Джоузеф Е. Стиглиц, Тод Н. Тъкър и Габриел Зукман, Foreign Affairs
Годината е 2100-та. Човечеството е предотвратило най-лошите последици от изменението на климата, тъй като икономиките по света са се декарбонизирали до 2050 г. и дори са станали „въглеродно отрицателни“ през следващите десетилетия. След края на американската окупация на Ирак и Афганистан не е имало голяма война, а след първоначалната ескалация на напрежението между Съединените щати и Китай в началото на века не се е стигнало до нова Студена война. Вместо съревнованието за ресурси, характерно за по-ранните периоди от историята на човечеството, се е появил дух на сътрудничество.
Историците спорят кога е настъпил повратният момент, но водещата школа посочва 2021 г. като момент на промяната. Преди този момент се е смятало за приемлива и дори за разумна икономическа политика да се налагат малки или никакви данъци на най-богатите физически и юридически лица в обществото. Държавите дори се конкурират помежду си, така че ако една от тях повиши данъците, за да се справи с разрушителното въздействие на неравенството върху икономическия растеж и демокрацията, съседката ѝ ще отговори, като намали данъците. Това води до счетоводно прехвърляне на печалби от първата към втората страна, дори и да не се променя местоположението на реална производствена дейност. В този свят богатството е откъснато от общностите, които го произвеждат, и се създава глобален елит, който граби безнаказано. Това спомага и за възникването на популистки и авторитарни движения по целия свят.
Нямало е начин да се осъществят големите промени, от които се нуждаеше човечеството, без да се пренасочат средства от свръхбогатите хора и свръх печелившите фирми към инвестиции в общото благо. Прекъсването на този модел на извличане е изисквало от правителствата да затруднят корпорациите да пренасят пари и икономическа дейност през границите с цел да намалят до минимум данъчните си задължения. Ключът е в определянето на глобална минимална данъчна ставка, която държавите най-накрая постигат през 2030 г., поставяйки началото на нова форма на глобализация, при която преобладава международното сътрудничество, заплатите нарастват заедно с производителността, а неравенството намалява.
Това теоретично бъдеще не е неправдоподобно. Всъщност то е потенциален резултат от историческото данъчно споразумение, сключено през юли между повече от 130 държави. Както обяснихме през 2020 г., пресичането на глобалната индустрия за избягване на данъци е не само жизненоважно за установяването на чувство за справедливост в международната икономическа система; то е също така важен инструмент за справяне с изменението на климата и за решаване на безбройните други проблеми, пред които е изправен светът днес. Повишаването на температурите нарушава системите за снабдяване с храни, инфраструктурата и здравето в световен мащаб. Правителствата се нуждаят от приходи, за да се справят с тези промени. Дали новото споразумение за глобално данъчно облагане ще помогне на държавите да получат необходимите им ресурси, ще зависи отчасти от това дали те ще съберат политическа воля да го финализират и да го прилагат стриктно.
Без повече номерца
Сделката за данъчното облагане беше важна стъпка към това да се затруднят мултиционалните корпорации да се възползват от данъчни убежища, в които не се начисляват почти никакви данъци, като се въведе глобален минимален данък от поне 15% върху корпоративните печалби.
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън предложи новаторски начин за премахване на стимула за дадена страна да налага по-ниска данъчна ставка, за да привлече капитал: ако дадена страна реши да не налага минималната ставка, правителството на САЩ ще събира разликата. (Така например, ако дадена корпорация отчита печалбите си в държава, която налага само трипроцентов данък, правителството на САЩ ще вземе допълнителните 12 %.) За да се намали рискът, че това може да накара американските компании да се слеят с чуждестранни корпорации, за да избегнат третирането им като базирани в САЩ – и по този начин да намалят данъчните си разходи – планът включва и строги правила за предотвратяване на такива т.нар. данъчни инверсии.
