Тазгодишната Нобелова награда за литература отново успя да предизвика изненада, отивайки при родения в Занзибар през 1948 г. и живеещ от 1968 г. във Великобритания писател Абдулразак Гурна. Нобеловият комитет му присъди най-високото литературно отличие за неговото пропило творчеството му „безкомпромисно и състрадателно вникване в ефектите на колониализма и в съдбата на бежанците, лутащи се в бездната между култури и континенти”.
Самият Гурна също е бежанец. Той е от семейство на араби и напуска Занзибар в края на 60-те, когато там започват гонения срещу мюсюлманите. Посещава отново родината си чак през 1984 г., малко преди да почине баща му.
Гурна пише на английски и допреди пенсионирането си неотдавна преподава английска и постколониална литература в университета на Кент в Кентърбъри. Изследва творчеството на автори като Уоле Шоинка, Нгуги Уа Тионго, Салман Рушди.
Автор е на 10 романа и сборници с разкази, като първата му книга излиза през 1987 г. Сред най-известните му романи, превеждани и издавани из цяла Европа, са „Рай” (1994 г.), „Греховно мълчание” (1996 г.), „На крайбрежието” (2001 г.), „Дезертьорство” (2005 г.). Най-популярен е „Рай”, включен в краткия списък на наградата „Букър” през 1994 г.
Испанският в. „Ла Вангуардия” цитира днес неговата испанска издателка Хулиета Леонети, чието издателство обаче е фалирало още през 2012 г. Тя казва: „Сякаш получавам посмъртна награда и аз. През 2003 г., когато издадохме романа „На крайбрежието”, Абдулразак Гурна беше още много млад за Нобел. Помня, че в онзи роман, който разказваше историята на един бежанец, много силно ми въздейства едно рядко тълкувание на проблема – героят приемаше, че неговата единствена възможност за оцеляване е търговията, но не в меркантилния смисъл, а като практически обмен между културите.”
Самият Гурна заяви пред Ройтерс, че за него удостояването му с Нобел за литература е нещо „блестящо, прекрасно, грандиозно”. Той казва също, че това е „една велика награда, придружена от огромен списък с прекрасни писатели” и че тепърва трябва да свикне с мисълта са присъединяването си към този списък. „Беше пълна изненада, замръзнах, като чух новината, не можех да реагирам, защото не можех да повярвам,” допълва Гурна, който е първият африканец от 20 г. насам, получил литературния Нобел.
Действието в нашумелия му роман „Рай” се развива в Източна Африка по време на Първата световна война и в центъра на повествованието е 12-годишно момче суахили, продадено от баща си срещу погасяване на дълг. Момчето нарича своя купувач „чичо Азиз” и го придружава в неговите фантастични пътувания.
Преподавателката от Университета в Барселона Долорс Ортега, която е добра познавачка на творчеството на Гурна, обяснява, че в сюжета е залегнала типичната действителност на остров Занзибар, разположен в днешна Танзания. Той е бил британска колония и е кръстосал различни култури. Чрез художествени образи Гурна предава въздействието на колониализма именно на това възлово място, а също и как се изграждат личностните идентичности в постколониалния свят. Персонажите в творбите му често представляват различни поколения от едни и същи семейства.
Тази година Нобеловата награда за литература празнува своята 120-годишнина. Тя е връчена за първи път през 1901 г. на французина Сюли Прюдом. По начало Франция може да се похвали с най-много носители на литературния Нобел – общо 15. Следват я САЩ с 12 нобелисти писатели, и Великобритания – с 11.
В своето завещание Алфред Нобел е записал, че носещите името му награди трябва да се дават на хора с „особено голям принос за човечеството”. А конкретно за литературното отличие отбелязва, че то трябва да отива при автори, „създали най-забележителни творби с идеалистични послания в полето на литературата” – фраза, интерпретирана по всякакъв начин през различните исторически периоди.
Днес Нобелът за литература отиде при писател, който даде глас на бежанците, обобщава „Ла Вангуардия”.
About The Author
