Брекзит, напреженията с Русия, китайската конкуренция – това са някои от факторите, които ще превърнат 2022-ра в година на преосноваването на ЕС. Ще бъдат поставени на масата ключови дискусии като реформата на Пакта за стабилност, необходимостта на специфичен бюджет за еврозоната или ролята на Европа в свят, доминиран от геополитически напрежения. Както посочва нидерландският философ Луук ван Миделаар в своята книга, озаглавена „Пандемониум”, „ерата, в която сигурността, просперитетът и свободата бяха безплатни, свърши”.
Вятърът на промяната, който духа от Берлин, поставя Европейския съюз в нови времена. Германия вече си има канцлер – Олаф Шолц, който предлага „смяна на парадигмата” в своята страна с цел инвестиране в социалната кохезия. Той също така предвижда „напредък към федерална Европа” и е готов за реформиране на действащия в еврозоната Пакт за стабилност и растеж. Да, той ще си е германски канцлер, но промяната в тона е очевидна.
Франция пък, която от 1 януари пое ротационното председателство на ЕС, призовава европейските лидери да се съберат на неформална среща на върха през март, за да дефинират „един нов европейски модел за инвестиции и растеж”. Вероятно това ще е моментът, в който президентът Еманюел Макрон и италианският премиер Марио Драги ще представят своето очаквано предложение за реформиране на Пакта и за институционалната архитектура на общата европейска валута. Прилагането на тези промени според тях произтича от уроците на пандемията и на кризата на еврото отпреди десетилетие – когато то се възстанови четири пъти по-бавно, отколкото сега.
Стартирането на тези дебати ще зависи от поредица фактори. От френска страна, естествено, сред тях е въпросът кой ще победи в президентските избори напролет. Панорамата ще се промени напълно, ако след вота събеседник на Шолц се окаже не Макрон, а Марин льо Пен или Ерик Земур. От германска страна важни ще са вътрешните договорки, до които ще достигне правителствената коалиция по въпроса как да се финансира мащабния план за инвестиции – това ще е пробният камък и за възможните европейски реформи.
От март 2020 г., когато се разрази пандемията, бюджетните рамки на Пакта за стабилност са суспендирани, за да се предостави гъвкавост в разходите на правителствата. Но през започващата година трябва да се вземат съществени решения как това ще действа занапред. На първата им среща в Париж (през декември 2021-ва – бел. ред.) Макрон помоли Шолц да прояви креативност. Една от възможностите е някои инвестиции да не се калкулират в дефицита и дълга, чиито свещени летви са заковани в Пакта съответно до 3% и 60%. Например, от сметката може да се извадят разходите, предназначени да насърчават енергийния преход или цифровизацията. Така наречените пестеливи страни също започват да променят визията си по темата. Новото нидерландско правителство, например, току-що стартира исторически план за инвестиции и е на път да назначи финансов министър, по-близък до новите германски възгледи.
Друга важна тема за преговори е бъдещето на Фонда за възстановяване, чийто ресурс (около 750 милиарда евро, обвързани с прилагането на реформи) е с граница до 2027 г. Франция иска да го направи безсрочен. Един от инициаторите на този инструмент, частично финансиран за първи път от общи дългови емисии, беше именно Шолц, последният финансов министър на Меркел. „Ако Италия направи нещо погрешно, това би било катастрофа за Европа. Тогава северните страни биха могли да кажат, че ЕС не е трябвало да ни дава пари, че не сме ги похарчили добре“, предупреди наскоро бившият италиански премиер Енрико Лета. Предупреждението му важи за всички: антикризисният фонд може да е ембрионът на нова европейска финансова структура, стига балансът да е положителен.
Освен всичко друго, 2022-ра ще е и годината на „стратегическия компас” на Жозеп Борел, висшият представител по външната политика на ЕС. „Компасът” беше представен скоро след хаотичното изтегляне от Афганистан – операция, която отново открои европейската зависимост от САЩ, и то в момент, когато Щатите повече от всякога са вторачени най-вече към Индо-Тихоокеанския регион. Дебатът по тази тема съвпада и с преговорите с Русия с цел да се предотврати ново нахлуване в Украйна – и събеседникът на Кремъл по тази тема е Вашингтон, а не Брюксел или Европа.
„Онова, което се има предвид под „компас”, е, че ЕС не може да е просто зрител на световната сцена, а че трябва да е актьор – и това вече бе разбрано,” обобщава Борел, призовавайки лидерите да действат в този дух. Аранча Гонсалес, бивша испанска министърка на външните работи, има своя рецепта как трябва да демонстрира Европа, че намеренията ѝ са сериозни: „Както казват в Съединените щати, не ми разправяй кое е важно за теб, а ми покажи бюджета си – тогава ще ти кажа кое действително те интересува”. За да се засили европейската стратегическа автономия, смята Гонсалес, реформаторската група трябва да вземе надмощие в дебата за Пакта за стабилност – и това е ключовият въпрос за ЕС през 2022 година.
