Пандемии и домашно насилие

Джоана Бурк*

Пандемиите са ярко напомняне за човешката уязвимост. Разбира се, на най-фундаментално ниво всички ние сме уязвими: съзнателността включва страдание; смъртта е сигурна част от живота. Въпреки това пандемиите, въоръжените конфликти и други бедствия ни принуждават да признаем нашата тленност.  Да бъдеш уязвим (английската дума идва от латинското „vulnus“, което означава „рана“) значи да бъдеш открит за нараняване.

В тази анализ ще се съсредоточа върху уязвимостта от домашно насилие в разгара на пандемия. Тази форма на уязвимост винаги е междуличностна. Наличието на специфични черти, характеристики или идентичности не прави хората автоматично повече или по-малко уязвими; хората са уязвими поради сложна комбинация от идеологически, икономически, политически и пространствени системи, които изграждат и поддържат йерархии на властта. Уязвимите хора биват „ранявани“ от някого; те биват лишавани от човечността и индивидуалността, на които се основава това признание.

Пандемията през 1918-20 г.

Нека започнем с кратко описание на домашното насилие, на което са подложени четири жени и техните деца в разгара на глобална пандемия. Когато Джеси Уебстър Купър се разболява тежко от вируса, съпругът ѝ (безработен строител от Южен Лондон) казва на нея и на трескавия им син „да отидат по дяволите, и колкото по-скоро отидат, толкова по-добре“. Връщал се вкъщи късно през нощта пиян, блъскал врати, псувал ги и разхвърлял люспи от лук по пода. Когато тя заплашила да го напусне, той крещял: „Ще те убия, ако го направиш“ и „най-доброто място за теб е да отидеш в ада“.  Джеси „страда от общо нервно изтощение, безсъние и уплаха“, пише във вестникарското писание на нейната история ¹⁾‘A Gipsy Hill Wife’s Claim’, Norwood News 21 February 1919.

Джон Кук, производител на шатри във Форфар (Шотландия), имал „буен и неконтролируем нрав“ и според съпругата му Мери Ан Алардайс „имал навика да я сграбчва и да я бута грубо“, като веднъж „я блъснал в камината и изсипал върху нея тенджера с врящ чай“. Когато и двамата били приковани в леглото с вируса, той „я ударил в гърдите“, толкова силно, че тя „се приземила на един стол отстрани на леглото“. Тя и децата ѝ живеели „в страх за живота си“²⁾‘Unhappy Home’, Forfar Herald 4 April 1919.

Стивън Стъбингс и Флорънс Кейт Стъбингс живеят в Лутън, Есекс. Имали са „нещастен брак“ и не са живели в „подобаващ дом“, а в дневната на жена, която е родила две незаконни деца от брата на Стивън. Стивън отказвал да работи, постоянно пиел и бил „винаги избухлив“. Той имал сифилис, който предал на Флорънс. Свидетел твърди, че чувал двамата „да се дърлят по цяла нощ“. Докато била в „отслабено състояние“ поради вируса, Флорънс се оплакала, че той „я ударил по лицето“, защото се опитала да му попречи да изпие голямо количество бира ³⁾‘Bury Woman’s Marriage’, Bury Free Press 2 August 1919.

Робърт Уилямс, градинар от Портмадог, Уелс, страда от последиците от вируса и напада съпругата си с бръснач, а децата си – с брадва. След това прерязва собственото си гърло ⁴⁾‘Madman’s Terrible Crime’, The People 15 December 1918.

Тези истории за домашно насилие в разгара на пандемия ни звучат познато и днес. В цял свят нивата на домашно насилие рязко нараснаха, особено след налагането на мерки за социална дистанция и локдауни. Насилието, на което са били подложени Джеси, Мери Ан, Флорънс и една жена, известна само като съпругата на Робърт Уилямс, обаче се е случило по време на пандемия, обхванала целия свят преди сто години. Пандемията от 1918-1920 г., която заразява 500 милиона души (т.е. една трета от населението на света по това време) и убива около 50 милиона души, се характеризира и с нарастващи нива на домашно насилие. Точният брой на жените и децата, засегнати от домашно насилие през тези години, е неизвестен.

