Правителството в Каракас обвини Съединените щати в опит да дискредитират състоялите на 21 ноември във Венесуела избори за губернатори и кметове, в цинизъм и в поредна намеса във вътрешните работи на страната. Реакцията дойде от венесуелското министерство на външните работи в отговор на становище на американския държавен секретар Антъни Блинкен, огласено във Вашингтон. В него Блинкен отхвърля резултатите от вота, убедително спечелен от чавизма, като заявява, че те не отразявали „волята на венесуелския народ” и че „режимът на Мадуро” за пореден път бил лишил венесуелските граждани от възможността да участват в свободни и справедливи избори. Правителството в Каракас е обвинено, че положило усилия „да всява разкол и да потиска демократичните дейци във Венесуела”, като освен това използвало репресии, манипулации и цензура, за да си осигури удобни изборни резултати.
Изборите на 21 ноември бяха убедително спечелени от чавизма, като този път в гласуването участваха и всички сектори на опозицията, дори и най-радикалната, бойкотирала президентския вот през 2018 г. и парламентарния през 2020 г. Участието на опозицията беше договорено с проведени през август и септември преговори между нейни и правителствени представители в Мексико с посредничеството на Норвегия. Този диалог бе подкрепян и насърчаван от САЩ и ЕС. Опозицията бе включена в сегашните избори точно съгласно условията, договорени в Мексико, а ЕС изпрати своя мисия наблюдатели на вота на 21 ноември, като в нея бяха включени също и нечленуващите в ЕС Норвегия и Швейцария.
Гласуването отреди победа на чавизма, който спечели губернаторските постове в 20 от 23-те щата на страната. Също така чавизмът ще има и 205 свои кметове от общо 335.
„След като бяха оповестени резултатите, стана пределно ясно, че големият губещ е североамериканският империализъм и неговите съюзници във Венесуела, претърпели съкрушително поражение, защото загърбиха своя народ, подбудиха към налагане на незаконни санкции срещу цялото население и се поставиха в услуга на чужди интереси,” посочи в своя декларация венесуелското външно министерство.
Каракас припомня, че изборният процес бе проследен от над 300 чуждестранни наблюдатели, като в надпреварата участваха 87 различни политически сили и 67 000 опозиционни кандидати от общо регистрираните 70 200. На този фон е посочено още, че е „връх на цинизма” една държава с „непряка демокрация”, която „подлага венесуелския народ на мащабна блокада” и подкрепя „група престъпници, разграбващи богатствата на държавата”, да смята, че има „морал за оспорване на изборите”.
Междувременно наблюдателската мисия на изборите, изпратена от ЕС, Норвегия и Швейцария и оглавявана от испанската Исабел Сантос, представи своя доста положителен за хода на изборния процес първичен доклад, който свидетелства за спазване на всички процедури. Все пак при представянето му Сантос предупреди, че това е чисто експертен документ и не трябва да му се придава политическо значение. В мисията участваха 136 наблюдатели от 22 държави. Тя посети 22 от 23-те венесуелски щата плюс столичния район, бе в 605 центъра за гласуване и провери 1318 секции. Сантос заяви, че мисията е успяла да добие цялостна представа за изборния процес и е установила подобряване на условията за гласуване в сравнение с предходни години, както и „по-балансиран” състав на Националната изборна комисия. Според нея този вот е бил важно доказателство за завръщането в политическата надпревара на опозиционните партии като следствие от процеса на диалог, воден между правителството и опозицията.
Сантос подчерта, че мисията на ЕС е „независима, неутрална и безпристрастна” съгласно Декларацията за принципите за международно изборно наблюдение, подписана от Евросъюза през 2005 г. Тя наблегна, че наблюдателските мисии не могат да се използват като инструменти за намеса във вътрешните работи на страните, а също така, че само венесуелците могат да решават бъдещето си чрез избори и диалог. Сантос поясни, че мисията ще се върне във Венесуела през януари или февруари догодина, за да огласи окончателния си доклад.
След оповестяването на резултатите от изборите на 21 ноември, президентът Николас Мадуро ги определи като „добра победа, добра реколта” в обръщението си към нацията. Той отправи „огромна благодарност към венесуелския народ” и подчерта: „Трябва да продължим, поправяйки грешките и учейки се от тях”.
Мадуро призова избраните за губернатори представители на опозицията да уважават резултатите и да обединяват усилията си, да работят заедно, да поддържат разбирателството и „действения политически диалог”. Президентът оповести, че в близките дни ще събере Федералния съвет към правителството, за да задейства обща работна маса заедно с новоизбраните ръководители на щатове.
Мадуро коментира и участието във вота на радикалните сектори на опозицията, които бойкотираха предишни избори и подкрепяха деструктивните акции, лансирани от бившия депутат Хуан Гуайдо, самообявил се в началото на 2019-та за „временен президент”. Държавният глава се обърна към тях така: „Искам да вярвам в началото на една нова история на уважение към демокрацията, към институциите и към съвместната работа в рамките на Държавния съвет”.
Следизборната панорама ще бъде запомнена от венесуелците и с един случаен, но емблематичен епизод. Нашумелият Хуан Гуайдо, когото вече дори международните му покровители не наричат „временен президент”, не пропусна да събере медиите, за да представи и собствените си умозаключения за резултатите от вота. Но никой не обърна внимание на онова, което говореше, защото насред думите му венесуелският герб, закачен като фон зад гърба му върху опънат национален трикольор, внезапно се откъсна и падна с трясък на сцената. Кадрите станаха хит в социалните мрежи и бяха споделени безброй пъти все с подигравателни коментари, като: „Резюме на временното правителство в 4 секунди”, „Дори гербът не може вече да го трае”, „Всичко рухва” и т. н.
Resumen del gobierno interino en 4 segundos:pic.twitter.com/tKNfh70bym
— El Chigüire Bipolar (@ChiguireBipolar) November 22, 2021