Ново проучване потвърждава мрачните констатации на датиращо от преди десетилетия предупреждение на Масачузетския технологичен институт (MIT) за риска от срив на индустриалната цивилизация.
Докато светът очаква възстановяване на икономическия растеж след кризата, причинена от пандемията, изследването повдига спешни въпроси относно рисковете от стремежа за връщане към „нормалното“ състояние преди пандемията.
През 1972 г. екип от учени от Масачузетския технологичен институт проучва рисковете от цивилизационен колапс. Техният модел на системна динамика, публикуван от Римския клуб, идентифицира предстоящи „граници на растежа“, което означава, че индустриалната цивилизация е на път да се срине някъде през 21-ви век поради прекомерна експлоатация на планетарните ресурси.
Противоречивият анализ на MIT предизвиква разгорещени дебати и по онова време е широко осмиван от коментатори, изопачаващи неговите констатации и методи. Сега обаче анализът получава потвърждение от проучване, изготвено от старши директор в гиганта в областта на професионалните услуги KPMG, една от „Големите четири“ счетоводни фирми в света.
Граници на растежа
Изследването първоначално е публикувано в Yale Journal of Industrial Ecology и е достъпно на сайта на KPMG. В него се стига до заключението, че сегашната обичайна траектория на глобалната цивилизация върви към окончателен спад на икономическия растеж през следващото десетилетие, а в най-лошия случай може да се стигне до обществен колапс около 2040 г.
Това проучване бележи първият случай, в който водещ анализатор, работещ в основна световна корпоративна структура, приема сериозно модела „граници на растежа“. Неговият автор – Гая Харингтън, е ръководител на отдела за устойчивост и динамичен системен анализ в KPMG в САЩ. Тя обаче решава да предприеме изследването като личен проект, за да разбере доколко моделът на MIT е издържал проверката на времето.
Самото проучване не е свързано или проведено от името на KPMG и не отразява непременно възгледите на компанията. Харингтън подготвя изследването като продължение на магистърската си теза в Харвардския университет в качеството си на съветник на Римския клуб. „Като се има предвид непривлекателната перспектива за срив, бях любопитна да видя кои сценарии най-много съответстват на емпиричните данни днес. В края на краищата книгата, в която беше представен този модел на света, беше бестселър през 70-те години на миналия век, и вече разполагаме с няколко десетилетия емпирични данни, които биха направили сравнението смислено. Но за моя изненада не можах да открия скорошни опити за това. Затова реших да го направя сама“, обяснява тя. Последното изследване, оценяващо моделите на MIT спрямо емпиричните данни, е от 2014 г. То също констатира, че най-лошите сценарии, прогнозирани през 1972 г. точно отразяват реалното развитие на събитията.
Риск от колапс
Новият анализ на Харингтън разглежда данни за 10 ключови променливи, а именно: население, раждаемост, смъртност, промишлено производство, производство на храни, услуги, невъзобновяеми ресурси, трайно замърсяване, благосъстояние на хората и екологичен отпечатък. Тя установява, че най-новите данни съответстват в най-голяма степен на два конкретни сценария на MIT: „BAU2“ (бизнес както обикновено) и „CT“ (всеобхватна технология).
„Сценариите BAU2 и CT сочат към спиране на растежа в рамките на около десетилетие. Така и двата сценария показват, че продължаването на обичайната дейност, т.е. стремежът към непрекъснат растеж, е невъзможно. Дори в съчетание с безпрецедентно технологично развитие и усвояване, обичайната стопанска дейност неизбежно ще доведе до спад на индустриалния капитал, селскостопанската продукция и равнището на благосъстояние в рамките на този век”, се заключава в проучването.
Гая Харингтън коментира пред изданието Motherboard, че в моделите на MIT колапсът „не означава, че човечеството ще престане да съществува“, а по-скоро, че „икономическият и индустриалният растеж ще спрат, а след това ще намалеят, което ще навреди на производството на храна и на стандарта на живот… По отношение на времето сценарият BAU2 показва, че около 2040 г. ще настъпи рязък спад“.
Край на растежа?
Според сценария на всеобхватната технология (СТ) около тази дата също настъпва икономически упадък с редица възможни отрицателни последици, но това не води до срив на обществото.
