Сирийските кюрди продължават да плащат цената на турската окупация 

Ребека Ан Проктор, The Defence Post

73-годишната сирийска кюрдка Зейнаб е живяла в дома си в Африн, Северозападна Сирия, в продължение на 13 години. Тя е сама. Съпругът ѝ наскоро е починал и тя няма деца.

Но през 2018 г. турските сили навлизат в града при военното си нахлуване в Северна Сирия. За разлика от други жители, избягали в близкия кантон Шахба, Зейнаб е решена да остане – докато турските сили не я принуждават физически да напусне града.

Синам Шеркани, американският представител на Сирийския демократичен съвет, разказва как един ден са дошли мъже от подкрепяна от Турция милиция, изгонили са Зейнаб и не са ѝ позволили да си вземе дори дрехи. „Те заплашват жителите на Африн с изтезания. Страхувайки се за живота си, те са принудени да напуснат“, казва тя пред The Defense Post.

Зейнаб, чието име е променено, за да се защити сигурността ѝ, продължава да живее в Африн, като се мести между къщите на различни свои племенници. Тя е попитала хората, които в сега живеят в дома ѝ – сирийски бойци от групировки, подкрепяни от Турция – дали може да се върне, но те не ѝ позволяват.

Историята на Зейнаб е твърде позната в разкъсваната от война северна част на Сирия. Навсякъде в окупираните от Турция територии се наблюдава цикъл на насилие и злоупотреби, тъй като подкрепяните от Турция опозиционни групи се обръщат към престъпни дейности, за да експлоатират гражданите, особено сирийските кюрди и язиди.

Турската операция „Маслинова клонка“

Изминаха почти четири години, откакто Турция даде начало на военната си операция „Маслинова клонка“ в Африн. През януари 2018 г., Турция обяви, че с инвазията си цели да „неутрализира терористите, принадлежащи към ПКК/KCK/PYD-YPG, както и към Ислямска държава в района на Африн, за да гарантира сигурността и стабилността на нашите граници и в региона“.

До март 2018 г. Африн вече е под турски контрол. Заявената от Анкара „сигурност и стабилност“ се отнася само за арабските и туркменските заселници в Африн, но не и за местното кюрдското мнозинство.

While fighting rages in #EasternGhouta, tens of thousands of people are suffering in #Afrin.

Desperate and terrified, thousands are fleeing every day with no place to stay, little food, water and medical care. pic.twitter.com/SVU7B6pGBG

— ICRC Syria (@ICRC_sy) March 19, 2018

Сирийските кюрди в Африн като Зейнаб, са изправени пред произволни задържания, изтезания, сексуални посегателства, кражби на имущество, извънсъдебни екзекуции и насилие, основано на пола. Тяхната история до голяма степен остава неразказана.

Изкривяване на истината

Няколко международни информационни издания, на първо място „Ню Йорк Таймс“ и испанският вестник „Ел Мундо„, са изопачавали в свои материали тази мрачна реалност, поради което са обвинявани в  „изпиране на турската военна окупация на Африн и етническото прочистване на живеещия там кюрдски народ“.

През февруари 2021 г. „Ню Йорк Таймс“ публикува статия, в която се твърди, че макар Турция да е била широко критикувана, когато е изпратила свои сили в Сирия, сега нейните войници „стоят между милиони сирийци и потенциално клане от страна на силите на президента Башар Асад“.

Информационният център „Рожава“, информационна агенция в Североизточна Сирия, оспорва тези твърдения, заявявайки, че Африн „е обхванат от отвличания на язидски и кюрдски жени и момичета, над 150 до момента, както и от други насилствени престъпления, много от които се извършват от марионетните милиции на Турция“, позовавайки се на данни от Доклада за изчезналите жени в Африн за 2020 г.

Мегън Бодет, основателка на проекта „Липсващите жени в Африн“, заявява пред The Defense Post, че в момента Африн е сред най-лошите места в Сирия по отношение на правата на жените и политическото им представителство. След турската окупация жените са почти изцяло изтласкани от обществената сфера, особено местните кюрдски и язидски жени, казва Бодет. „Те бяха етнически прочистени от Турция и нейните прокси сили. Вече няма присъствие на жени в управлението или обществения живот, което е в голям контраст с това, което виждаме при автономната администрация на Северна и Източна Сирия“, каза тя.

Другата страна на историята може да се чуе  извън Африн, в предимно арабските части на Северна Сирия, които също са под турска окупация. В градове като Джараблус или Азаз много арабски и туркменски жители са доволни от турското присъствие.

„Ако журналистите разговарят само с тези хора, те лесно се превръщат в мегафон за турската пропаганда“, казва Томас Шмингер, политолог и автор на книгата „Рожава“: Революция, война и бъдещето на сирийските кюрди“. Ако някой журналист иска да пътува до Африн, единствената възможност е да е придружен от турски военни, обяснява той пред The Defense Post. „Журналистите, които посещават Африн, не могат да разговарят с кюрдските жертви на окупацията без „преводач“ и със сигурност не могат да разговарят с вътрешно разселените лица, които са избягали от турската окупация.“

Разкази за терор 

През април 2021 г. журналисти от Информационния център на “Рожава” отиват кантона Шахба, за да разследват нарушенията на човешките права в Африн и състоянието на лагерите за вътрешно разселени лица. Там те интервюират Махмуд, 18-годишен кюрд от село Тил Ринде в Африн. След турската инвазия семейството му избягало в Шахба, но с течение на времето икономическото им положение се влошило. Майка му го подтикнала да отиде да си намери работа в Турция. За да направи това, той трябвало да премине нелегално от Шахба обратно в Африн. След един месец престой в Африн той е арестуван.

