Съдържанието на тази статия е съкратен вариант на петия доклад от съвместен проект между „Барикада“ и Фондация „Фридрих Еберт“ – България, целящ да бъде запълнена празнината в обществения и медийния дискурс по значими въпроси, които страдат от липса на достатъчно внимание или пък умишлено са пренебрегнати. Проектът е озаглавен „Социално-икономически барометър“ и в рамките на неговото реализиране ежемесечно ще бъдат публикувани 10 авторски анализа на екипа на „Барикада“ по различни теми, както и 10 интервюта с експерти и анализатори, посветени на конкретната тема. Пълният текст на доклада ще можете да прочетете скоро на сайта на Фондация „Фридрих Еберт“ – България. Темата на шестия анализ от поредицата е как се отрази ковид-кризата на българския туристическия сектор и до каква степен предприетите от правителствата мерки бяха адекватни и отговарящи на декларираните цели. Авторът Божин Трайков е доктор по социология от Университета на Алберта в Канада.
Пандемията от COVID-19 предизвика здравна и икономическа криза с опустошителни последици за развиващите се страни, особено за тези, които зависят от туризма. Очаква се спадът в световния туризъм да струва повече от 4 трилиона долара на глобалната икономика за 2020 и 2021 г.
Само в Европейския съюз туристическият сектор осигурява работа на 22,6 милиона души, което отговаря на 11,2% от общата заетост в блока. За 2019 г. секторът е допринесъл с 9,5% за БВП на ЕС. Този сектор включва редица различни дейности и бизнеси: доставчици на информация и услуги (туристически офиси, цифрови платформи, доставчици на технологии в областта на пътуванията), туристически агенти и туроператори, доставчици на настаняване, организации за управление на дестинации, туристически атракции и пътнически транспортни дейности. Освен това туризмът и транспортът са пряко свързани с промишлени сектори като строителството, самолетостроенето и корабостроенето.
България не остана изключение от глобалната кризисна тенденция. Според зам.-министъра на туризма Даниела Стоева, която е и бивш председател на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, общите нереализирани приходи за всички отрасли на икономиката, работещи за туризма, надхвърлят 6 млрд. лв. за 2020 и първата половина на 2021 г. По данни на Световната организация по туризъм (UNWTO) за 2020 г. в България са пристигнали с 60% по-малко туристи спрямо предходната 2019 г.
Мерки за подпомагане на туристическия сектор
На фона на тази икономическа криза, правителството на Бойко Борисов се принуди да предприеме редица мерки, формулирани като мерки за подпомагане на бизнеса и работещите. Значителна част от тези усилия на правителството бяха насочени към туристическия сектор. Доколко обаче тези мерки бяха адекватни за спасяване на работни места и доколко Борисовият кабинет остана верен на неолибералния си характер? Адекватни ли са мерките за целта, която уж си поставяха – спасяване на работни места, или бяха в полза изцяло на работодателите?
Въпреки принципната си съпротива срещу промени в данъчната система, след среща на бившия премиер Борисов с представители Асоциацията на заведенията в България (АЗБ) и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация (БРХА), правителството въведе изменение на Закона за добавена стойност (ЗДДС). С изменението се намали облагаемостта по ДДС от 20% на 9% за хотелиерския и ресторантьорския сектори.
Т. нар мярка „60/40” бе основният извънреден инструмент, предвиден за запазване на заетостта по време на пандемията. От началото на въвеждане на мярката държавата е изплатила на сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ 169 748 558 лв., което е втората по големина сума в рамките на програмата. Повече пари е получила само преработвателната промишленост – 539 451 503 лв.
Както икономистът Ваня Григорова подчертава, мярката „60/40” бе конструирана от правителството на Борисов в полза на работодателите и в ущърб на работниците. Това отваря вратички за злоупотреби – няма механизъм, който да задължава работодателите да изплащат пълния размер на работната заплата, няма механизъм, който да контролира пращането на служители в платен отпуск, докато работодателят се възползва от изплатените средства, а от проучването на Григорова се разбира, че мнозинството от фирмите са кандидатствали само за заплатите на управителя и висшия мениджмънт.
Мярката „80/20” бе въведена, за да подпомогне конкретно секторите „Туризъм“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Транспорт“. По тази мярка се изплащат по 290 лв. на одобрен кандидат, но е допустимо да се комбинира с „60/40“. В тази сума се включват данъци и осигуровки за сметка на работника и на работодателя, поради което чистата сума, която стига до работещия, е 189 лв.
Мярка „Заетост за теб” по Оперативна програма развитие на човешките ресурси дава възможност на работодатели да наемат безработни лица. Това е безвъзмездна помощ в размер на МРЗ, като дължимите осигуровки се покриват от работодателя. За секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ са предвидени 50 млн. лв.
За туроператорите от средата на март се въведе субсидиране на чартърни полети от 35 евро на седалка. За тези фирми е предвидена и безвъзмездна помощ с прогнозен бюджет от 16 491 711,63 лв. Средствата са предвидени за възстановяване на дължими суми на клиенти и ще започнат да се изплащат от 13 септември 2021 г., след оценка на подадените заявления.