За съжаление сценарият, който се вписва най-малко в последните емпирични данни, се оказва най-оптимистичният, известен като „SW“ (стабилизиран свят), при който цивилизацията следва устойчив път и изпитва най-малки спадове в икономическия растеж. този сценарий е основан на комбинация от технологични иновации и широко разпространени инвестиции в общественото здравеопазване и образование. Въпреки че и двата по-песимистични сценарии – за запазване на обичайното състояние на икономиката и за всеобхватни технологии – сочат предстоящия край на икономическия растеж след около 10 години, само сценарият BAU2 „показва ясен модел на срив, докато CT предполага възможността бъдещите спадове да бъдат сравнително меки приземявания, поне за човечеството като цяло“.
Прозорец на възможностите
Харингтън все пак подчертава, че бъдещето не е предопределено. Въпреки че стремежът към безкраен икономическия растеж заради самия растеж ще бъде безплоден, проучването установява, че технологичният напредък и увеличените инвестиции в обществени услуги могат не само да спомогнат за избягване риска от колапс, но и да доведат до нова стабилна и просперираща цивилизация, която да функционира безопасно в границите на планетата. Но ние разполагаме само със следващото десетилетие, за да променим курса.
„На този етап данните в най-голяма степен съответстват на сценариите CT и BAU2, които показват забавяне и евентуално спиране на растежа през следващото десетилетие, но моделът на MIT оставя открит въпроса дали последващият спад ще представлява срив“, се казва в заключението на проучването. Въпреки че сценарият „стабилизиран свят“ отговаря най-малко на данните от реалността, “все пак е възможна умишлена промяна на траекторията, предизвикана от обръщането на обществото към друга цел, различна от растежа. Границите на растежа предполагат, че този прозорец от възможности бързо се затваря.“
В своя презентация на Световния икономически форум през 2020 г., Харингтън се застъпва за „арастеж“ – агностичен подход към растежа, който се фокусира върху други икономически цели и приоритети. „Не е неизбежно промяната на обществените ни приоритети да представлява капитулация пред мрачната необходимост“, казва тя. „Човешката дейност може да бъде регенерираща и производствените ни възможности могат да бъдат трансформирани. Всъщност виждаме примери за това в момента. Разширяването на тези усилия сега създава свят, изпълнен с възможности, който е и устойчив.“
Тя отбелязва, че бързото разработване и внедряване на ваксини с безпрецедентни темпове в отговор на пандемията COVID-19 показва, че сме способни да реагираме бързо и конструктивно на глобалните предизвикателства, ако решим да действаме. Нуждаем се от точно такъв решителен подход и към екологичната криза „Необходимите промени няма да са лесни и ще ни изправят пред предизвикателства на прехода, но едно устойчиво и приобщаващо бъдеще все още е възможно“, каза Харингтън.
Пред в. Guardian Харингтън казва, че проучването на MIT никога не е имало за цел да прави прогнози, а да покаже потенциалните пътища за развитие във време на огромни промени. Авторите на проучването от 1972 г., посочва тя, са търсили пътища към стабилизиране на света по отношение на икономическия растеж.
„Основният извод от моето проучване е, че все още имаме избор да започнем да следваме сценарий, който не завършва с колапс”, казва тя. Харингтън също така отбелязва, че основните притеснения са се променили с времето. „Недостигът на ресурси не е предизвикателството, което хората смятаха, че ще бъде през 70-те години, а ръстът на населението не е плашилото, което беше през 90-те години. Сега притеснението е замърсяването и как то напълно съвпада с това, което казват учените, занимаващи се с климата“, казва тя.
Технологичният напредък означава просто, че трябва да отиваме все по-далеч и по-дълбоко, за да добиваме изкопаеми горива, и въпреки известните подобрения в ефективността, потреблението и емисиите само се увеличават. Тя посочва, че изследователите от Масачузетския технологичен институт са предвидили точно това. „В прогнозите си те казват, че дори и да се справим с недостига на ресурси, вероятно ще се увеличи замърсяването, причинено от тези адаптации, освен ако не ограничим и непрекъснатото търсене на растеж“..
Налични данни показват, че решенията, които ще вземем през следващите 10 години, ще определят дългосрочната съдба на човешката цивилизация. Въпреки че шансовете се крепят на косъм, Харингтън смята, че „бързото нарастване“ на приоритетите в областта на околната среда и социалната сфера дават основание за оптимизъм. Тя заявява, че може би най-важният извод от нейното изследване е, че не е твърде късно да се създаде наистина устойчива цивилизация, която да работи за всички.
About The Author
