В категории:Общество

Световно първенство по безсмислени строежи

Построяването на стадиони, които в най-добрия случай ще се използват за няколко мача през 2030 г., е безполезно прахосничество. И Красен Кралев добре знае това

Националният стадион на Бразилия, погълнал няколкостотин милиона долара, днес се използва предимно като автобусно депо. Снимка: Wikipedia Commons

Обичайна августовска жега с температури до 37 градуса, при които последните дъждове над Скопие вече изглеждат за жителите като спомен от детството, макар да са били само преди няколко седмици. Денят е вторник и може да се предположи, че и гражданите, и търговците са се изпокрили в очакване на по-добри времена. Но не е така.

Всеки бар и ресторант се пука по шевовете, а централните улици на македонската столица са наводнени от хора, облечени в червено – феновете на Манчестър Юнайтед, дошли за мача за Суперкупата на УЕФА, превъзхождат значително тези на Реал Мадрид, но това няма да е от голяма полза, когато вечерта двата отбора излязат на терена на стадион Филип II Македонски.

Присъствието им обаче е от полза за Скопие. „Македония има нужда от този тип популяризиране на световната карта”, посочва местният таксиджия Бобан и добавя – „Наистина се надявам, че ще имаме друго подобно събитие скоро”. Но засега такова не се очертава. И именно тук идват резервите спрямо инвестицията в подобен стадион (общо около 60 млн. евро), изразени най-ясно от… българския спортен министър Красен Кралев:

„Такова съоръжение би трябвало да е черешката на тортата. За да имаш такъв стадион, трябва всичко останало да ти е наред – физкултурните салони в училищата, залите, другите стадиони. Не мисля, че в сегашното ни състояние най-умното нещо е да инвестираш парите си в един мач”.

Най-накрая България се оказа с разумен човек, начело на спорта, който не е готов да се впуска в абсурдни харчове за сметка на насърчаването на ученическия и масов спорт – действителната база за едно по-здраво, щастливо и продуктивно общество. Затова когато премиерът Бойко Борисов обяви, че България ще кандидатства за домакин на световно първенство по футбол през 2030 г. заедно с още три балкански страни, всичко, което господин Кралев трябваше да направи, бе да му разясни своята теза и да го помоли да довери спортната политика на специалистите. Ето как той направи това:

„Не бих казал, че идеята е екстравагантна… Ние сме задължени да опитаме. Единствената инвестиция ще бъде направата на два или три стадиона.”

Известно е, че разходите покрай такива форуми редовно надхвърлят предварително предвидените, така че през ноември министърът започна отдалеч – 30 милиона лева за привеждането на националния стадион към изискваните стандарти и още неизвестно колко за още един стадион „в някой от другите градове”. Два месеца по-късно стадионите вече са четири, а цената – минимум 80 млн. лв. за всеки (1000 евро на седалка).

Това означава над 300 млн. лв. само за стадионите, но вероятно тази сметка на министерството е силно подценена. Русия похарчи 3.4 млрд. долара за девет нови и три реконструирани стадиона, много от които днес не успяват да акумулират средства дори за поддръжката си. Стадионът в Манаус, домакин на 4 мача от първенството през 2014 г., с капацитет за малко над 40 хил. души и обща цена от около 300 млн. долара, вече е практически изоставен. И това се случва в Бразилия, където футболът има почти религиозен статус. У нас новите стадиони ще трябва да се издържат с билетите от няколкостотин зрители на мачовете на „Витоша” или „Септември”.

Освен че няма да могат да се поддържат, инвестициите в тези съоръжения трудно ще се изплатят. Държавата-домакин на световно първенство по футбол получава само трохите, изпадащи от лъвския пай на ФИФА, която продава телевизионни права, билети и договори за реклама. Освен това партньорите на организацията получават извънредни търговски права и биват освободени от данъци.

Министър Кралев обаче държи да представя подобно прахосничество като инвестиция в масовия спорт, защото „става въпрос за здравето на българите, за развитието на спорта” и „от тази кампания България ще излезе с една добра инфраструктура, която ще бъде използвана от всички българи”. Разбира се, стадиони с подобен капацитет се използват само от големи професионални клубове, а в България – потенциално от никой. Те няма как да подобрят здравния статус на българите, нито има как да бъдат използвани от обикновените хора.

И в момента през голямата част от годината тревната настилка на националния стадион изобщо не се използва за разлика от атлетическата писта, на която се провеждат състезания и тренировки. Тази писта обаче трябва да бъде премахната, за да се приведе съоръжението към изискванията за мачове от световно първенство по футбол.

Но нека допуснем за момент, че тези стадиони ще допринесат за подобрението на здравния статус и спортните постижения на българите като цяло. Въпросът е дали можем да постигнем по друг начин нещо повече за същите пари. За 2019 г. бюджетът на спортното министерство за масов спорт е 17.5 млн. лева. С парите за четири стадиона, които евентуално ще се ползват за 10-12 мача през 2030 г., този бюджет може да бъде утроен за следващите 10 години. Или казано с думите на самия Красен Кралев:

„За всяка държава е изкушение да има такова съоръжение, но аз съм привърженик на еволюционния подход за развитие, а не на революционния, защото, като нямаш никаква спортна инфраструктура, а сложиш такъв стадион, какво от това?”

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар