Водената от САЩ „война срещу тероризма“ е отнела живота на близо един милион души по света и е струвала над 8 трилиона долара от началото си преди почти две десетилетия, сочи доклад на проекта „Цената на войната“ на университета Браун.
В публикувания в сряда знаков доклад се разглеждат жертвите на войните, водени от САЩ в Ирак, Сирия, Афганистан и други региони, където американската армия участва в конфликти, станали пословично известни като „вечни войни“.
„Изключително важно е да отчетем правилно огромните и разнообразни последици от многобройните войни и антитерористични операции на САЩ след 11 септември, като спрем и се замислим за всички погубени животи“, заявява съдиректорът на проекта Нета Кроуфорд в изявление, придружаващо доклада.
„Нашите изчисления надхвърлят цифрите на Пентагона, защото разходите, свързани с реакцията на 11 септември, са се отразили на целия бюджет. И дори това вероятно е значително подценяване на истинските щети, които тези войни са нанесли на човешките животи“, пояснява Кроуфорд.
Броят на смъртните случаи, причинени от конфликтите след 11 септември, е източник на ожесточени спорове, тъй като политиката и неточната наука се пресичат в разгорещен дебат на противоречиви интереси. През 2015 г. носителите на Нобелова награда „Лекари за социална отговорност“ пресметнаха, че само във войните в Ирак, Афганистан и Пакистан пряко и непряко са загинали повече от един милион души.
Икономическите разходи, изчислени в доклада „Цената на войната“, включват 2,3 трилиона долара, похарчени от САЩ за военни операции в Афганистан и Пакистан, 2,1 трилиона долара в Ирак и Сирия, и 355 милиарда долара в Сомалия и други региони на Африка.
В доклад, публикуван миналата година, „Цената на войната“ изчислява, че войната срещу тероризма е довела до разселването на поне 37 милиона души, освен стотиците хиляди, убити в резултат на пряко насилие.
САЩ проследяват смъртните случаи и физическите наранявания на своите военни в Афганистан и Ирак, но няма убедителна правителствена статистика за жертвите и смъртните случаи сред вражеските бойци и цивилните граждани. Критиците твърдят, че този пропуск е умишлен.
Понякога властите умишлено фалшифицират данните за смъртните случаи, причинени от американските сили: „Службата за стратегическо влияние (OSI) на Министерството на отбраната на САЩ, която просъществува кратко (2001-2002 г.), е ярък пример за погрешна и фалшифицирана информация, създадена от правителството с цел да се повлияе на общественото мнение в подкрепа на политиката му за Ирак“, отбелязват авторите на доклад за броя жертвите на “войната срещу терора”, изготвен през 2015 г.
В понеделник САЩ завършиха изтеглянето си от Афганистан и сега се изправят пред последиците от 20-годишния конфликт. Последните етапи на изтеглянето протекоха при пълен контрол на талибаните над Афганистан, докато десетки хиляди хора отчаяно се опитваха да напуснат страната
Въпреки че САЩ вече нямат войски в Афганистан, „войната срещу тероризма“ изглежда ще продължи. Администрацията на Байдън сигнализира, че ще продължи да атакува с безпилотни самолети и други средства „Ислямска държава в Хорасан“ (ИД-Х) – афганистанския и централноазиатски клон на групировката „Ислямска държава“.
В неделя американски безпилотен самолет нанесе удар по предполагаем атентатор самоубиец в Афганистан, при който загинаха няколко цивилни. Според местни медии при удара в близост до летището в Кабул са загинали 10 членове на едно семейство, включително шест деца.
САЩ също така продължават да имат военно присъствие и в Ирак и Сирия, наред с други държави, а през последните седмици извършиха множество въздушни удари срещу „Ал Шабаб“ – филиал на „Ал Кайда“, в Сомалия.
„Какво наистина постигнахме през 20-те години на войни след 11 септември и на каква цена? След още двадесет години все още ще понасяме последствията от високата обществена цена на войните в Афганистан и Ирак“, казва Стефани Савел, съдиректор на проекта „Цената на войната“.
В сряда бе публикувано още едно изследване – “Държавна несигурност – цената на милитаризацията на милитаризацията след 11 септември”, чиито автори от Института за политически изследвания се опитват да направя финансова оценка на политиките на САЩ след 11 септември 2001 г. и да ги поставят в контекст. Докладът констатира, че за 20 години САЩ са похарчили повече от 21 трилиона долара за милитаризация, наблюдение и репресии – всичко това в името на сигурността.
От тази сума 16 трилиона долара са отишли за военните, включително поне 7,2 трилиона долара за военни договори. Други 3 трлн. долара са отишли за програми за ветерани, 949 млрд. долара – за вътрешна сигурност, а 732 млрд. долара – за федералните правоприлагащи органи.
“Двадесет години след 11 септември войната срещу тероризма превърна САЩ в много по-милитаризиран фактор както по света, така и у дома. Човешките жертви на тази еволюция са многобройни – включително масовото лишаване от свобода, широко разпространеното наблюдение, насилственото потискане на имигрантските общности и стотиците хиляди животи, загубени във войната и насилието”, изтъкват авторите на изследването. Според тях тези огромни разходи подчертават, че САЩ имат капацитета и политическата воля да инвестират в най-големите си приоритети – а определянето на тези приоритети е въпрос на избор.
Авторите на изследването подчертават, че пандемията, бунтовете в самите САЩ, природните бедствия и падането на Афганистан отново в ръцете на талибаните демонстрират, че огромните инвестиции в милитаризация не могат да купят сигурност. “Следващите 20 години ще ни дадат възможност да преосмислим къде трябва да реинвестираме, за да постигнем по-добро бъдеще”, пишат те. Според техните изчисления, САЩ биха могли могли да се справят с по-съществени предизвикателства срещу далеч по-малко пари, отколкото са били изхарчени за милитаризация след 11 септември.
Сред примерите, които се дават, е че инвестиции от 4,5 трилиона долара могат да доведат до пълно обезвъглеродяване на електрическата мрежа на САЩ; 2,3 трилиона долара биха могли да създадат 5 милиона прилично платени работни места за период от 10 години; 1,7 трилиона долара биха могли да заличат студентските дългове в САЩ; 200 млрд. долара биха могли да гарантират безплатна предучилищна подготовка за всяко дете на 3 и 4 години в продължение на 10 години и да повишат заплащането на учителите в страната, а 25 млрд. долара могат да осигурят ваксини COVID за населението на страните с ниски доходи.
