Испанският вестник „Публико” („Público”) заедно с изданията „Il Fatto Quotidiano” (Италия), „Taz” (Германия) и „Contralínea” (Мексико) излизат със съвместна и едновременна публикация въз основа на предоставени им от разобличителната платформа WikiLeaks 17 000 документа, които разкриват как и чрез кои организации е било организирано щедрото финансиране от страна на богаташи и политици, за да може да стартира ултрадясната испанска партия „Вокс”, вече представена в парламента в Мадрид.
Така WikiLeaks „се връща отново на арената след дългото мълчание, свързано с хвърлянето в затвора в Лондон и изолацията на нейния създател Джулиан Асанж”, пише авторът на публикацията в „Публико” Карлос Енрике Байо. Още в анонса той посочва, че формациите, „бабували” на „Вокс” чрез осигуряване на внушителни средства и влиятелни покровители, са крайнодесните испански организации с ултракатолически профил „Hazte Oír” („Настрой се да чуеш”) и „CitizenGo” („Гражданин на ход”). Проектът им в тази посока е бил разгърнат между 2001 и 2017 г. Предоставените от WikiLeaks материали по тази тема вървят под общия надслов „The Intolerance Network” („Мрежа на нетолерантността”).
Разгласените сега документи са били проверени един по един съвместно от WikiLeaks и от екипи на медиите, които ги публикуват, в продължило месеци наред общо разследване. В представяните пред публиката списъци с дарители, писма, инструкции за вътрешно ползване и т. н. са скрити всички лични данни, които попадат под законодателството за защитата на такива данни. Внушителният масив с информация обхваща много аспекти от дейностите, включително и списъци с донорите на споменатите организации „Hazte Oír” и „CitizenGo”.
Първата от тях – „Hazte Oír” – е основана през 2001 г. от родения през 1973 г. юрист с ултракатолически и консервативни възгледи Игнасио Арсуага Рато. Той е племенник на Родриго Рато, който пък е знаково име в испанската политика и банково дело, както и в международните финанси. Родриго Рато е бивш министър на икономиката и вицепремиер в правителствата на Народната партия начело с премиера Хосе Мария Аснар (1996-2004), бивш ръководител на МВФ (2004-2007), бивш шеф на големи испански банки и компании. През 2017 г. е осъден на 4,5 г. затвор по нашумяло дело за финансови злоупотреби в една от оглавяваните от него банкови институции. Отива зад решетките през 2018 г., след като Върховният съд потвърждава присъдата му.
Племенникът и основателят на „Hazte Oír” Игнасио Арсуага Рато е семеен адвокат на фамилията. И пътьом чрез организацията си развива бурна дейност срещу ЛГБТИ-общността и се бори за забрана на абортите и евтаназията. На основата на тези общи възгледи става близък приятел и със Сантяго Абаскал – по-рано деец на Народната партия, а днес лидер на „Вокс”, силно подпомогнат в политическата си кариера от осигурени чрез „Hazte Oír” финансови инжекции.
Пак същият Игнасио Арсуара Рато основава през 2013 г. и втората организация, способствала за помпането на Абаскал и „Вокс” за изборни успехи, а именно – „CitizenGo”. Тя е стартирана като международна фондация, затова и името ѝ е на английски. Разгръща своята лобистка дейност из около 50 държави и открива свои централи в 15 града. Де факто „Hazte Oír” и „CitizenGo” са симбиоза, която действа единно.
Публикацията в „Публико” цитира и следната извадка от сегашното информационно „изтичане”: „”Hazte Oír” се финансира единствено и изключително от вноски и дарения на своите членове и на лица, които желаят да ни подпомогнат”, […] „..има 7000 членове, над 20 000 сътрудници и над 400 000 симпатизанти”.
В екселската таблица с донорите фигурират хиляди хора с малки вноски, като вътре са отбелязани и имената им, и телефонните номера, и електронните пощи, и физическите адреси. Тези данни не се разгласяват. Но се дава гласност кои са другите, съществените дарители – много милионери и висши политически или админстративни дейци. Сред тях има и такива, които не са формални членове на структурите на Игнасио Арсуага Рато, но пък са подкрепили организираното от него събитие с най-амбициозен размах – Световния конгрес на семействата (WFC – по англоезичната абревиатура), първа домакиня на който през 2012 г. е Испания. На форума се събира твърдото ядро на ултракатолически организации от цял свят.
През 2017 г. поредното издание на WFC се провежда в Будапеща, като в работата му участва и произнася реч унгарският премиер Виктор Орбан, споделящ лансираните от конгреса ценности. Две години по-късно WFC гастролира във Верона, където се радва на гостоприемството и участието на тогавашния италиански вицепремиер от крайнодясната Северна лига Матео Салвини.