В онзи период семейното насилие е премълчавано, а разводът е смятан за скандален и само най-крайните случаи на домашна жестокост са били разглеждани в съда. Въпреки това във вестникарските съобщения за жени, които искат заповед за раздяла със съпрузите си, редовно се споменава, че грипният вирус изостря и без това агресивното поведение на мъжете поради влиянието му върху семейните финанси, повишената консумация на алкохол и общата раздразнителност.

Текущата пандемия

За разлика от това, по време на настоящата пандемия статистическите данни за нарастващите нива на вътрешносемейно насилие в световен мащаб са многобройни. В Цзинчжоу, град в китайската провинция Хубей, между февруари 2019 г. и февруари 2020 г. случаите на домашно насилие са се утроили, като 90 % от тях се приписват на пандемията. Линиите за помощ при домашно насилие в Сингапур, Кипър, Аржентина и Франция получават с 30% повече обаждания в сравнение с периода преди пандемията. В Бразилия броят на сигналите за домашно насилие е нараснал с между 40 и 50%.

По данни на Световната здравна организация след пандемията броят на спешните повиквания за домашно насилие в ЕС се е увеличил с 60%.⁵⁾Elisabeth Mahase, ‘Covid-19: EU States Report 60% Rise in Emergency Calls about Domestic Violence’, British Medical Journal 2020.  Подобен ръст на домашното насилие се отчита и в градове в САЩ ⁶⁾Home is Not Always a Haven: The Domestic Violence Crisis Amid the COVID-19 Pandemic’, Psychological Trauma: Theory, Research, Practice, and Policy 2020.

В Обединеното кралство благотворителната организация за борба с домашното насилие Respect е залята със сигнали от отчаяни жени: броят на обажданията на линиите за помощ се увеличили с 97%,  сигналите по имейл  нарастват с 185% , а посещенията на уебсайта им с 581%.

Броят на убийствата на жени също е нараснал. Базираната в Обединеното кралство организация „Counting Dead Women“ съобщи, че смъртните случаи в резултат на домашно насилие между 23 март и 12 април 2020 са се увеличили повече от два пъти в сравнение със средния показател през последното десетилетие.

Фондът на ООН за населението публикува тревожни статистически данни, според които удължаването на локдауните с шест месеца може да доведе до допълнителни 31 милиона случая на насилие, основано на пола, в световен мащаб.

Пандемичната ситуация също така значително възпрепятства програмите, насочени към прекратяване на гениталното осакатяване на жени и детските бракове в определени региони на света.

Прилики и разлики

Какво може да ни каже изследването на домашното насилие по време на тези две пандемии с интервал от 100 години за различните исторически реакции на кризата? Широкият културен контекст, в който са се появили вирусите, е много различен. През 1918-1920 г. хората не са знаели какво причинява болестта. До 1930 г. грипът не е идентифициран като причинен от вирус. Макар пречките пред напускането на съпруг, който упражнява насилие, да остават изключително високи и днес, жените по време на по-ранната пандемия са били изправени пред по-сериозни правни и социални бариери в резултат на изключително ограничените възможности за заетост на жените, дискриминационните закони за собствеността, несъпричастните съдебни системи и стигмата на развода. До 70-те години на миналия век във всички страни по света не е било възможно да се повдигне обвинение срещу съпруга в изнасилване по време на брака (а в 48 страни това все още не е възможно).

Преди всичко, по време на предишната пандемия хората все още са във война, когато вирусът започва да заразява и убива милиони. Всички те са преживявали сътресения, свързани с войната; повечето от тях са оплаквали смъртта на приятел или член на семейството си. С други думи, страхът от заразяване с грип е съжителствал с други непосредствени смъртни заплахи. А насилниците умеели да използват тези страхове. Както разказва Джеси Уебстър Купър, по време на въздушните нападения над Лондон съпругът ѝ садист с голямо удоволствие блъскал по вратата на спалнята ѝ и крещял: „Има още една бомба и скоро ще паднат още“. Тя си спомня, че това „много плашело нея“ и 16-годишния ѝ син, затова те спели в една стая⁷⁾‘A Gipsy Hill Wife’s Claim’, Norwood News, 21 February 1919.

