Премиерът Стефан Янев и вицепремиерът Атанас Пеканов разказаха на брифинг в Министерския съвет за приетия днес от служебното правителството Национален план за възстановяване и устойчивост, който на 15 октомври ще бъде и официално изпратен в Брюксел.
Това е четвъртата поредна редакция на важния документ, от който се очаква да отключи безвъзмездно финансиране от Еврокомисията за България в размер на 12,9 млрд. лв. Според Пеканов това ще стимулира и инвестиции за още 8,1 млрд.лв., което ще даде ефект в икономиката ни през следващите 6 години.
Планът съдържа общо 59 инвестиционни проекта и 46 реформи. В сравнение с априлската му версия, която беше подготвена от тогавашното правителство на ГЕРБ, сега той е допълнен с 13 нови проекта най-вече в секторите здравеопазване, социална сфера, върховенство на закона, правосъдие, бизнес среда и енергетика – „все области, в които сме търпели критики през годините”, както коментира Пеканов.
Премиерът Янев изтъкна, че планът „дава необходимия импулс на българската икономика, индустрия и бизнес за тяхното осъвременяване в духа на тенденциите на XXI век и на необходимостта от развитието на страната ни към по-високопроизводителна икономика и с по-добър краен продукт.”
Вицепремиерът Пеканов подчерта, че ще се положат всички усилия, за да може първият транш от ЕК да дойде още преди края на годината. Но сред наблюдателите е силен и скептицизмът дали това ще стане, тъй като планът беше доста забавен.
Тепърва предстоят сложни преговори с Еврокомисията най-вече по темата енергетика. Още утре тази трудна тема ще бъде засегната и по време на посещението у нас на зам.-председателя на ЕК за климатичните промени Франс Тимерманс, който ще участва заедно с премиера Стефан Янев и с ключови министри в конференция за зеления преход, провеждаща се в София.
Запитан от журналисти по време на брифинга коя година е посочена в плана като рубеж да отказа от въглищната индустрия у нас, Янев отговори, визирайки вчерашните протести на миньори и енергетици: „Да не плашим хората, вчера бяха тук, долу. Не, че имам нещо против… Нека не спекулираме с дати”. Той все пак уточни, че в плана са заложени две индикативни дати – 2038 г. и 2040 г., като усилията в преговорите ще са да се утвърди втората.
По повод критиките за забавянето на плана вицепремиерът Пеканов обясни, че то е било предизвикано от необходимостта да се работи усилено по сложни теми, които предишните управляващи просто са избягвали именно поради тяхната сложност. Освен това стремежът на служебното правителство е бил да осигури възможности за максимално ползотворно насочване на очакваните средства. „Ние успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и чуваме от различни партньори – до по-голяма ефективност на заложените проекти и реформи, до по-висока ефективност от тези средства”, заяви Пеканов.
Той добави: „Колегите от Министерство на енергетиката се нагърбиха с колосалната задача в последните седмици да намерят решения, които да зададат първите щрихи на бъдещата стратегия за декарбонизация на страната. В съдействие със синдикатите, в сферата на енергетика заложихме и една нова реформа за държавно предприятие за конверсия на въглищни региони”.
Вицепремиерът посочи още: „Време е да излезем от парадигмата за усвояване и да влезем в нова визия – на подобряване на резултатите. Това минава през признанието, че в много отношения не се справяме достатъчно добре – имаме една от най-енергоемките икономики в Европа, плах иноватор сме в икономическо отношение, здравната и образователните системи имат нужда от реформи, търпим критики по отношение на правосъдието. Но ако днес отговорно кажем – така е, но може и да е друго, ще можем да тръгнем напред”.
