Изследвам протести и социални движения от години. И почти винаги, когато интервюирах граждани около протестната вълна от 2013-та и питах какъв е големият проблем в нашата политика, получавах следния отговор: „нямаме гражданско общество“.
Това може и да е било вярно за годините преди 2013 г., но истината е, че двете големи протестни вълни в България – от 2013 г. и 2020 г. – показаха ясно, че има будни граждани, които протестират против пленяването на държавата ни, бедността, престъпното безхаберие. Имаме гражданско общество и още как. И през 2013, и през 2020 хиляди хора излязоха на площада, за да поискат промяна. Българи доброволци организираха секции в чужбина, за да може хиляди наши сънародници да гласуват масово на изборите, защото искат да се върнат, защото ги е грижа, защото им е писнало от рекет и „хубаво е, но не е готово“.
Това, което нямаме, е политика. Какво имам предвид? Правителството на ГЕРБ си беше чиста организирана престъпност плюс клиентелизъм. Там представителство на интереса на различни слоеве на населението нямаше. ГЕРБ се крепеше на преразпределяне на евросредства към големи олигарси, част от администрацията и кметове по места. За всеки (от наште хора) по нещо.
Протестите срещу този криминален модел доведоха до Слави. Какво предлага Слави? – „експертен кабинет“ с хора, които не сме чували, а тези, които сме чували, сме се опитали да забравим. Проектът на Слави е чиста форма техно-популизъм: комбинация от традиционен популизъм и технокрация в едно. Концерти за природните красоти на България, носии, шеги и закачки, „суверенът каза“ и хоп, ето ви, по Фейсбук, без никаква консултаци и диалог, Ники Василев and Co.
Навремето Царят дойде така, на крилете на „Българския Великден“. Сега Слави се носи – като Deus ex Machina – на крилете на „Милениум“ – движение на млади юпита, които си мечтаят да приватизират и да пращат хора в космоса (със сигурност вдъхновени от хора като Джеф Безос, които карат служителите си да пикаят в бутилка, за да не прахосват работно време). Споменах Deus ex Machina (Богът от машината), за да намекна, че и аз като много от сценаристите на Слави съм завършила Класическата гимназия. Само че съм учила и политология и мога с цялата отговорност на света да кажа, че сценаристите на Слави разбират от политика толкова, колкото аз разбирам от хумор (не много).
Настояването да се премахнат партийните субсидии и да се намали броят на депутатите е не просто невежо, то е престъпно опасно, защото ще позволи на бизнеса да си купува депутати (и то по-лесно, защото по-малко от тях ще трябва да бъдат купени). Идеята да се приватизира държавната Банка за развитие (след смислената работа на Кирил Петков през последните два месеца) отказвам да коментирам, защото е също толкова безумна.
Няма по-опасен рефрен в нашия политически живот от „образовани българи се завърнаха от чужбина, за да ни оправят“. Добре де, образовани в какво? Има много възможни дисциплини и много несъгласия дори в рамките на една и съща дисциплина. Икономика например може да се преподава по различни начини. Но Слави ни връща заклети юпита, които искат да приватизират и раздържавяват всичко. Това е само един възможен подход – и този подход облагодетелства богатите и води до концентрация на капитал в ръцете на малцина (същите тези, които после ще си купуват, пардон, финансират, депутати).
„Суверенът каза“ – кой е този суверен? Нима аз имам същите интереси с Ивайло Пенчев, или с някой земеделец, който се опитва да спаси животните си в условия на жестока конкуренция от Западна Европа, или с работник, който трябва да пътува всяка пролет да бере аспержи, или с някой, който е основал своя собствена компания и иска по-ниски данъци? Не. Различните групи в обществото имат различни интереси, които трябва да бъдат представени от различни партии, които говорят помежду си, договарят се, редуват се, карат се, мразят се дори, но сядат на една маса, за да може държавата да върви. Това е политиката – медиация на различни интереси. Идеята, че има един единен народ (суверен), в който всеки иска едно и също нещо, което може да ни се даде от експерти – е лъжа и висша форма на технопопулизъм. Народът не е стадо от еднакви овце, че да го карат разни просветени пастири нанякъде. Още повече, когато тези пастири, някак все случайно, се оказват десни приватизатори, които дерат предимно нашата кожа.
Ако бяхме нормална държава, в която имаше истинска политика, щяхме да престанем да чакаме Спасителя – първо явил се като Царя, после като Бойко и накрая като троицата Слави-Ники Василев-Светия Задкулисен Дух. Щяхме да имаме нормални партии – БСП, което да представя работниците (а не Корнелия, която меси питки и защитава бизнеса), Да България, която да защитава бизнеса (те това си го правят добре, освен че са една от малкото партии със смислена позиция по корупцията/съдебна система), националисти, които да искат да се стимулира българското производство и социалната държава (а не да ни продават на която чужда сила предложи повече) и т.н. и т.н. Вместо това имаме бълвоч от бизнес баналности отвсякъде и никакъв политически диалог.
Проблемът не е в експертите – в служебното правителство например имаше много свестни кадри. Проблемът е, че „експертите“ никога не са неутрални. И винаги представят нечий интерес, или най-малкото нечия визия как да върви държавата. Управлението на държава не е като да сковеш маса или да сложиш плочки. Майсторлъкът, който се иска, е друг. И най-важното е – искат се и високи, изпитани, морални качества.
Вместо да си играем на експерти и да се правим, че няма политика, може би е време да признаем, че в рамките на един народ има различни мечти, различни нужди, различни интереси. И това, което ни прави една общност е именно умението да отчитаме тези разлики и да говорим за тях. Това, което имаме сега, е точно обратното. Един самодържец – да кажем Слави, който си е събрал група от експерти (десни юпита), които ще ни кажат какво е добро за нас. Без да говорят с която и да е другите партии. Това е подигравка с протеста и изобщо с илюзията, че някога в България може да има нормален политически живот.
В Холандия вече пет месеца текат сериозни преговори за правителство, в които партиите влизат на базата на своите програми, правят компромиси, отказват да правят компромис с определни политики и пр. В България, Слави с 24.08% от вота ни представи окончателно правителство по Фейсбук. (Не е ясно дали гласуването ще става с лайкове или със сърчица).
Разбира се, че политиката може да става по сценарий като вечерно шоу. Но това шоу вече сме го гледали 30 години. И рейтингът му е толкова лош, че България е страната в света с най-бързо стопяващото се население. Нямаме нужда от философи-царе, сценаристи и Фейсбук постове. Имаме нужда от политически диалог. На светло. На живо. Пред очите ни. Това е демокрация. Другото са зрелища (без хляб).
