На 18 юли в Чили се състояха първични избори за кандидат-президенти на двете основни обединения отляво и отдясно – „Подкрепям достойнството” с участието на Широкия фронт и Чилийската комунистическа партия и „Напред, Чили”, включваща четири десни партии.
Резултатите от вота се оказаха изненадващи. Сочените от сондажите за фаворити на двете формации – комунистът и успешен кмет на община Реколета в Сантяго Даниел Хадуе и бившото „чикагско момче” на диктатора Пиночет Хоакин Лавин загубиха и отстъпиха пред по-млади и „по-меки” съперници от своите отбори.
„Подкрепям достойнството” излъчи като свой кандидат взелия над 60% от гласовете 36-годишен Габриел Борич, депутат от най-южната чилийска провинция Магаянес. Борич, който е от хърватски произход, печели голяма популярност в Чили още преди 10 години, когато ръководи Федерацията на студентите по време на най-голямата студентска стачка, продължила цяла година. Тя издига искания не само за реформа на висшето образование, а и за дълбоки промени в постоянно възпроизвеждащата неравенства политико-икономическа система. Стачката се смята за „репетиция” и предвестник на големите социални протести, разразили се в Чили в края на 2019-та и извоювали изработването на нова конституция на страната от специално избран Конституционен конвент, който вече действа. Борич е „лицето” ни всички тези обществени процеси. Той е от движението „Социална конвергенция”, членуващо в обединението Широк фронт, в което водеща сила е партията „Демократична революция”, създадена от друг бивш студентски лидер – Джорджо Джаксон.
Предварителните проучвания до последно даваха предимство на също състезаващия с за общата кандидатура на „Подкрепям достойнството” 53-годишен комунист Даниел Хадуе, много популярен с успешното си кметуване в Реколета. В крайна сметка първичният вот на 18 юли все пак отреди победа на по-младия и по-отворен за диалог с по-широк кръг политически сили Габриел Борич. Редица наблюдатели смятат, че за този резултат е изиграл роля телевизионният дебат между двамата, по време на който Борич застъпва по-умерени позиции от Хадуе.
Двамата обаче поддържат много конструктивни отношения на другарство с ангажимента всеки да подкрепи другия, който спечели. Хадуе вече поздрави Борич за „убедителната победа”, а Борич увери, че двамата ще продължат да работят заедно.
В десния лагер на „Напред, Чили” също се получи резултат, различен от сочения в сондажите. Там с 49% за общ кандидат-президент бе определен 43-годишният Себастиан Сишел, някогашен християндемократ, бивш социален министър и шеф на Националната банка – възможно най-центристкият и „мек” от общо четиримата състезавали се за номинацията. А смятаният за фаворит откровено десен Хоакин Лавин, олицетворяващ неолибералния модел като негов пряк конструктор в качеството си на един от „чикагските момчета” на Пиночет, загуби битката, взимайки само 31%. Другите двама десни кандидати – Игнасио Брионес и Марио Десбоордес – изостанаха далеч назад с по по-малко от 10%.
Победата на Сишел в десния вот е много показателна. Явно дори десницата в Чили съзнава, че няма никакви шансове, ако при категоричното и масово обществено отхвърляне на наложения от Пиночет с кръв и репресии неолиберализъм отиде на избори с кандидат, олицетворяващ именно този неолиберализъм. Затова залогът се прехвърли при състезаващия се като „независим” Сишел – единствения десен кандидат, способен да се впише в обществените настроения най-вече покрай опита си на бивш социален министър.
Така двата основни политически лагера в Чили поемат към насрочените за 21 ноември президентски избори със значително по-компромисни фигури от очакваното. И съответно вотът вече губи референдумния характер, който му приписваха – „за” или „против” неолиберализма. Поляризацията става по-малка, което затруднява и задачата на кандидатите, и решението на избирателите.
Не бива да се пропуска и фактът, че в изборите ще се състезават и други кандидати на силни формации, които не са се явявали на първични избори, а ще се включат директно в президентската кампания. Сред тях е например кандидатката на Социалистическата партия Паула Наварес, а свои предложения вече са обявили и Радикалната партия, Патриотичният съюз, Републиканската партия и др. Всеобщо е мнението, че победителят едва ли ще се определи още на 21 ноември, а вероятно ще се наложи и балотаж през декември.
About The Author