Но съществуват и някои контекстуални прилики, включително липсата на ваксина, което означава, че превантивните мерки тогава са съсредоточени върху многократното миене на ръцете, социалното дистанциране и затварянето на училища, места за поклонение, театри, киносалони, танцови зали, магазини и съдебни зали ⁸⁾Julian A. Navarro, ‘Influenza in 1918: An Epidemic in Images’, Public Health Reports, April 2010. През 1918-1920 г. носенето на маски за лице е било задължително на всички обществени места в голяма част от САЩ: дори президентът е носил такава⁹⁾Kate Marshall, Corridor: Media Architecture in American Fiction (Minneapolis: University of Minnesota Press, 2013), 117 and 133; and Navarro, ‘Influenza in 1918’. По време и на двете пандемии социалните събирания са преустановени, обществените погребения са ограничени, а градските центрове се изпразват, тъй като хората се оттеглят в домовете си и други предполагаемо „безопасни“ пространства ¹⁰⁾Stuart Galishoff, ‘Newark and the Great Influenza Pandemic of 1918’, Bulletin of the History of Medicine, 43.3, May-June 1969. И при двете пандемии болниците и клиниките бързо достигат точката на пречупване, а специалистите по обществено здраве са претоварени ¹¹⁾Monica Schoch-Spana, ‘“Hospital’s Full-Up”: The 1918 Influenza Pandemic’, Public Health Reports, 116, supplement 2, 2001. И тогава, както и сега, шарлатанството процъфтява. По време на пандемията от инфлуенца шарлатани съветват разтревожените американци и британци да се предпазят от грип, като ядат големи количества кафява захар, пият големи количества уиски, втриват суров лук в гърдите си и се киснат продължително в креозотова баня¹²⁾‘Plenty of Sugar as Influenza Cure’, Leeds Mercury (12 March 1919), 4; ‘More Sugar as Cure for Infleunza?’, Daily Mirror (12 March 1919), 3; ‘Science and Alcohol’, Orkney Herald and Weekly Adviser and Gazette for the Orkney and Zetland Island (5 March 1919), 2; ‘Sugar and Influenza’, Leicester Daily Post (12 March 1919), 4; ‘Sugar for Influenza’, Banffshire Reporter (19 March 1919), 3; ‘Whiskey for Influenza’, Evening Despatch (16 December 1918), 3. See also Navarro, ‘Influenza in 1918’.

По време и на двете пандемии уязвимостта към домашно насилие е неравномерно разпределена. Момичетата и жените, жителите на домове за възрастни хора или сиропиталища, бежанците, мигрантите без документи, хората с физически или обучителни затруднения и членовете на етнически, расови, социални, религиозни или сексуални малцинства са по-уязвими към домашно насилие от останалите. Не е случайно, че жените, които съобщават, че са били подложени на домашна жестокост по време на грипната пандемия през 1918-1920 г., се оплакват и от липсата на работа на съпрузите си, от това, че не живеят в „истински дом, а в нечия всекидневна“, и от бедност. И по време на двете епидемии страхът, разочарованието и финансовите тревоги водят до объркване, раздразнителност, лошо настроение, депресия, безсъние и гняв.

Търсенето на помощ също е трудно за жертвите по време и на двете пандемии. За много от тях напускането на семейния дом не е възможна опция поради финансовата зависимост от мъжа, липсата на възможност развод и чувството за срам. Ограничаването на социалните дейности означава, че уязвимите жени губят подкрепата на приятели и членове на семейството; вместо това те са принудени да споделят често ограниченото домашно пространство с насилниците си¹³⁾Samantha K. Brooks, Rebecca K. Webster, Louise E. Smith, Lisa Woodland, Simon Wessley, Neil Greenberg, and Gideon James Rubin, ‘The Psychological Impact of Quarantine and How to Reduce It: Rapid Review of the Evidence’, The Lancet, 395.10227, 14 March 2020.

