Габриел Кун, Георг Шпиталер, Jacobin
Докато текат летните олимпийски игри в Токио си струва да се върнем деветдесет години назад, когато алтернативната спортна култура, насърчавана от международното работническо движение, достигна един от историческите си върхове. От 19 до 26 юли 1931 г. Социалистическият работнически спортен интернационал (SASI) провежда втората работническа олимпиада в „Червена“ Виена – град, който по онова време се явява една от най-големите крепости на социалистическото движение.
Хиляди атлети от осемнадесет държави се събират в австрийската столица, за да участват в състезания и демонстрации в дисциплини като лека атлетика, футбол, военни спортове и дори шахмат. В масовите гимнастически упражнения, паради и други събития участват общо около осемдесет хиляди участници. Заедно с Четвъртия конгрес на Трудово-социалистическия интернационал, проведен в града от 25 юли до 1 август, втората работническа олимпиада представлява връхна точка в утвърждаването на “Червена Виена” като международна столица на работническото движение.
Виенската работническа олимпиада е най-голямата от трите олимпиади, организирани от SASI. Първата се провежда във Франкфурт, Германия, през 1925 г., а третата – в Антверпен, Белгия, през 1937 г. Последното издание е засенчено от ужасните събития, които се очертават на хоризонта: работническите спортни федерации в Германия и Австрия, някога основни центрове на движението, вече са забранени от съответните фашистки режими в тези страни. Скоро след това избухва Втората световна война и SASI се разпуска.
Работническата олимпиада съчетава елементи на колективен спорт и публично тържество. Събитията във Виена включват, наред с други неща, масов фестивал с участието на четири хиляди спортисти на прочутия градски стадион Пратер, разказващ за героичната история на международния пролетариат. Завършен малко преди игрите, модернистичният обект се превръща в пионерски модел за други стадиони, строени на целия континент. Преименуван на стадион „Ернст Хапел“, той продължава да служи като национален стадион на Австрия и до днес.
Работническото спортно движение е педагогически контрамодел на буржоазния и капиталистически организиран спорт – както игрите, организирани от Международния олимпийски комитет, така и професионалните спортни лиги като футбола. Според тази визия на вредите и ограниченията, наложени на живота на работническата класа от лошите условия на живот и труд, трябва да се противодейства чрез индивидуално физическо развитие и колективно формиране на самоуверена класова идентичност. Днес кадрите от тези събития служат като свидетелство за света, който ранните социалисти са изградили – както за себе си, така и за бъдещите пролетарски поколения.
About The Author
