Либерализацията на пазара на електроенергия в Румъния е удар по потребителите

Горещите вълни през изминалите седмици доведоха до рязко покачване на цената на електроенергията на свободните пазари в цяла Югоизточна Европа. Докато в България това засегна директно компаниите, в съседна Румъния, където вече е либерализиран и потребителския пазар, ударът бе усетен и от обикновените граждани. Това накара един от водещите профсъюзи в страната, Националният синдикален блок (BNS), да излезе с позиция, критикуваща енергийната политика на държавата.

“Случващото се през последните дни на енергийния пазар е урок, който румънските власти отказват да научат, въпреки че са го получавали многократно през последните 30 години. Либерализацията на пазара на електроенергия за битови потребители се извършва по възможно най-бързия начин при отсъствие на функциониращи и проверени пазарни механизми. Поради това виждаме как комбинация от фактори, които на пръв поглед не са свързани помежду си, може да доведе до сътресения в бюджетите на местните потребители, както и в конкурентоспособността на икономическите сектори, особено на тези, които консумират много енергия“, изтъкват от синдиката.

След като в средата на 2020 г. Румъния либерализира цените на природния газ за потребителите, от 1 януари 2021 г. пазарът на електричество за домакинствата също бе либерализиран и консуматорите могат да сменят своят краен доставчик. В навечерието на либерализацията през декември 2020 г. румънски анализатори предупредиха за редица проблеми: цената на тока за крайния потребител може да нарасне с до 26%, 90% от хората не бяха информирани какво предстои и какво трябва да направят, за да защитят своя икономически интерес и т.н. Потребителите в страната могат да избират между 60 доставчици на електроенергия. Към средата на 2021 г. приблизително 50% от домакинствата са избрали свой доставчик на електричество. Онези, които не са го направили, получават ток на цени по-високи от пазарните, уточнява телевизията Digi 24. Но и тези, които са избрали доставчик, са ударени от повишението на цените. През февруари 2021 г. Букурещ е бил европейската столица с най-голямо нарастване на цените на електроенергията за период от една година – 18%. В  средата на 2021 г. се наблюдаваше нов скок на цените с между 3% и 13.

BNS изтъква, че либерализацията на енергийния пазар трябва да се прави с отчитане на социалния контекст и особеностите на енергийния пазар. Синдикатът обръща внимание на следните  статистики за потребителите и пазара на електрическа енергия в Румъния:

• През 2019 г. приблизително 1,1 млн. домакинства имат просрочени задължения за електроенергия;
• Около 1 млн. домакинства са в енергийна бедност с консумация еквивалентна на електрическа крушка, която работи максимум 2 часа на ден;
• Приблизително 10% от населението на Румъния не може да осигури подходяща температура в домовете си, което е доста над средното за Европа;
• Около 3 милиона души днес не могат да плащат навреме сметките си за комунални услуги или текущите си задължения;
• През 2020 г. 2,95 млн. души са били в тежки материални лишения (липса на достъп до стоки и услуги, считани за минимум за достоен живот)

От BNS отбелязват, че след спада в потреблението на енергия през 2020 г., то е започнало да се възстановява през 2021 г., въпреки че все още не е достигнало нивата от 2019 г. Това е довело до прекалено търсене на пазара. Нарастването на вътрешното потребление на енергия, особено в промишлеността, но също така и увеличаването на търсенето на енергия за износ, е предизвикало свръхпотребление. „Нарастването на търсенето на електроенергия, наложено от либерализацията на пазара за вътрешните потребители, развитието на международния контекст, но също и от специалните правила, наложени от пандемията, позволи на операторите на енергийния пазар да спекулират с динамиката и да наложат бързо увеличение на цените на пазара, ускорявайки изравняването с европейските цени“, посочва BNS.

“Изглежда, че компетентните органи не са били в състояние или не са искали да предвидят подобно поведение, въпреки че цените на промишленото производство в енергетиката започнаха да показват по-резки увеличения от края на 2020 г. насам. Първата победа на ценовата политика, практикувана от операторите на енергийния пазар, е отпадането на задължението за осигуряване на непрекъснатост на доставките по време на състояние на тревога за операторите на преносната и разпределителната мрежа, какъвто е случаят и за операторите на водоснабдяване, канализация и санитарни услуги. Румънското население плаща и ще продължава да плаща за неспособността на властите да управляват ситуацията, създадена на енергийния пазар, и за апетита на операторите на енергийния пазар за огромни печалби, като опустошителният ефект се усеща и от най-бедните румънци, в контекста на умишленото забавяне на приемането на национални разпоредби за уязвимите потребители. Става дума за апетита за огромни печалби от страна на енергийните оператори. През 2020 г., в разгара на пандемията, когато цялата икономика страдаше, един от големите оператори, продаващи електроенергия в Румъния, увеличи печалбата си почти 4 пъти в сравнение с 2019 г. Подобна е ситуацията и при големите производители на енергия – държавните дружества. Очевидно е, че либерализацията на енергийния пазар за битови потребители, която беше извършена в началото на тази година, трябваше да бъде подготвена много по-внимателно. За съжаление, подготовката беше изключително слаба и се свеждаше по-скоро до информационна кампания за населението за сключване на договори на конкурентния пазар“, заключава синдикатът.

Прогнозата на BNS е, че ситуацията на енергийния пазар най-вероятно ще продължи да се влошава, като се очаква цените на енергията да се повишат с 50% до края на годината с наближаването на студения сезон. Според синдиката това налага конкретни действия като спешно приемане на Закон за уязвимите потребители; преразглеждане на праговете за подпомагане на уязвимите потребители, защото в момента от разпоредбите на закона могат да се възползват само около 20 хил. домакинства от общо около 1 млн. домакинства, живеещи в енергийна бедност; намаляване на ставката на ДДС върху електроенергията за битови потребители, както и преразглеждане на настоящата политика за разпределяне на печалбите, получвавани енергийните компании и реинвестиране на получените печалби в създаването на нови производствени мощности.