Оскъдните здравни ресурси означават, че медицинското внимание се пренасочва от семейното насилие към борбата със смъртоносната инфекция. Много от местата, където малтретираните жени могат да потърсят убежище, са претоварени и с недостатъчно ресурси още преди пандемията, а болестта принуждава много от тях да затворят.

По време на локдауна през 2020 г. официалните услуги за подкрепа като горещи телефонни линии, приюти и консултантски услуги, бяха подложени на съкращения, а персоналът беше силно намален. Много жертви се въздържат да съобщят за насилието в полицията или да посетят здравни заведения поради опасения да не се изложат на смъртоносна болест или поради стремеж да не натоварват и без това претоварените здравни системи ¹⁴⁾Adriene O’Neill, Stephen J. Nicholls, Julie Redfern, Alex Brown, and David L. Hare, ‘Mental Health and Psychosocial Challenges in the COVID-19 Pandemic: Food for Thought for Cardiovascular Health Care Professionals’, Heart, Lung and Circulation, 16 June 2020. Мащабът на тези тенденции през 1918-1920 г. не е известен, но днес в Обединеното кралство броят на хората, посещаващи спешните отделения, е намалял с 25% ¹⁵⁾Peter Green, ‘Risks to Children and Young People During Covid-19 Pandemic’, British Medical Journal, 2020.

Достъпът до помощ е труден. През 1919-1920 г., както и през 2020 г., съдилищата са затворени или започват сериозно да ограничават работата си поради опасения от заразяване. Това означава също, че съдебните лекари и други здравни специалисти, които биха били призовани да дадат показания, също стоят настрана.

В Обединеното кралство в центровете за помощ на жертви на сексуални посегателства през първите шест седмици от локдауна през 2020 г. броят на направленията за съдебномедицински експертизи е намалял с 50 %. В случаите, в които се провежда интервю лице в лице (нещо, което е позволено само в най-тежките случаи на домашно насилие), лекарите се оплакват, че носенето на маска „значително променя връзката пациент-лекар, като прави трудно изграждането на доверие и контакт и изразяването на съпричастност – изключително важни при работата с пациенти, пострадали от сексуално насилие“.

Локдаун, алкохол и шарлатанство

И двете пандемии предизвикват разгорещени дебати за връзката между злоупотребата с алкохол и домашното насилие. Почти всички случаи на домашна жестокост, описани в пресата по време на пандемията през 1918-1920 г., споменават прекомерната употреба на алкохол. Подобни опасения бяха повдигнати и през 2020 г. Хората са консумирали повече алкохол в по-големи количества у дома, тъй като баровете и другите питейни заведения са били затворени ¹⁶⁾‘Drinking Alone: COVID-19, Lockdown, and Alcohol-Related Harm’, The Lancet, 5, July 2020. В Обединеното кралство само за една седмица през март 2020 г. продажбите на специализираните магазини за алкохол се увеличават със 67%, спрямо 43% увеличение в общите продажби на супермаркетите ¹⁷⁾Ilora Finlay and Ian Gilmore, ‘Covid-19 and Alcohol – A Dangerous Cocktail’, British Medical Journal, 2020. Дори статистики, публикувани много преди пандемията, показват връзка между злоупотребата с алкохол и домашното насилие. В едно изследване на Institute of Alcohol Studies от 2014 г. се констатира, че между една четвърт и половината от извършителите на домашно насилие са пили по време на изстъпленията си; Други изследвания твърдят, че този дял достига три четвърти. В случаите, в които насилието е класифицирано като „тежко“, вероятността извършителите да са злоупотребявали с алкохол по това време е два пъти по-голяма ¹⁸⁾Institute of Alcohol Studies, ‘Alcohol, Domestic Abuse, and Sexual Assault’.