През месец май 2021 г. служебното правителство прие и друга мярка, която директно подпомага туристическия бизнес. Програмата „Отново заедно“ за провеждане на шестдневни туристически пътувания на учениците се финансира от държавния бюджет и е в размер на 15 000 000 лв. Според наличната информация деца от около 300 училища са посетили различни дестинации по тази мярка, а над 330 места за настаняване са подпомогнати от мярката. От списъка с избрани дестинации прави впечатление, че редица училища са предпочели Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена – макар в програмата министерството е подчертало като основни цели „повишаване на интелектуалното, емоционалното, социалното, духовно-нравственото и физическото развитие на учениците чрез дейности за тяхната обща подкрепа, опознаване, съхраняване и утвърждаване на българските национални традиции и културни ценности“. Дестинации със съмнителна репутация, като горе посочените, едва ли са подходящи за интелектуално, социално и духовно изграждане на ученици. Твърде странен е изборът и по отношение на цел – запознаване с традиции и културни ценности. Освен ако не се имат предвид изобилието от примери за архитектурните предпочитания на съвременния ни бизнес елит, известни с термина „мутро-барок“ в района. За сметка на това обаче индустриалният, хотелиерският и ресторантьорският бизнес там е преобладаващ. Същевременно министър Балтова обяви, че „Отново заедно“ остава като мярка за подпомагане на туристическия бизнес и за зимния сезон.
Мащаби на кризата в туризма
През 2019 г. броят на чужденците, посетили България с цел почивка и екскурзия, е 5 860 447, докато през 2020 г. спада до 1 364 688. От данните става ясно, че първата година от пандемията се отразява значително тежко на частта от туристическия сектор, разчитаща на присъствието на чуждестранни туристи.
Какво обаче е положението през 2021 г.? Според НСИ от януари до юли страната е посетена с цел почивка и екскурзия от 992 193 души. Само за юли месец чужденците, почиващи в България, са със 70% повече от същия месец предходната година. Броят на посетителите с цел почивка и екскурзия за месеца е 554 191 души, а общият брой на посетилите страната е над милион и двеста хиляди. Логично е да се предположи, че посещаващите страната с други цели също ще допринесат за печалбите на ресторантьори и хотелиери. За август все още данните не са налични, но вече са налице прогнози за силен туристически сезон. Още през март директорът на Института по оценки и анализ на туризма доцент Румен Драганов предвиди двойно увеличение на чуждестранните туристи за летния сезон. Според данни на министерството на туризма за периода май-август чуждестранните туристи са близо 1.4 млн., което е двойно повече в сравнение с 2020 г.
Едно от обясненията е, че през голяма част от сезона България бе считана за „зелена зона” в ЕС. Според Драганов туристите се чувстват добре поради липсата на ограничения, за разлика от други държави, където са наложени строги противоепидемични мерки, като например изискване посетителите на заведения да са ваксинирани.
Статистиката показва, че след значителен спад през 2020 г. тенденциите са към възвръщане и на печалбите от почиващи български граждани в рамките на страната. Самият Драганов твърди, че тази година българите, почиващи в страната, са многократно повече. Например, през месеците април, май и юни 2019 г., българите са изхарчили 196 384 000 лв. за туристически пътувания, докато през 2021 г. за същия период са похарчени 255 174 000 лв.
Още през 2020 г. се бележи ръст на лични пътувания с туристически пакети в страната – от 77 177 000 до 83 969 000 лв. Това са най-високите стойности за целия период 2015-2020 г. с изключение на 2017 г. Тази тенденция българите да избират родните курорти, вероятно принудени от епидемичната обстановка в света, се увеличава многократно през 2021 г. Според данни на министерството на туризма за периода май-август българските туристи са над 2.3 млн, което е 50% повече от предната година.
Въпреки че се наблюдава осезаем спад на посещението на чуждестранни туристи в сравнение с годините преди 2020-та, налице е и сравнителна компенсация. Ефектът от налагането на ограничения за международно пътуване се оказва положителен за ресторантьори и хотелиери, след като редица българи останаха по курортите на страната. Созопол и Бургас например отчитат рекордни приходи от данъци от туризъм. По непълни данни на Министерството на туризма от седемнадесет общини, между които черноморските Несебър, Варна, Приморско, Бургас, Каварна, Царево, както и Столична, Банско, Разлог, Велинград, Велико Търново, за месец юли там са пренощували над 1 270 000 души.
От данните виждаме, че докато през първата година на пандемията България не бе изключение от глобалните тенденции, като регистрира спад в туризма, то през 2021 г. картината е съвсем друга. Общият брой туристи, българи и чужденци, бележи ръст от над 70% в сравнение с 2020 г. За летния сезон някои общини, особено по Черноморието, са регистрирали рекордни печалби. Според Даниела Стоева по неокончателни данни общият брой туристи в местата за настаняване от 1 май почти до края на август 2021 е близо 3,7 млн. За същия период броят на българските туристи в местата за настаняване е над 2,3 млн., отчитайки ръст от близо 50%. Броят на чуждестранните туристи пък е над 1,3 млн., или над два пъти повече. По неокончателни данни за периода от 1 май почти до края на август 2021 г. броят на румънските туристи в местата за настаняване вече е около 590 хил., гостите от Полша са над 120 хил., немските туристи – над 107 хил., чехите – над 79 хил., украинците – над 87 хил.
