Макар и засега да не са обявени окончателните резултати от състоялите се на 28 ноември президентски избори в Хондурас, вече е ясно, че в тях още на първи тур побеждава взелата около 54% от гласовете кандидатка на лявата формация „Свобода и ново начало” Сиомара Кастро. Основният ѝ съперник от управлявалата досега Национална партия Насри Асфура изостава от нея с около 20 пункта или към 350 000 гласа, получавайки 34%.
Разривът между двамата бе толкова внушителен още от първите оповестени резултати, че Кастро побърза на пресконференцията си в следизборната нощ да обяви решително пред медии и привърженици: „Спечелихме!”
На свой ред Асфура упорито се опитваше да внушава на своите фенове да не губят вяра, защото с преброяването на всички бюлетини резултатът щял се обърне, но очакванията му не се оправдаха. Съвсем назад изостана и третият претендент за президентския пост – Яни Росентал от Либералната партия, едва надхвърлил 9%.
Избирателната активност от 68% бе необичайно висока за доста мамения от досегашните си управници Хондурас, където хората отдавна са загубили вярата в шанса за истинска промяна, а масовата представа за „изход” е емиграцията. Сиомара Кастро успя да разчупи това усещане за обреченост и да тласне хондурасците към изборна мобилизация, като особено силно привлече на своя страна жените избирателки. Постигна го с упорита и самоотвержена всеотдайност, от каквато повечето съвременни политици по света са отвикнали – просто в продължение на години не спря да обикаля села и бедни квартали, но не за да купува гласове и да раздава неизпълними обещания, а за да бъде пряко до хората и да търси заедно с тях решения за проблемите им. При това не само без да влачи със себе си обслужващи журналисти, за да си прави реклама, а въобще отказвайки да дава интервюта и практически отсъствайки от големите медии.
След своето „Спечелихме!” на победната си пресконференция Кастро добави: „Това идва след 12 години съпротива, 12 години, които не минаха напразно, защото народът съумя да покаже кой е и да изпълни със съдържание фразата, че „само народът може да спаси народа”.”
Тази година се навършват именно 12 години, откакто на 28 юни 2009 г. с институционно-военен преврат, задвижен от опозиционния Конгрес и изпълнен от армията, бе свален и пратен в изгнание съпругът на Сиомара Кастро – тогавашният законен президент на страната Мануел Селая. Формалният повод бе, че той се канеше да свика избори за Конституционно събрание и за промяна в конституцията, която да му позволи да се кандидатира за втори мандат – тъй като хондураският основен закон допуска само един мандат.Същинската причина за свалянето на Селая обаче беше, че той направи Хондурас член на групата ALBA („Боливарски съюз за народите от нашата Америка”) – инициатива на днес вече покойния венесуелски президент Уго Чавес.
Селая всъщност не беше някакъв „червен” революционер. Дойде на власт с кротката си и добре вписана в статуквото Либерална партия – в една страна, в която от 120 г. във властта се редуват само либерали или консерватори. Но, управлявайки в годините на възход на „лявата вълна” в Латинска Америка, се „зарази” с нейния силен социален заряд и с ефекта от петролните програми на Чавес в борбата с бедността. Именно това не му прости тясно свързаната със САЩ хондураска олигархия – и го събори. Така, както след това направиха кръгове от същия тип и с парагвайския държавен глава Фернандо Луго, и с бразилската президентка Дилма Русеф.
Но точно след удара по Селая се ражда като политик съпругата му Сиомара Кастро. Дотогава тя стои напълно в сянката на мъжа си, за когото се омъжва едва 16-годишна. Любопитен факт е, че двамата са братовчеди. Вече като семейна, Сиомара взима университетска диплома по бизнес управление. Ражда и отглежда четири деца – две дъщери и двама сина. През 3-годишното президентстване на съпруга си (2006-2009 г.) е отдадена предимно на обичайните за първата дама социални дейности.
Но след преврата, когато мъжът ѝ е насилствено прогонен в Коста Рика, Сиомара разкрива борческия си потенциал. Още на 7 юли 2009 г. тя оглавява масово протестно шествие в Тегусигалпа, изискващо връщането на власт на законния президент. Тя вече не е просто негова съпруга, а емблематичното лице на Националния фронт за народна съпротива (FNRP).