Агресивните мъже обикновено използват страха от вируса като оръжие в арсенала си за тормоз. В такива периоди се засилват механизмите за контрол. Точната форма, която това приема, е културно специфична. Както беше споменато в началото, съпругът на Джеси Уебстър Купър „е поддържал стаята си в мръсно състояние. По пода се валят обелки от лук“. Споменаването на лучените обелки е важно поради убеждението, че лукът може да предотврати заразяването с грип. В пресата широко се съобщава, че „яденето на суров лук е пълна защита срещу грип и всякакви други злини“¹⁹⁾‘Allotment Notes’, Hull Daily Mail (11 July 1918), 3;‘Harvesting the Onion Crop’, Blyth News (16 September 1918), 1; ‘Onions for Nerves’, Diss Express (16 July 1920), 3; ‘The Ever-Useful Onion’, The Hampshire Independent (16 November 1918), 1; H. J. Swann, ‘Correspondence’, Coventry Evening Telegraph (31 October 1918), 2; ‘Influenza’, Wester Morning News (26 February 1919), 6; ‘Onions and Influenza’, Wigton Advertiser, 13 July 1918.  Още по-важно за разбирането на поведението на съпруга на Купър е убеждението на един „виден лондонски лекар“, че „суров лук в стая с трескав човек бързо се разваля, защото привлича микробите“²⁰⁾‘Onions and Influenza’, Whitby Gazette, 19 July 1918. С други думи, докато Купър и синът и са боледували от инфлуенца, съпругът е замърсявал навсякъде с лучени обелки като опит да “попие” бацилите, които те са донесли в къщата.

През 2020 г. широко разпространените „локдауни“ доведоха до специфични форми на тормоз, целящи по-нататъшна изолация на жертвите. Извършителите казват на семейството си, че са заразени с вируса и поради това не могат да напускат дома; други канят хора вкъщи, като казват на съпругите си, че посетителят има Covid-19 и „ще ги зарази“, ако не се подчинят на определени условия.

Кристъл Джъстис, главен директор по развитието на Националната гореща линия за домашно насилие, съобщава, че жертви, работещи “жизненоважни” работни места (например в здравеопазването) се оплакват, че насилниците ги обвиняват, че „нарочно се опитват да ги заразят с COVID-19, като ходят на работа“; други насилници забраняват на жертвите „да предприемат превантивни мерки […], като използват тактики като ограничаване на дезинфектанта за ръце, сапуна или достъпа до душ“. Насилниците редовно налагат ограничения върху достъпа до социалните медии или интернет.

Деца в опасност

В домакинствата, в които има насилници, децата са в особено уязвимо положение, особено когато училищата, летните лагери, младежките и спортните клубове са затворени ²¹⁾Maya I. Ragavan, Alison J. Culyba, Fatimah L. Muhammad, and Elizabeth Miller, ‘Supporting Adolescents and Young Adult Exposed to or Experiencing Violence during the COVID-19 Pandemic’, Journal of Adolescent Health, 67. Днес в САЩ около една пета от всички сигнали за малтретиране и пренебрегване на деца са подадени от педагогическия персонал: това прави учителите основните източници на сигнали за малтретиране²²⁾Elizabeth York Thomas, Ashri Anurudran, Kathryn Robb, and Thomas F. Burke, ‘Spotlight on Child Abuse and Neglect Response in the time of COVID-19’, The Lancet, 5 (July 2020), e371; Campbell, ‘An Increased Risk’.

В съчетание с ограничения достъп до членовете на разширеното семейство (особено бабите и дядовците), затварянето на училищата значително намалява възможностите на децата да съобщят за малтретирането си. Този повишен риск се изостря от намаления брой на служителите, работещи в благотворителните организации за закрила на децата; разбираемото нежелание на здравните специалисти да посещават домове, в които потенциално може да има вирус (особено в контекста на ограничените защитни средства), допълнително намалява физическите посещения на високорискови домове. През 2020 г. това се прояви рязко на места като Кънектикът, Калифорния, Мичиган, Кентъки, Ню Хемпшир и Луизиана, където се наблюдава намаляване на броя на сигналите за малтретиране на деца на горещите телефонни линии поради това, което здравните експерти определят като „рязко намаляване на контактите между деца, образователен персонал и други обществени младежки програми“.