В листата на едрите донори за първия от тези конгреси, състоял се преди 9 години в Испания, фигурират 209 значителни фигури от крупния бизнес – като например Естер Копловиц, собственичка на строителния гигант FCC (построил у нас, например, Дунав-мост 2 във Видин), Исидоро Алварес, притежател на голямата верига магазини „El Corte Inglés”, или Хуан Мигел Вияр-Мир, шеф на друга голяма строителна компания – OHL, както и мнозина други от същия калибър.
Начело на списъка е Давид Алварес Диес, собственик на мултинационалната холдингова Група „Eulen” за „изнесени услуги”, разполагаща с 84 000 служители в над дузина страни. Алварес Диес е покойник от 2015 г., а седемте му наследника са във война помежду си за наследството на бизнес-империята, която носи годишни приходи по около 700 милиона евро.
Стотиците донори от подобно ниво, чиито средни индивидуални вноски варират около 5000 евро, дават възможност на „Hazte Oír” да приключи 2013 г. с бюджет от над два милиона евро. Но има и нещо повече, дошло по политическо-правителствена линия. Същата година тогавашният министър на вътрешните работи в правителството на Народната партия с премиер Мариано Рахой – Хорхе Фернандес Диас (днес фигурант по едно от делата за злоупотреби около тази партия), подписва решение за данъчни облекчения за ултраконсервативната фондация „CitizenGo” като за „сдружение в обществена полза” – и оттогава даренията нарастват до общо над 17 милиона евро.
Към приноса на испански предприемачи и политици се добавят и чуждестранни дарения. За това свидетелства например фигуриращо сред документите писмо на Арсуага Рато, маркирано с дата 4 април 2013 г. и с местонаписване Париж. В него се отправя молба към руския олигарх Константин Малофеев да дотира ултракатолическите начинания на племенника на Родриго Рато със 100 000 евро „начална вноска”. Малофеев притежава банка, фонд за рисков капитал, медийна група (акцентиращата върху православието телевизия „Цараград” ще основе година по-късно – през 2014-та) и поддържа тесни връзки с ултра-религиозното лоби в САЩ. В писмото си до него от 2013-та Арсуага Рато благодари за възможността в лично послание да го запознае с проекта си „CitizenGo”, който „до три години трябва да се превърне в най-влиятелния сайт за международна мобилизация на християнското вдъхновение”. Испанецът също така информира руския магнат: „Вече с;е намерили дарители, обещали да подпомогнат стартирането на „CitizenGo” със 170 000 евро (218 000 до.ара). Но все още не ни достигат 258 000 евро, за да финализираме нашия проект.” След което Арсуага Рато формулира и конкретната си молба: „Надявам се, че Вие истински сте заинтересован да участвате в лансирането на този проект с начална вноска от 100 000 евро”.
Няма съмнение, че с натрупването си в касата на „CitizenGo” мултимилионерските дарения успяват да превърнат тази ултракатолическа платформа в международен двигател за популяризиране на крайнодесни партии и организации – защото точно така се развиват нататък сценариите в онези около 50 страни, където фондацията е стъпила. Така е стимулиран и силен импулс за „Вокс” след първоначалните му неизменни изборни провали в Испания, съпътстващи крайнодясната партия в началните няколко години след основаването ѝ през 2013 г.
Откак през 2017 г. започва възходът на „Вокс” обаче, лидерът ѝ Абаскал, междувременно приет за „свой” сред другите ултрадесни водачи в Европа като французойката Марин льо Пен или холандеца Герт Уилдерс, изглежда се увлича прекалено много по собственото си его и „забравя” коя е била ракетата му носител. Отношенията му с Арсуага Рато охладняват. Бившият му приятел е гневен, че за да опази някои общи местни, регионални и автономни управления заедно с Народната партия и либералната „Сюдаданос”, Абаскал се отказва от неотстъпчивата си линия спрямо про-ЛГБТИ закони и теми като абортите или евтаназията. „Продадоха се много евтино,” така през август 2019 г. Арсуага Рато заклейми „Вокс”, а неговата „Hazte Oír” обяви, че къса с партията на Абаскал. Което обаче не означава точно казаното. Защото всъщност ултракатолиците продължават да работят във „Вокс” чрез свои лобисти вътре в нея, за да я върнат на „правия път”. Успоредно бомбардират с телефонни обаждания, със смс-и, с послания в социалните мрежи и с други форми на натиск и дейци на Народната партия, които са атакувани с апели за „християнско” гласуване, когато в парламента се обсъждат закони с „чувствителна” тематика. Ако тези офанзиви не дават желания резултат, следват нови – с ожесточени публични обвинения, че Народната партия е станала „лява” и със сърцераздирателни обръщения към консервативния електорат да търси свой „автентичен изразител”…
Докато има кой да плаща за това, тази истерика няма да секне…
About The Author
