През следващите няколко десетилетия почти със сигурност ни очаква зловещ срив на цивилизацията, защото човечеството продължава да унищожава природата, която поддържа всичкия живот на земята, твърди изтъкнатият биологът проф. Пол Ерлих. През май ще се навършат 50 години от издаването на неговата най-известна, но и най-противоречива книга “Популационната бомба”. Днес Ерлих продължава да е все така прям.
Според него оптималното световно население е под 2 млрд. души – с 5.6 млрд. души по-малко, отколкото населяват Земята в момента. Той също изтъква, че увеличаващото се токсично замърсяване на цялата планета със синтетични химикали може да се окаже по-опасно за хората и дивата природа от климатичните промени.
Ерлих също така казва, че е нужно безпрецедентно преразпределение на богатството, за да се спре свръхпотреблението на ресурси. Той обаче отбелязва, че “богаташите, които в момента управляват глобалната система – и които всяка година организират срещи на унищожителите на света в Давос – едва ли ще позволят това да се случи”.
“Популационната бомба”, написана в съавторство със съпругата му Ани Ерлих през 1968 г., предсказваше, че “стотици милиони хора ще умрат от глад” през 70-те години – съдба, която бе избегната благодарение на революцията в интензивното земеделие.
Днес Ерлих признава, че много детайли и очаквания за момента, в който ще се случат събитията, са били погрешни – но заявява, че като цяло книгата му е била точна. “Нарастването на населението, в съчетание със свръхпотреблението на глава от населението, тласка цивилизацията към ръба: милиарди хора по света гладуват или страдат от недохранване, а нарушаването на климата убива”.
Ерлих работи в Станфордския университет от 1959 г. и освен това е президент на организацията Millennium Alliance for Humanity and the Biosphere, която работи за “намаляване на заплахата от унищожителен колапс на цивилизацията”
“Това ни очаква почти със сигурност през следващите няколко десетилетия, като рискът ще се увеличава постоянно, докато вечният растеж остава цел на икономическата и политическа система. Както съм казвал много пъти, вечният растеж е кредото на раковата клетка”, изтъква Ерлих.
Според него комбинацията от голямо население и голямо потребление на богатите е това, което разрушава природния свят. През миналата година Ерлих и колегите му публикуваха изследване, според което тези фактори водят до шестото масово измиране на биологичните видове, което на свой ред заплашва достъпа на човечеството до чист въздух, вода и храна.
По думите на Ерлих решенията са трудни. “Като начало модерните контрацептиви и възможността за аборт трябва да станат достъпни за всички. На жените трябва да се осигурят напълно равни права, заплащане и възможности. Надявам се, че това би довело до достатъчно ниска обща раждаемост, нужна за свиване на населението. Но ще отнеме много дълго време за намаляване на цялото население по хуманен начин до нива, които са устойчиви”.
Той изчислява, че оптималното световно население е между 1.5 и 2 млрд. души. “Но колкото по-дълго човечеството продължава да действа по същия начин, толкова по-малък ще се оказва размерът на устойчивото общество. Ние продължаваме да обираме най-лесно достъпните плодове, например чрез индустриалния риболов, който води до изчезване на рибни популации”
Ерлих е силно притеснен и от химическото замърсяване, което вече е достигнало и най-отдалечените кътчета на планетата. “Имаме доказателства, че токсините понижават интелигентността на децата, като първите тежко засегнати поколения вече са в зряла възраст”, заявява той. Той се отнася към този риск с характерния си черен хумор: „Първото емпирично доказателство за оглупяването на Homo sapiens бяха дебатите на Републиканската партия по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. – и последвалата от тях какистокрация. От друга страна токсичността може да разреши проблема с популацията, тъй като води до рязък спад на броя на сперматозоидите”.
Коментирайки петте десетилетия след публикуването на “Популационната бомба” (която е искал да се нарича “Население, ресурси и околна среда), той заявява: “Никой учен няма да поддържа абсолютно същите виждания, след като е натрупал още половин век опит, но Ани и аз все още сме горди с книгата си. Тя помогна да започне световен дебат за ефекта от нарастването на населението, който продължава и до днес”.
По думите му силата на книгата е в това, че е кратка, директна и в основата си вярна. “Слабостта ѝ е в това, че не обръща достатъчно внимание на проблемите със свръхпотреблението и равенството. Нужно ѝ беше по-силно ударение върху правата на жените и изрично противопоставяне на расизма – на което съм посветил голяма част от кариерата и активизма си”.
“Твърде многото богати хора по света представляват голяма заплаха за бъдещето на човечеството, а културното и генетично разнообразие са много важни човешки ресурси”, подчертава той.
Ерлих казва, че до ден-днешен го боли от обвиненията му, че книгата е осигурила аргументи на расистки идеи за контрол на популацията. “Доколкото съм един от хората, започнали кампанията за десегрегация на ресторантите в Канзас през 50-те, и съм публикувал книги и статии за биологичната нелепост на расизма, тези обвинения продължават да ме дразнят. Но не може заради вероятността невежи хора да интерпретират идеите ти като расистки да се отказваш от честно обсъждане на критично важни проблеми”, казва той.