„Извлякоха ме от колата за краката на около 500 метра до центъра на военната полиция“, казва той. „Това бяха наемници от „Ал-Джабхат аш-Шамия“ и бяха свързани с военната полиция. Събраха се около мен, пребиха ме с прикладите на оръжията си и започнаха да ме измъчват“. Махмуд е окован във вериги и е накаран да легне на земята с краката нагоре, докато ходилата му са бити с маркуч.

„Същите мъчения, на които ни подлагаха, бяха прилагани и спрямо жени“, казва той и разказва, че в килията му са били войници на ИДИЛ, азербайджанци, руснаци, кюрди, германец и французойка, както и войници на сирийското правителство. „Например имаше едно момиче, на 16 години, от село Мараске в Африн, област Шера. Десет мъже я изнасилиха пред очите на останалите затворници и я пребиха. Първият път, когато я отведоха, беше по заповед на турски офицер. След като затворниците се разбунтуваха, я пуснаха“, разказва той.

Махмуд е бил в затвора в продължение на девет месеца. Родителите му са принудени да платят 4 000 долара, за да го освободят. Контрабандист му помага да се върне в Шахба.

Заличаване на кюрдската култура

От няколко години Турция разширява влиянието си в Северна Сирия. Нейното присъствие не е само политическо или военно. Многобройни източници съобщават, че сега тя има монопол върху културата, икономиката и дори образованието в региона, което кара мнозина да разглеждат тези действия като опит за „турцизиране“ на Северна Сирия.

Въпреки че турският президент Реджеп Тайип Ердоган настоява, че страната му няма намерение да окупира Сирия, турцизацията е особено остра в Африн, казва Шеркани от Сирийския демократичен съвет. „Вече има задължителни часове по турски език в училищата и той се прилага като административен език в региона. Нашата кюрдска култура е застрашена от изчезване“, казва тя.

Подкрепяните от Турция групировки са сменили имената на улиците в Африн, като са премахнали всякакви препратки към кюрдския език и култура. Шеркани казва, че антични руини в Африн, Тал Абяд и Рас ал Айн са били разграбени и изпратени в Турция, особено такива от “археологическия хълм” в Африн.

Plans for a museum in Manbij are underway, but thousands of antiques are still missing. Some, Mr. Khalaf says, have made appearances in Istanbul as part of private collections. To protect their historical heritage, Syria will need help from governments to retrieve these objects. pic.twitter.com/tTwlKBQ6je

— Rojava Information Center (@RojavaIC) August 15, 2021

Преди окупацията малко под 100 процента от населението на Африн е кюрдско. Днес този дял е намалял до 20 процента. По-голямата част, 80 процента, сега се състои от арабски и туркменски заселници.

Освен всичко това, природата на Африн също бива опустошавана. От началото на операция „Маслинова клонка“ са изсечени около 300 000 горски и маслинови дървета, а над 10 000 хектара обработваема земя са опожарени. Голяма част от останалата селскостопанска продукция, включително маслините, сега се продава в Турция.

Призиви за международна реакция 

Тъй като Доналд Тръмп даде зелена светлина на Турция да нахлуе в Африн и други части на Северна Сирия, някои активисти настояват международната общност да бъде държана отговорна за подпомагането на възстановяването на района от нанесените щети.

През март 2018 г. Европейският парламент поиска от Турция да напусне Африн и да спре офанзивата, но без резултат. ООН също изрази загриженост относно нивото на насилие в Северна Сирия. Жертви на това насилие често стават хора, които се възприемат като критици на свързаните с Турция въоръжени групировки, твърди ООН.

От няколко години Шеркани призовава Конгреса на САЩ да изпрати независима организация в Африн, която да разследва престъпленията. Тя не получава никакъв отговор, но сега изглежда, че сякаш има някаква надежда.

САЩ предприеха стъпки за наказване на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия за престъпленията ѝ в Североизточна Сирия. В края на юли Министерството на финансите наложи санкции на сирийската групировка „Ахрар аш-Шаркия“ – първото турско прокси, станало обект на такива мерки от началото на войната в Сирия.

В доклада на Държавния департамент на САЩ от 2021 г. за трафика на хора турското правителство бе включено в списъка на страните, замесени в използването на деца войници – което за пръв път се случва със страна от НАТО. Турция разбира се отхвърли доклада на САЩ, обвинявайки Вашингтон в „двойни стандарти и лицемерие“, заради американската подкрепа за сирийските кюрдски бойци.

За сирийски кюрди като Зейнаб и Махмуд, животът под турска окупация продължава да е съпроводен с непрекъснато насилие, травми и отчаяние. И със все повече страх, че скоро нищо няма да остане от мястото, което някога са наричали свой дом.