В средата на октомври Френската социалистическа партия (ФСП) издигна като своя кандидатка в президентските избори догодина кметицата на Париж Ан Идалго, която спечели вътрешнопартийния вот за тази кандидатура. Ден по-късно тя бе гост на 40-ия конгрес на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) в своята родна Испания. Както е известно, Ан Идалго е дъщеря на испански емигранти, установили се във Франция, но е родена преди 62 години в Сан Фернандо в андалуската провинция Кадис, Испания.
Конгресът на ИСРП се състоя във Валенсия и там кореспондентът на в. „Ел Паис” Мигел Ахел Медина разговаря с Ан Идалго за акцентите, с които тя ще се стреми да спечели френските избиратели догодина. Преди седмица, когато официално стартира кампанията си, тя ги потвърди. Сред най-важните е стремежът ѝ зеленият преход в енергетиката да е балансиран и съчетан със социална солидарност и преодоляване на неравенствата.
Предлагаме излязлото в „Ел Паис” интервю с Ан Идалго, която като кметица се утвърди с много екологични инициативи в Париж, защото то е пряко свързано и с темите на срещата на Г-20 в Рим и на климатичната конференция в Глазгоу, известна като КОП 20. Двете събития предстоят този уикенд.
Париж преживя огромна промяна през последните шест години – създадени бяха стотици километри велоалеи, развит бе проектът „градът на 15 минути” с приближаване на услугите, работните места и пазарите до жилищните квартали и дори една натоварена пътна артерия край брега на Сена бе превърната в пешеходна зона.
Зад всичките тези нововъведения е кметицата Ан Идалго, която управлява глада от 2014 г. Нейната загриженост за градската екология ѝ донесе и преизбиране през 2021 г. А сега допринесе и за издигането на кандидатурата ѝ в президентските избори догодина. На 14 октомври членовете на ФСП потвърдиха тази нейна кандидатура, която Идалго държи да фокусира върху „екологичния и дигитален преход, ангажирането с климатичните промени и борбата против неравенствата”.
Как се промени Париж през първия ви мандат?
Промени се много, защото се посветих на екологичния преход в моя град и на разкрасяването му.
Велоалеи, пешеходни зони… Промените в общественото пространство предизвикаха и много критики. Как реагирате на тях?
Бях преизбрана като кметица на Париж, което показва, че мнозинството от парижаните са съгласни с промените. Работя за тях.
Как правителството трябва да се противопоставят на климатичните промени?
Голямото предизвикателство, пред което са изправени всички страни, са именно климатичните промени, но трябва да се справяме с него, като се облягаме на равенството. Трябва да гарантираме, че всички ще могат да се възползват от плюсовете на новите мерки – от новата мобилност да новия начин на живот в по- енергоспестяващи жилища. За целта трябва да се планират политики за равенство, както това се прави например в Испания. Трябва да се събере ведно темата за екологията с темата за солидарността и равенството, необходимо е равновесие между тях. Това е, към което се стремят днес социалдемократите из цяла Европа. Същото искам да внеса чрез моята кандидатура и в президентските избори във Франция, в обществения дебат.
Какви политики предлагате?
Предлагам на Франция проект, много сходен с онова, което прави Педро Санчес в Испания и Антонио Коща в Португалия, както и с онова, което лансира Олаф Шолц в Германия. Един много социалдемократически и много екологичен проект. Вече имам доста мащабен екологичен опит, защото Париж е мащабен град. Работих и в международен план по тази тема, защото именно в моя град бе сключено Споразумението за климата от Париж. Виждам, че решения има. Това се възобновяемите енергии, трансформирането на икономиката… Решения има, но се нуждаят от публични инвестиции. А те са налице в Европа, защото европейският план за инвестиции даде много по-силни възможности на държавите да действат и да организират инвестирането на средства за справяне с климатичните предизвикателства. Виждам в Испания, че този план вече е спечелил на Педро Санчес и правителството му прозвището „Зелената сделка”. Такава програма бих искала и за Франция, защото вярвам, че се нуждаем от леви, социалдемократически, прогресивни правителства, които гледат на солидарността като на основна ценност.
Екологичното послание е по-популярно в големите градове, отколкото по други места. „Жълтите жилетки”, например, протестираха срещу поскъпването на горивата. Как ще се справите с това, че според много хора екологичният преход е в тяхна вреда?
Трябва да се търсят решения. Когато живееш в голям град като Париж, където имаш под ръка метрото или автобусната спирка на 10 минути от дома си, е едно. Друго е, когато си в селска местност, без обществен транспорт, без друга възможност за придвижване, освен колата ти. Трябва да обмислим различни решения за тези територии и за техния начин на съществуване. Смятам, че в Испания е по-лесно, защото тя е много децентрализирана страна, в нея регионите имат много власт, което е много интересно – самите общини организират транспортни средства, за да се пътува от едно село до друго. Франция, напротив, много е централизирана, поради което никога не сме разполагали с такива възможности. Това е страна със силна якобинска традиция, където всичко се решава в Елисейския дворец. Но е ясно, че не могат да се прилагат едни и същи решения в едно малко село и в един голям град, където разполагаш с всички видове транспорт.
Очертава ли се нова криза с „Жълтите жилетки” покрай мерките срещу климатичните промени или пък заради цените на горивата?
Смятам, че във всеки един момент може отново да се окажем в криза с „Жълтите жилетки”. Предишните им протести избухнаха, когато цената на бензина се повиши с три сантима. Сега виждаме голямо поскъпване в цените на горивата и затрудненията на народните класи да използват своите коли. Това се превръща в тежък социален проблем. В Испания бяха приватизирани енергийните компании. Във Франция не е така. Но е много интересно направеното в сектора от испанското правителство, което понижи ДДС върху енергията и електричеството, а също предвижда да регулира цените на енергоносителите. Педро Санчес поиска Европа да предприеме общо понижаване на енергийните цени и ако това стане, то ще ни помогне да напреднем към общоевропейско решение, което да не кара хората, придвижващи се с колите си да мислят: тази екология е срещу нас. Така или иначе, до 10 години няма вече да се произвеждат коли с бензин, а това значи, че до 10 години и този проблем ще изчезне. Но все пак сме изправени пред предизвикателството да предложим метод, който да отвори пред хората възможности, различни от колите с бензин.
Планирате ли да съчетаете кандидатурата си с еколозите?
Планирам да отстоявам моята кандидатура, която е на екологичната левица и на отговорното управление.
About The Author