Важно е също така да се отбележи, че много деца нямат дом, да не говорим за „безопасен“ дом: милионите деца, живеещи в лагери за имигранти или разселени лица, центрове за задържане и сиропиталища, често стават мишена на насилници именно поради своята уязвимост ²³⁾Ritwik Ghosh, Mahua J. Dubey, Subhankar Chatterjee, and Souvik Dubey, ‘Impact of COVID-19 on Children: Special Focus on the Psychosocial Aspect’, Minerva Pediatrica, 72.3. Други деца във висок риск са тези, които се идентифицират като ЛГБТК.

Двойното острие  на цифровите комуникационни технологии 

Тези значителни прилики в нивата и риска от домашно насилие по време на двете пандемии прикриват по-важни разлики. Радикалните различия в комуникационните технологии са очевидни. През 1918-1920 г. телефоните не са били широко разпространени в домовете на нуждаещите се; за разлика от тях медицинският персонал през 2020 г. бързо започва да провежда консултации по телефон или видеовръзка. Такива компромиси обаче се оказаха технически трудни, особено за възрастните хора и тези, които не разполагат с усъвършенствани мобилни телефони, както и създаваха проблеми с неприкосновеността на личния живот (например при оценка на раните на гениталиите).

Пандемията през 2020 г. доведе и до драматичен ръст в използването на интернет и социалните медии като цяло – те станаха ключови за работата, обучението и общуването. В резултат на това кибернасилието процъфтява, особено сексуалният тормоз онлайн. Едно австралийско проучване показва, че тези форми на злоупотреба са се увеличили с 50%. Увеличават се и опитите за онлайн достъп до съдържание, свързано със сексуална експлоатация на деца, което е сериозен проблем, тъй като броят на служителите, натоварени с полицейска дейност в областта на кибернасилието, намалява.

Това засяга най-вече младите хора, тъй като те все повече разчитат на текстови съобщения, социални медии и мобилни приложения, за да общуват с приятелите си. Тъй като скучаещите деца се обръщат към онлайн платформите, възможностите на извършителите да злоупотребяват с тях се увеличават.

Получаването на помощ може да бъде трудно, ако разчитате на цифрови технологии: проблеми с интернет връзката често се срещат често в селските райони и други места със слабо покритие. Много хора с ниски доходи не могат да си позволят компютърните технологии, а възрастните хора може да не са запознати с тях. В по-бедните региони съществува „дълбоко цифрово разделение между половете“, което поставя в неравностойно положение жените жертви на тормоз.

Технологиите се оказват и оръжия в ръцете на насилници, които използват системи за глобално позициониране (GPS), цифрови проследяващи устройства и шпионски софтуер, за да „наблюдават тайно и явно онлайн присъствието на жертвата си, за да поддържат принудителен, дори смъртоносен контрол“.

Изнудване от наемодателя и огнестрелни оръжия

Може да се очаква, че специфичните опасности за жените и други уязвими лица ще се увеличат, особено след като в някои страни има планове за предсрочно освобождаване на определени категории затворници, сред които са и осъдените за домашно насилие. Появиха се случаи на хазяи, обвинени, че са притискали за секс жени, които имат затруднения да си плащат наема. Според Международната организация на труда 61% от жените в света (т.е. два милиарда жени) са заети в неформалния сектор и са особено уязвими от икономическата несигурност и свързаните с нея рискове.

Много момичета и жени в глобалния Юг се оказват във все по-несигурно положение, тъй като те са отговорни за събирането на вода, необходима за адекватно измиване на ръцете и приборите. Съществуват доказателства, че те са изложени на сексуален тормоз и изнасилване по време на изпълнението на това задължение.