Тези промени ще намалят стимулите за големите корпорации да „пазаруват страни“ когато решават в коя юрисдикция да се установят. Те вече няма да получават данъчни облекчения, като отчитат печалбите, които са получили от дейности в една юрисдикция, така, сякаш всъщност са ги получили някъде другаде. Тази промяна ще обвърже данъчното облагане в по-голяма степен с реалната икономическа дейност и може да увеличи държавните приходи с десетки милиарди годишно.
Съществува известна вероятност преговарящите да разводнят споразумението до степен, в която то няма да промени съществено съществуващия глобален данъчен режим. Въпреки че 15-процентната ставка се смята за необходима за постигане на международен консенсус, тя е много по-ниска от тази, която обикновено плащат хората от работническата и средната класа в страните с високи доходи. Тя е по-ниска и от средната законоустановена ставка, с която се сблъскват корпорациите на тези места. Тя е дори по-ниска от ефективната ставка в много страни, което означава, че ако този минимум стане норма, правителствата в световен мащаб ще събират дори по-малко приходи от корпоративен данък, отколкото днес. И, разбира се, 15-процентната ставка е много по-ниска от 40-50-процентната данъчна ставка, която корпорациите са плащали в Съединените щати в целия период от 1942 до 1987 г. с изключение на няколко години. Администрацията на Байдън трябва да настоява минималната глобална ставка да бъде увеличена поне на 21%, а най-добре на 25%.
Споразумението също така включва тревожна разпоредба, която позволява на корпорациите да оспорват определянето на държавите, в които трябва да плащат данъци, чрез тайна арбитражна система. Десетилетията на злоупотреби с инвестиционни арбитражи показаха, че „кой решава“ може да бъде дори по-важно от самите писани правила. Арбитрите, които действат извън полезрението на обществеността и получават възнаграждение за всеки отделен случай, ще имат всички стимули да тълкуват новите правила по начин, който е в полза на корпорациите – и да им създава бъдещи дела за арбитраж. Фирмите във Вашингтон или в Женева, които от десетилетия процъфтяват, като помагат на богати хора и компании да избягват данъци, не могат да бъдат натоварени с контрола върху глобалния данъчен режим. Ако преговарящите смятат, че е необходима някаква система за решаване на спорове, те биха могли да създадат постоянен международен данъчен съд с щатни съдии.
Внимавай какво си пожелаваш
През последните четири десетилетия глобализацията е благоприятно поле за корпорациите да намират новаторски начини да избягват плащането на справедлив дял от данъците. По-малко иновативните фирми бързо се поучиха от по-иновативните – докато се стигна до това обикновените хора в богатите страни плащат много по-високи данъци от големите корпорации. По ирония на съдбата дори тези корпорации, които печелят на гърба на останалата част от обществото, могат да се окажат губещи,тъй като по-ниските държавни разходи означават по-малко инвестиции в инфраструктура, образование и научни изследвания. Освен това нарастващото неравенство води до отслабване на потребителската база, а това в крайна сметка намалява печалбите на компаниите. Глобалният минимален данък ще служи на дългосрочните интереси дори на най-гладните за печалби и агресивни мултинационални компании – дори и те да не го осъзнават.
Съществува и алтернативна визия на утопията, описана в началото на статията – антиутопично развитие, при което глобалният гняв срещу машинациите на големите корпорации води до социален взрив. Съществуват много причини за нарастващия гняв към корпоративния сектор. Помислете за финансовата криза от 2008 г., епидемията от опиоиди и експлоататорското и манипулативно поведение на дигиталните монополи като Amazon и Facebook. Когато компаниите реализират печалбите си за сметка на обикновените граждани и използват парите им, за да си гарантират, че няма да плащат справедлив дял от данъците, това засилва гнева на обществото и застрашава стабилността на икономическите и политическите системи.
Както се вижда от устойчивостта на порочните данъчни правила, формирали ХХ век, изборът, който държавите ще направят през следващите месеци, трудно ще бъде променен. Ето защо е толкова важно подробностите да бъдат изпипани правилно. Не е пресилено да се каже, че от това зависи способността на обществата да оцеляват и да се развиват.
