Седмица, след като полковник Мамади Думбуя завзе властта в Гвинея, Франция все още не е сигурна как да реагира на кризата, разразила се в бившата ѝ западноафриканска колония. Засега тя изглежда доволна да остави многостранните органи като Африканския съюз и Икономическата общност на западноафриканските държави да се опитат да намерят решение.
Малко вероятно е те да постигнат нещо. Африканският съюз временно прекрати членството на Гвинея, а Икономическата общност на страните от Централна Азия обяви, че е провела „положителна“ среща с лидера на превратаджиите в Конакри, столицата на страната. Но надеждата за бързо възстановяване на цивилното правителство е малка.
Най-вероятният резултат е хунта, ръководена от Думбуя, и обещание за демократичен преход някъде по-нататък. Това беше компромисната формула, която последва превратите в две други франкофонски държави – Мали и Чад, по-рано това лято.
Тази схема устройваше френския президент Еманюел Макрон. Той отправи само приглушена критика към преврата в Бамако и подкрепи назначаването на хунтата в Нджамена. Обещанието за демокрация в бъдеще смекчава неудобството от това да се прави бизнес с тирани.
Но бързото приспособяване на Франция към военни превратаджии неизбежно вдъхнови и други желаещи да наложат силово управление във франкофонска Африка. Думбуя е бил сред тези, които следяха внимателно тези развития.
Не е известно колко е общувал с колегата си полковник Асими Гойта от Мали, докато двамата мъже са участвали във водено от САЩ военно учение в Буркина Фасо през 2019 г. Но едва ли е убягнало от вниманието на гвинееца фактът, че след това Гойта успя да осъществи два преврата – свалянето на президента Ибрахим Бубакар Кейта през август 2020 г., а след това и на преходния президент Бах Н’Доу през май – предизвиквайки само пренебрежително неодобрение от страна на Макрон. Франция преустанови съвместните операции с малийските военни едва за месец.
По ирония на съдбата човекът, когото Думбуя отстрани, също разчиташе на лицемерието на Макрон. Президентът Алфа Конде спечели преизбирането си миналата година, след като прокара конституционна поправка, за да си позволи трети мандат. Когато френският лидер го упрекна за това заграбване на властта, Конде разчиташе, че ще последва прошка. В края на краищата Макрон нямаше никакви угризения да поздрави Аласан Уатара от Кот д’Ивоар за това, че си е осигурил трети мандат с помощта на някои конституционни шашми.
Превратът на Думбуя обаче се случва в особено неудобен момент за френския президент, който се бори за преизбирането си, след като партията му претърпя унизителното поражение на регионалния вот през юни. По време на предизборната кампания Макрон е подложен на особено внимателен анализ на външнополитическите си постижения, на фона на недоволството на професионалните дипломати, които твърдят, че той повече приказва, отколкото прави.
Подобряването на отношенията с франкофонските африкански държави в условията на нарастващо китайско, турско и руско влияние на континента, е един от приоритетите на Макрон. Регионът му предостави възможности да укрепи международния си авторитет, включително на широко рекламираната среща на върха по-рано това лято. Може би още по-важно е, че сътрудничеството на бившите френски колонии е от решаващо значение за усилията на президента за борба с тероризма в Сахел – поясът от държави на юг от Сахара.
Тези фактори могат да обяснят защо той не желае да се противопостави на новите управници на Мали, Чад, а сега и на Гвинея. Но като дава още един безплатен пропуск на военен силовак, Макрон на практика приканва и другите да се възползват. Неколцина други лидери в региона сега ще се озъртат още по-нервно: Уатара от Кот д’Ивоар, Фор Гнасингбе от Того, Пол Бия от Камерун и Патрис Талон от Бенин.
Дори и да няма повече преврати до президентските избори във Франция през април следващата година, отстъплението от демокрацията в Африка най-малкото ще бъде източник на срам за Макрон. И той може да обвинява единствено себе си.