Виктор Меса, бивш министър в правителството на Селая, казва днес за нея, че като активен фактор в политическия живот „тя се ражда на улицата, в обществените протести и шествия, които продължиха над година”. Според него „това без никакво съмнение ѝ спечели заслужената симпатия и уважението на всички политически и социални сектори, противопоставили се на държавния преврат”.
Сиомара „поддържа огъня” в Хондурас в продължение на следващите две години, докато през 2011 г. съпругът ѝ получава възможност да се върне в родината. Двамата скъсват с Либералната партия и основават новата политическа формация „Свобода и ново начало”, по-известна със съкращението си от наименованието на испански „Libre”, което на свой ред сформира думата „Свободен” на испански.
На президентските избори през 2013 г. „Libre” издига като своя кандидатка Сиомара Кастро. При гласуването тя се класира на второ място с 28%, оставяйки на трета позиция Либералната партия – небивал пробив в двупартийната дотогава политическа закостенялост. Тогава все пак печели кандидатът на консервативната Национална партия Хуан Орландо Ернандес, обвинен в изборни измами, а после превърнал управлението си в символ на злоупотреби, корупция, неолиберална вакханалия, атисоциални действия, експлозия на престъпността.
На следващите президентски избори през 2017-та същият този Хуан Орландо Ернандес, наричан често JOH по първите букви на имената му на испански, отново се кандидатира с цел да бъде преизбран, макар конституцията да го забранява. Но той намира начин – осигурява си благосклонно тълкувание на основния закон от Върховния съд, което му дава възможност да посегне към втори мандат. Да припомним пак – през 2009-та идеята на Селая да се внесе подобна поправка в конституцията не по съдебен път, а чрез демократично избрано Конституционно събрание предизвиква свалянето му от власт с преврат… Но при JOH, оказва се, това вече не е никакъв проблем, макари и прокарано по значително по-спорен път…
През 2017-та Сиомара отново се състезава за президентския дворец, но в ролята на кандидатка за вицепрезидентския пост. „Libre” тогава влиза в един по-широк Опозиционен съюз срещу диктатурата (AOD) – защото авторитарното и корумпирано управление на JOH вече не се възприема като нещо друго, освен като диктатура. За кандидат-президент на AOD е излъчен популярният „властелин на телевизията” Салвадор Насрала – водещ от около 40 г. насам на спортни и развлекателни тв програми.
В онази надпревара всички сондажи до последния ден преди вота сочат сериозно предимство на двойката Насрала-Кастро. Това предимство се съхранява и в началото на броенето на бюлетините – докато внезапно всеобщо спиране на тока на територията на цял Ходурас в продължение на 36 часа прекъсва броенето. А когато то е възстановено, изведнъж тенденцията вече е променена. И отново печели JOH…
Гневът в обществото срещу „победителя” продължава да се трупа, а през първата година от новия му мандат неспирният емигрантски поток от Хондурас към границата на Мексико със САЩ се превръща в истинска лавина, предизвикала остри реакции и във Вашингтон. Междувременно американското правосъдие завежда дело за наркотрафик срещу брата на JOH Хуан Антонио и дори му произнася доживотна присъда. Взима на мушка и самия JOH, който има имунитет като държавен глава, но въпреки това фигурира като „съконспиратор“ в разследване срещу друг обвиняем за внос на кокаин в САЩ…
Сиомара Кастро се впуска непреклонно и в тазгодишната президентска кампания, излъчена като кандидатка за поста на държавния глава от своята партия „Libre”. Но сондажите все пак ѝ дълго дават не повече от второ място, признавайки за фаворит издигнатия от управляващата Национална партия „наследник” на JOH Насри Асфура. А трети в социологическите анкети върви пак онзи „властелин на телевизията” – Салвадор Насрала, също междувременно създал собствена партия под името „Партия спасителка на Хондурас” (има заигравка с името на лидера, защото „спасител” на испански е „салвадор”).
Кардинално ново съотношение на силите обаче се оформя в края на октомври, когато Насрала осъзнава, че корумпираната диктаторска система няма да бъде надвита, ако двамата със Сиомара я щурмуват поотделно. И Салвадор оттегля кандидатурата си за президент, присъединявайки партията си към оформилия се около Сиомара предизборен „Съюз на народа”. Договарят се Сиомара да е кандидидат-президентка, а Салвадор този път да се предложи за вицепрезидент. Щом си стискат ръцете, Сиомара обявява: „Днес можем да кажем, че слагаме последната точка на диктатурата”. Победният резултат за тази президентска двойка във вота на 28 ноември сочи, че ходът е бил „в десетката”.