По-конкретно, в САЩ голяма част от домовете има огнестрелни оръжия, което увеличава вероятността от убийства от интимни партньори. Изследване от 2003 г. установи, че вероятността насилваните жени да бъдат убити от насилника си е пет пъти по-голяма, ако той притежава огнестрелно оръжие²⁴⁾Jacquelyn C. Campbell, Daniel Webster, Jane Koziol-McLain, Carolyn Block, Doris Campbell, Mary Ann Curry, Faye Gary, Nancy Glass, Judith McFarlane, Carolyn Sachs, Phyllis Sharps, Yvonne Ulrich, Susan A. Wilt, Jennifer Manganello, Xiao Xu, Janet Schollenberger, Victoria Frye, and Kathyrn Laughon, ‘Risk Factors for Femicide in Abusive Relationships: Results from a Multisite Case Control Study’, American Journal of Public Health, 93,7, July 2003. С други думи, рискът се увеличава, като се има предвид, че броят на личните огнестрелни оръжия се е увеличил в резултат на тревогите и обществените вълнения по време на пандемията.

Small Arms Analytics and Forecasting (SAAF), независима изследователска консултантска фирма, фокусирана върху пазарите на малки оръжия и боеприпаси, отбеляза, че само през март 2020 търговците на дребно са продали повече от 2,5 милиона огнестрелни оръжия, което представлява увеличение с 85% за година. Това ще има по-дългосрочно въздействие, както обяснява Юрген Брауер, главен икономист на SAAF, защото „сега е възможно поне част от купувачите, които купуват за първи път, да се превърнат в повторни купувачи, така че през следващите години може да има по-голяма база от притежатели на огнестрелни оръжия“.

В краткосрочен план обаче рискът, който представлява разпространението на огнестрелни оръжия, е широко признат. Както предупреждават авторите на една статия в Annals of Surgery²⁵⁾Thomas K. Duncan, Jessica L. Weaver, Tanya L. Zakrison, Bellal Joseph, Brenda T. Campbell, A. Britton Christmas, Ronald M. Stewart, Deborah A. Kuhls, and Eileen M. Bulger, ‘Domestic Violence and Safe Storage of Firearms in the COVID-19 Era’, Annals of Surgery (2020). Also see Hatchimonji et al., ‘Trauma Does Not Quarantine’., „в много държави управляващите не признават стрелбищата за съществена дейност“. В резултат на това собствениците на оръжие, които го притежават за първи път, може да не получават адекватно обучение за използване и съхранение на огнестрелно оръжие, което води до „по-смъртоносни“ инциденти, свързани с домашно насилие. Небезопасното съхранение може също така да направи огнестрелните оръжия „леснодостъпни за скучаещи и любопитни деца, които в момента се намират вкъщи, което увеличава възможностите за трагични, непреднамерени стрелби“.

Заключение 

Разгледахме различни вектори на уязвимост на момичетата, жените и други малцинствени групи по време на две пандемии. Важно е да се отбележи, че домашното насилие не съществува извън по-широките обществени практики, идеологии и борби за власт. В края на краищата в „нормални“ времена всяка трета жена преживява сексуално или друго насилие от страна на интимен партньор през живота си, а в световен мащаб 37 % от убийствата на жени са извършени от интимни партньори.

Всъщност може би е неточно да се нарече „криза“ нарастването на домашното насилие по време на пандемиите, тъй като за много уязвими хора насилието е ежедневна норма, а не изключение. Това е от решаващо значение, тъй като стресът от домашното насилие има кумулативен ефект върху имунната система (известен като „изветряване“), което означава, че населението с висок риск от домашно насилие преди пандемията е особено податливо на вредното въздействие на вируса. Важно е също така да се преразгледа езикът, използван за обсъждане на уязвимостта, за да се избегне етикетирането на някои групи (момичета и жени, малцинства и т.н.) като изначално уязвими, а не като уязвими поради структурните отношения на господство.

И накрая, историите за насилието от страна на интимния партньор, разказани в тази глава, рискуват да сведат жертвите до формули за уязвимост. Въпреки това споменатите тук момичета и жени са нещо повече от „жертви“. Домашното насилие излага на показ зависимостта на едно лице от познати Други, с които жената може да е изпитвала привързаност и дори любов в миналото. Като насочваме вниманието си към домашното насилие, не трябва да пропускаме всички други аспекти на идентичността на субекта, включително постоянните начини, по които той изразява своята активност и се противопоставя на несправедливостта.

*Текстът е част от  годишника на фондация Transform! Europe за 2021 г., озаглавен “Смъртоносната заплаха на капитализма”.