Недоволните и истински губещите в туристическия сектор
Въпреки успешния летен сезон за туристическата бизнес, представителите на индустриалния туризъм и корпоративните хотелски вериги отново излизат с искания към държавата за подпомагане. След като през август здравният министър в служебното правителство Стойчо Кацаров обяви намерението си за налагане на нови противоепидемични мерки, представителите на хотелиерския бранш заплашиха с протести и предявиха редица искания. На 20 август 2021 г. Кацаров въведе противоепидемична мярка за ограничаване до 50% използването на капацитета на определени обекти/мероприятия. Тази мярка обаче може да не се прилага при условие, че 100% от персонала в съответния обект и гостите е ваксиниран или преболедувал COVID-19. Зам.-председателят на БХРА Веселин Налбантов определи мерките като неизпълними и заяви, че са довели до напускане на „славянския“ персонал поради страх от ваксинация.
БРХА излезе с нови искания за подкрепа от държавата наред с исканията за държавно облекчаване на рязко повишените сметки за електроенергия (които са резултат от либерализирания пазар – продукт на същата идеология за свободен пазар, която и БРХА би трябвало да изповядва). Хотелиерите и ресторантьорите поискаха държавата да даде гаранции за нисколихвени кредити с гратисен период от седем години за туристическия сектор, които да се отпускат през Българската банка за развитие или Фонда на фондовете.
Националният борд по туризъм (НБТ) настоява държавата да осигури 60 млн. евро от допълнително отпуснатите 120 млн. от ЕК за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“. Според НБТ в останалите държави с тези средства основно ще бъде подпомогнат туризмът, като се дават примери за Германия, Унгария, Испания и Италия. Не е ясно обаче на базата на какви сравнителни анализи се правят подобни искания. Едно сравнение на загубите от туризъм за 2021 г. до месец май по данни на Световната организация по туризъм (UNWTO) показва, че България е най-малко пострадала от изброените държави. Докато в страната има 56% по-малко пристигнали туристи спрямо 2019 г., то в Унгария спадът е 73%, в Италия 83%, в Испания 89%, а в Германия 92%.
Стана ясно също така, че двете най-големи асоциации в туристическия сектор – Aлиaнcът нa тypиcтичecĸaтa индycтpия в Бългapия и Koнфeдepaциятa нa бългapcĸия тypиcтичecĸи бизнec, cфopмиpaт нaциoнaлeн ĸpизиceн щaб зa cпaceниe нa тypизмa. Българската асоциация на заведенията, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и Сдружение на заведенията в България организираха успяха да мобилизират своите работници и да направят редица протести в страната срещу въведените от Стойчо Кацаров мерки в началото на септември 2021 г.
Положение на работниците в сектора
Анализите на икономистите Ваня Григорова и Даниела Пенкова показват, че със своите мерки за преодоляване на кризата, които служебният кабинет наследи, предишното правителство остана вярно на про-бизнес пристрастията си. Това се отнася конкретно и за туристическия сектор, за който продължават да се правят редица отстъпки, но гаранция от, и най-вече контрол над работодателите, че средствата ще стигнат до работещите, няма. Неясен е начинът, въз основа на който дадени фирми са получили средства от държавата, а тези, за които има информация, потвърждават опасенията за неправомерно подпомагане. Конституирани по този начин, мерките всъщност дават безконтролна власт на работодателя как да разполага с предоставените пари от държавата, кои от служителите си да обезпечи и по какъв начин.
Макар извънредните мерки на държавата да са насочени към запазване на работния персонал, липсва директно подпомагане на работещите с конкретна финансова помощ, както това се случи в редица европейски страни. Решението на българското правителство бе да предоставя помощ чрез медиатор, което породи редица злоупотреби. Би трябвало да се помисли не само за спасяване на печалбите, а и на персонала, на работниците в тези вериги. Основните губещи не са собствениците на хотели и ресторанти, а работниците им, за които държавата не е предоставила никакви механизми да бъдат защитени.
Липсата на държавна защита на застрашените от безработица по време на криза, липсата на механизми за пряко финансово компенсиране на работниците, съчетана с липсата на държавен монетаризъм и контрол върху работодателите, е характерна за българската икономика по време на кризата и се вижда много отчетливо в туристическия сектор. Тази уязвимост на работниците се използва от лобито на индустриалния туризъм за оказване на натиск върху държавата за повече отстъпки и за мобилизиране на работниците, като се твърди, че се действа от тяхно име (работещите нямат директен начин да поискат пакети с облекчения, както бе направено в много европейски държави). Въпреки това, както беше показано, няма никаква гаранция, че някоя от отстъпките, които държавата реши да направи, ще бъде от полза за работниците в сектора и техните семейства.
About The Author