Сиомара Кастро е ясна и неизменна в позициите си. Още през юни тя казва на предизборен митинг в столицата Тегусигалпа: „Имаме само два варианта – или истинска промяна в лицето на една обвързана с хондураския народ жена, което значи промяна на модела, произвеждал през последните години бедност и мизерия, или да се продължи гласуването все за същото, тоест за още бедност, още мизерия, още убийства и още изключване”.
При представянето на програмата си Сиомара Кастро провъзгласи за „основна ос” на бъдещото управление формирането на държава на „демократичния социализъм”, в която „върховната цел на обществото и държавата ще е човешкото добруване”. Тя също така посочи, че фокусът ще е върху проблемите, пораждани от вкоренената корупция, като ще бъдат отменени „законите, поддържали диктатурата”. Кастро информира, че ще поиска сформирането на специална международна комисия под егидата на ООН за борба с корупцията и безнаказаността в Хондурас.
Сред приоритетите ѝ е и свикването на Конституционно събрание, което да реформира основния закон, както и да изработи нов Наказателен кодекс. „Още в първия ден на моето управление ще свикам народно допитване, за да може народът да се произнесе за избора на Национално конституционно събрание и за изработването на нова конституция,” обеща Сиомара Кастро. Тя също така смята да отмени оспорван закон, приет през май т. г., който предава цели райони от националната територия в ръцете на чужди компании, инвестиращи в тях. Законът дори предоставя на инвеститорите правото на „специален режим” в тези зони, включително да определят собствени данъчни правила и да формират собствени сили за сигурност. „За да осигурим работни места и развитие на страната, не се нуждаем от продажбата на нашия суверенитет,” отсече Кастро.
Сред плановете ѝ също е да продаде президентския самолет и луксозните държавни автомобили, както да намали „високите и непропорционални” заплати и „представителните” разходи на висшите чиновници. Смята също така да създаде Секретариат за икономическо планиране и социално развитие, чрез който държавата да се ангажира да инвестира в човешкото развитие и „да изостави прилагането на неолибералния модел”. По отношение на външната политика Кастро заяви, че „незабавно” ще установи дипломатически отношения с Китай, каквито за момента Хондурас няма.
Бъдещата президентка има натрупан международен опит – през 2016 г. тя бе избрана за председателка на Конференцията на политическите партии в Латинска Америка (Coppal).
Себе си Сиомара Кастро определя като „антипатриархална, революционна и включваща феминистка”. Кани се да прокара закон за равноправието на жените, да криминализира сексуалните посегателства и насилието по полов признак. В силно католическия Хондурас полемики предизвиква обаче намерението ѝ да легализира аборта, макар и да му е сложила рамки – само в случаите на риск за живота на майката, на малформация на плода и на изнасилване, предизвикало нежелана бременност.
На подмятанията от страна на политическите ѝ опоненти, че тя ще е само фигурантка в президентското кресло, а всъщност ще управлява мъжът ѝ Мануел Селая, тя отговаря категорично: „Благодарение на капацитета, който притежава експрезидентът Селая, аз винаги ще имам до себе си един съветник от висока класа. Но решенията определено ще ги взимам аз. Има само едно кресло и в това кресло ще седя аз.”
Самият Селая на свой ред дава следния коментар: „Не аз съм кандидатът. Онази, която ще влезе в президентския дворец, е Сиомара. Тя е отделно човешко същество. Какво ще прави с мен ли? Не знам, може да ме изпрати у дома, да гледам внуците”.
На пресконференцията си в следизборната нощ Сиомара Кастро обеща да сформира „правителство на помирението, мира и справедливостта”, призовавайки новата опозиция към диалог и конструктивност. Още също да работи за гарантиране на „директната демокрация на участието”, базирана върху народни допитвания и разчитаща на местната, законодателната, и изпълнителната власт.
Победителката апелира: „Вън ескадроните на смъртта, вън корупцията, вън наркотрафика и организираната престъпност! Стига вече бедност и мизерия в Хондурас! Винаги до победа! Обединени, заедно ще преобразим тази страна.”
About The Author
